Бюджетът на страната ще отчете дефицит в размер на около 605 млн. лева към края на месец ноември, след като само през конкретния месец се очаква дефицит в размер на 610 млн. лева, сочат предварителните данни и оценки на Министерство на финансите.
Още: Има ли опасност да не бъдат изплатени пенсиите заради липсата на удължителен Закон за бюджета?
Още: С карта VISA от Fibank може да се спечелят страхотни награди
При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца надвишават 1,3 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца, посочват от финансовото ведомство.
Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръх компенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар.
Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на изпреварващия ръст на ДДС за възстановяване, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 година, пише в съобщението.
Още: Еврото е на невиждани скоро нива спрямо долара
Още: Кристалина Георгиева: Ако харчим повече, отколкото имаме, може да отложим еврозоната
Ефективни ли бяха мерките за запазване на заетостта у нас според БАН?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Bank of England взе решение за лихвите, различно от другите големи банки
Още: Асен Василев призова служебния кабинет да внесе удължителен закона за бюджета (ВИДЕО)
От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други. Поради тази причина за ноември се очаква превишение на разходите над приходите и дефицит по КФП на месечна база.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към ноември 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 56.352 млрд. лева и нарастват с 8.573 млрд. лв. (17,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2021 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо ноември 2021 г. с 5.430 млрд. лв., неданъчните - с 3.668 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 525 млн. лева.
Още: Денков се опасява от проблеми с данъците след 1 януари 2025 г. (ВИДЕО)
Още: Японската централна банка взе решение за лихвите
Следва да се отбележи, че от месец юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на §24 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. са в размер на 56.957 млрд. лв. (86,4 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на 47.141 млрд. лева.
Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1.678 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв възлиза на близо 13 млрд. лева към края на октомври
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за октомври се отчита значително превишение на разходите над приходите по КФП за месеца, като дефицитът на месечна база възлиза на 981,4 млн. лв. Причините за превишението на разходите над приходите са по-високите разходи в съответствие с годишните разчети, както и по-големия размер на възстановения данъчен кредит към бизнеса по ЗДДС. През октомври се наблюдава нарастване на социалните разходи (вкл. и поради втората стъпка от одобреното през лятото преизчисляване на пенсиите), капиталовите разходи, разходите за издръжка и други, съобщават от финансовото министерство.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа за първите десет месеца на 2022 г. е близко до балансирано (минимално превишение на приходите над разходите в размер на 4,8 млн. лв.) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 480,3 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 485,1 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 г. са в размер на 50.240 млрд. лв. или 84,2 % от актуализираните годишни разчети[1]. Постъпленията нарастват с 8 106,5 млн. лв. (19,2 %) спрямо отчетените към октомври 2021 г. Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 4,6 млрд. лв. (14,0 %), неданъчните приходи - с близо 3,5 млрд. лв. или 50,9 % (основно поради извънредните постъпления от вноски от държавните производители на електрическа енергия по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които не са постъпвали през 2021 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 37.721 млрд. лв., което представлява 81,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,1 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 7 138,5 млн. лв. или 78,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 18.051 млрд. лв. (81,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 12.791 млрд. лв. (79,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 4.832 млрд. лв. (83,0 % от разчета), а тези от мита са в размер на 378,9 млн. лв. (99,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1.324 млрд. лв. или 94,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11.206 млрд. лв., което представлява 83,7 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 10.221 млрд. лв. (увеличение с 3.449 млрд. лв. спрямо същия период на предходната година) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Следва да се отбележи, че от месец юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на §24 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката.
Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2.297 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 г. възлизат на 50.235 млрд. лв., което е 76,2 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към октомври 2021 г. бяха в размер на 41.406 млрд. лева.
Съпоставени със същия период на предходната година, разходите по КФП нарастват номинално с 21,3 % или 8,8 млрд. лв., което се дължи основно на по-високия размер на разходите по националния бюджет. Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии (3,7 млрд. лв. или 83,3 %), където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите за изплащане на компенсации за високите цени на електрическата енергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита ръст (2,2 млрд. лв. или 12,4 %), главно в частта на разходите за пенсии (1,7 млрд. лв. или 15,1 %). Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година (с 1,1 млрд. лв. или 27,1 %) са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към октомври 2021 г. (съответно с 27,2 %; 9,7 % и 4,9 %).
Нелихвените разходи към октомври 2022 г. са в размер на 48.289 млрд. лв., което представлява 76,5 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 45.032 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.227 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 29,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 591,2 млн. лв. (89,0 % от планираните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 октомври 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1.354 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.10.2022 г. е 12.938 млрд. лв., в т.ч. 12.555 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,383 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
