Продължаващата дълго време политическа безизходица в България заплашва да отложи плана за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. Това е период, в който евроскептичната и проруски настроена партия "Възраждане" е все по-активна срещу единната европейска валута, а самите българи са дълбоко разделени по отношение на еврото, анализира журналистът Цветелина Цолова в обширен материал на „Ройтерс“.
Още: Има ли опасност да не бъдат изплатени пенсиите заради липсата на удължителен Закон за бюджета?
Още: С карта VISA от Fibank може да се спечелят страхотни награди
ОЩЕ: БНБ опроверга "Възраждане": Няма доклад, в който да се казва, че България не е готова за еврото
Присъединяването към еврозоната ще помогне на най-бедната държава членка на ЕС да привлече повече чуждестранни инвестиции и да си осигури повишаване на кредитния рейтинг, което може да намали разходите за финансиране на дълга ѝ, смятат икономисти. България отдавна е обвързала лева си с еврото.
Близката до нас Хърватия, която също е зависима от приходите от туризъм, е на път да приеме единната валута през януари 2023 г. Но България, разтърсена от поредица избори, които доведоха до поредния „висящ“ парламент, загуби инерция в плановете си за влизане в еврозоната, твърдят шефът на българската централна банка и рейтингови агенции.
Още: Еврото е на невиждани скоро нива спрямо долара
Още: Кристалина Георгиева: Ако харчим повече, отколкото имаме, може да отложим еврозоната
Основните политически партии в страната подкрепят целта за приемане на еврото - 2024 г., но държаха този поляризиращ въпрос настрана, страхувайки се да не загубят избиратели в навечерието на изборите на 2 октомври.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Bank of England взе решение за лихвите, различно от другите големи банки
Още: Асен Василев призова служебния кабинет да внесе удължителен закона за бюджета (ВИДЕО)
В същото време националистическата партия "Възраждане", която се превърна в четвъртата по големина фракция в парламента, води яростна кампания срещу еврото, заявявайки, че то ще "унищожи икономиката". Това се харесва на много българи в условията на икономически спад, които се опасяват, че преминаването към еврото ще подсили и без това високата инфлация.
Проучване на "Евробарометър" през юни показа, че 44% от българите подкрепят присъединяването към еврозоната – това е 10-процентов спад в сравнение с нагласите от пролетта на 2021 г. 54% са против еврото, като се има предвид, че година по-рано цифрата беше 44 на сто.
„Ако приемем еврото, цените със сигурност ще се повишат, но се съмнявам, че заплатите ще станат по-високи“, казва пред агенцията 36-годишната Десислава Александрова – млада майка, която пазарува заедно с бебето си на пазара в Красно село. „За щастие, получавам обезщетение за майчинство, а съпругът ми работи, така че сме сравнително добре. Но родителите ми, които са пенсионери, изпитват сериозни затруднения“.
Още: Денков се опасява от проблеми с данъците след 1 януари 2025 г. (ВИДЕО)
Още: Японската централна банка взе решение за лихвите
Много хора се опасяват, че ще има злоупотреби при определянето на цените по време на преминаването към еврото и че те могат да доведат до повишаване на цените. В доклад на Европейската централна банка, в който се анализира въвеждането на еврото през 2002 г. в 12 държави, се установява, че "няма доказателства за значително въздействие върху цените на съвкупно равнище в резултат на преминаването към еврото“.
За много млади българи с по-добре платени професии приемането на еврото е единственият път напред за страната, която се присъедини към ЕС през 2007 г. "Не виждам защо да не приемем еврото, още повече че те планират да запазят сегашното обвързване. Това би помогнало на туризма ни и ще улесни посещенията на европейците", казва 29-годишният Георги Алексиев, архитект на свободна практика.
Препятствията пред България
След изборите миналия месец - четвъртите за по-малко от две години, България е изправена пред трудни преговори за съставяне на правителство. Не са изключени нови предсрочни избори, което може да застраши приемането на законите, необходими за влизането в еврозоната.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви пред парламента миналия месец, че страната изостава с техническите срокове. "Въпросът е дали България ще остане за неопределено време в бъдеще закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщите ѝ бедност, корупция, институционална слабост, или трябва да се положат общи усилия това да се промени чрез ускоряване на вече сериозно забавения процес на присъединяване към еврозоната", каза Радев.
След речта му парламентът прие резолюция, с която призова служебното правителство да ускори работата с институциите на ЕС, за да гарантира, че България няма да пропусне целевата си дата - 1 януари 2024 г. Двете най-големи политически партии - ГЕРБ и "Продължаваме промяната" - я подкрепиха. "Възраждане" гласува против, а "приятелски настроените към Русия" (б.а. - цитирано от "Ройтерс") социалисти и "Български възход" се въздържаха.
Рейтинговите агенции Standard & Poor's и Fitch, които оценяват България с инвестиционен рейтинг BBB, заявиха, че влизането в еврозоната ще бъде положително за страната.
"Все още виждаме, че държавата има общ ангажимент да следва процеса на приемане на еврото... но политическата нестабилност определено влошава перспективите", казва Малгожата Кшивичка - анализатор във Fitch Ratings.
Служител на ЕС, запознат с процеса, заяви в понеделник пред "Ройтерс", че институциите на блока са гъвкави и "биха могли да работят както с редовни, така и с временни правителства, при положение че има ясен политически мандат и такъв е даден наскоро". "Също така ще трябва да видим момент, в който инфлацията в България ще намалее", добави източникът. "Ако работата се ускори, страната все още би могла да спази целевата си дата".
Номиналните критерии
Служебният вицепремиер Атанас Пеканов заяви, че служебното правителство е решено да ускори работата, за да може България да приеме еврото навреме. ОЩЕ: Атанас Пеканов обясни как ще получаваме заплатите и пенсиите си и как ще плащаме, след като въведем еврото
Страната отговаря на повечето номинални критерии за приемане на единната валута, с изключение на инфлацията. През септември средният процент на инфлация в еврозоната беше 9,9%, докато в България хармонизираният с ЕС показател бе 15,6%. Годишната инфлация за страната ни през септември доближи 19 на сто.
Друга потенциална пречка е липсата на ясен план за фискалната политика за следващата година, след като служебното правителство заяви, че няма да представи проектобюджет за 2023 г. пред парламента, а фискалният дефицит може да скочи до 6,6% от БВП.
Според анализатори, въпреки че може да има известна гъвкавост по отношение на номиналните критерии, партньорите от еврозоната все още трябва да бъдат убедени, че България може да се бори с широко разпространената корупция и да прилага ефективно правилата срещу прането на пари. "Някои от тези реформи ще бъдат много трудни за осъществяване без функциониращо правителство", казва Никлас Щайнерт, рейтингов анализатор в Standard and Poor's.
Високопоставен служител на еврозоната обаче заявява, че критериите за сближаване са всичко, което има значение: "Ако те са подходящи, значи влизат (б.а. - в еврозоната)".
