Съюзът за стопанска инициатива изразява сериозна загриженост за икономическите ефекти от предложението на Министерски съвет размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. да стане 933 лв.
Още: Управителят на ЕЦБ обясни защо са притеснителни митата на Тръмп
Още: ЕЦБ взе ключово решение за лихвите
Прилагането на практика на механизма за изчисляване на минималната заплата като 50% от средната може да се окаже пагубен за голяма част от малкия и среден бизнес в цели региони у нас, както и да доведе до фалити на фирми. Нещо повече: ще увеличи сивата икономика и ще натежи на фиска твърдят от организацията.
Негативно за малките населени места
Предложението на кабинета за увеличение на МРЗ с над 150 лв. засяга поне 20% от наетите у нас и и ще се отрази изключително негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност. Данните на НСИ по региони показват, че МРЗ ще стане близка до средната заплата в областите Благоевград, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково.
Още: Банкер: По-високата минимална заплата ще напомпа инфлацията
Още: Предпразничен обрат в курса на еврото спрямо долара
Още: Русия изкушава САЩ със сделка Boeing срещу замразени активи
Близкият размер на МРЗ и средната работна заплата от своя страна може да допринесе за по-ниска заетост за хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните. Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селско, горско и рибно стопанство, доставяне на води, канализационни услуги. Алтернативата е заетите в тези сектори да бъдат принудени да работят без трудов договор, което отваря вратите на сивия сектор.
Увеличаването на МРЗ може да не окаже пряк ефект върху заетостта в краткосрочен период. В по-дългосрочен, обаче, твърде високата МРЗ спрямо производителността на труда води до въздържане от страна на работодателите да наемат по-нископроизводителни работници.
Още: Предупреждение от БНБ: Хит са фалшиви банкноти с малък номинал
Още: S&P повишава рейтинга на OTP Bank
Нарастват осигуровките
За работодателите освен разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки. При повишаване на МРЗ до 933 лв. и запазване наданъчно-осигурителната тежест разходите за труд на работодателя ще се повишат до 1109,51 лв. Тоест нарастването на разходите за труд ще бъде 181,93 лв. на месец (2 183,16 лв. на година).
Риск има не само за бизнеса, но и за държавния бюджет. Повишението на МРЗ със 153 лв. на месец ще доведе до нарастване на разходите в консолидирания държавен бюджет с минимум 760 млн. лв., според най-консервативната оценка.
Още: Европейската комисия обяви кога ще е готов конвергентният доклад за еврото
Още: Цената на златото постави нов невероятен рекорд
Още: Кабинетът с предложение за новата минимална заплата, ще стигне ли 1000 лв.?
Такова нарастване на работните заплати ще допринесе за повишаване на вътрешното търсене и за по-висок темп на инфлация, отколкото би бил без тази промяна. Това може да повлияе негативно върху възможността за изпълнение на критерия за стабилност на цените и да попречи за по-бързото приемане на еврото в България, твърдят от организацията.
ССИ е категоричен, че МРЗ не трябва да изпълнява социални функции. Тя се определя от производителността на работниците и служителите, а не от необходимата им покупателна способност.
