Националната банка на Румъния не смята целта за влизане в еврозоната за осъществима в момента. Това каза управителят на централната банка на страната Мугур Исъреску, цитиран от Аджерпрес.
Още: Каримански: Критиците на еврото ползват невежеството на хората, за да ги манипулират
Още: Изпълняваме ли критерия за еврото: Финансовото министерство обяви бюджетния дефицит за 2024 г.
Еврото - след пет, седем години
"Националната банка не смята, че в настоящия момент целта да се влезе в еврозоната е осъществима в определена перспектива, защото всичко зависи от начина, по който страната ще успее с правилни и последователни политики да намали бюджетния дефицит към 3 процента. Ако това може да се направи за четири години, за пет години, за седем години, вероятно тогава ще имаме и преминаване към еврото, не по-рано. Нещата са свързани", заяви Исъреску по време на изслушване в бюджетно-финансовите комисии на двете камари на парламента.
Още: След въвеждане на еврото: Хърватия с най-висок рейтинг в историята си
Според него страна като Румъния не може да изпълни целите си - магистрали, инвестиции и т.н. - с бюджетни приходи под 30 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а увеличението на приходите може да стане само с ликвидиране на укриването на данъци и намаляване, доколкото е възможно, на данъчните облекчения, но и чрез политическа воля.
Още: Цената на златото постави нов исторически рекорд
"Не виждам как може да се намали дефицитът до европейските норми под 3 процента, освен чрез комбинацията от мерки от една страна по отношение на приходите и от друга - по отношение на разходите. Само с мерки за разходите - всеки може да види цифрите и да направи някои изчисления - е невъзможно. Няма да намерите друга европейска страна, с изключение на Ирландия, която е специфичен случай, където бюджетните приходи да са под 30 процента от БВП", посочи той.
По думите му въпреки завишения бюджетен дефицит страната няма необходимост от ново споразумение с Международния валутен фонд. "Не сме в ситуацията да сключим споразумение с МВФ, публичният дълг е под 60 процента, значи няма такава необходимост. Но да извършим фискална реформа, за да имат доверие в нас пазарите и да се намалят разходите за финансирането, това - да", изтъкна още управителят на централната банка, пише БТА.
Още: "Възможно най-скоро": България ще иска конвергентен доклад за еврозоната, но друг път
Още: 2.25 млрд. лв. за 4 години: Според регионалния министър обществената поръчка е прозрачна
Той добави, че мерки и варианти за мерки съществуват. "Става дума за политическа воля, за решение, което категорично не може да бъде взето в година на избори", добави Исъерску.
Още: Хиляди пощенски станции безплатно ще обменят левове след приемането на еврото
Още: Кремъл би отбой след заплахата на Тръмп: В БРИКС не обсъждаме обща валута
Румъния приключи пандемичната 2020 г. с бюджетен дефицит от 9,2 процента от БВП, но дори в предпандемичната 2019 г. дефицитът беше 4 процента, тоест над 3-процентния праг, напомнят местните медии. Миналата година Румъния регистрира дефицит от 5,68 процента, който според данни на Евростат е бил един от най-високите в ЕС.
