Парламентарната комисия по труда и социалната политика гласува проект за допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, предвиждащ промени в начина на определяне на паричните обезщетения за безработица.
Още: Има ли опасност да не бъдат изплатени пенсиите заради липсата на удължителен Закон за бюджета?
Още: С карта VISA от Fibank може да се спечелят страхотни награди
С него се слага край на така наречената "френска безработица" - схема, която даваше възможност само с няколко дни работа в държава-членка на Европейския съюз да се получава максимално обезщетение за безработица у нас.
В подкрепа на предложенията гласуваха 13 от членовете на комисията, против гласуваха двама, въздържали се нямаше. Председателят на комисията Деница Сачева каза, цитирана от БТА, че утре ще бъдат подготвени докладите, така че предложенията за промени да бъдат предложени за обсъждане и гласуване в пленарна зала още тази седмица.
Още: Къде да питаме за пенсията: Над 100 000 телефонни консултации е предоставил НОИ
Още: Еврото е на невиждани скоро нива спрямо долара
Още: Кристалина Георгиева: Ако харчим повече, отколкото имаме, може да отложим еврозоната
Еднакъв ред за обезщетенията
Целта на предложените промени - еднакъв ред за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица, е да се осигури справедливост при определяне на размера на обезщетението за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на Европейския съюз (ЕС), както и намаляване на злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица, се посочва в мотивите на вносителите – Деница Сачева и група народни представители.
През последните години се наблюдава увеличаване на броя на случаите, в които след заетост в България с продължителност, осигуряваща придобиването на право на обезщетение за безработица, с осигурителен доход обикновено около минималната работна заплата, лицата упражняват трудова дейност в друга държава-членка на ЕС с краткотрайна продължителност (от няколко дни до няколко седмици), с висок осигурителен доход, от който се определя размера на обезщетението, се посочва още в мотивите за предлаганите промени.
Още: Bank of England взе решение за лихвите, различно от другите големи банки
Още: Асен Василев призова служебния кабинет да внесе удължителен закона за бюджета (ВИДЕО)
Наблюдава се и повишаване на броя на случаите, в които след упражняване на трудова дейност в друга държава от ЕС, лицата са наемани за кратък период от време с висок (обикновено максимален или близък до него) осигурителен доход от български осигурители, след прекратяване на правоотношението с които размерът на обезщетението се определя само и единствено от този доход, получен за този последен завършен осигурителен период в България.
Още: Безработицата в България расте през първото тримесечие на 2024 г.
Още: Денков се опасява от проблеми с данъците след 1 януари 2025 г. (ВИДЕО)
Още: Японската централна банка взе решение за лихвите
Вносителите на предложенията за промени посочват, че по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) средният дневен размер на обезщетения за безработица на лица с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е в пъти по-висок от този, определен на лица с осигуряване само в България. Освен това, референтният период, от който е определен размерът на обезщетението за хората с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е около три пъти по-кратък.
През 2023 г. броят на лицата с изплатено обезщетение за безработица при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 7,73 % от общия брой лица с изплатено обезщетение, като тези лица са получили 26,33 % от общо изплатените обезщетения, показват още данните на НОИ, цитирани от вносителите на предложенията за промени. Средномесечният размер на обезщетението, определен по българското законодателство, е 538 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 1365 лв.
Подкрепа на направените предложения за промени изразиха представителите на Българска стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, от НОИ, от Министерството на труда и социалната политика.
