Финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че на този етап няма да поиска изготвяне на конвергентен доклад от Европейската комисия, който е задължително условие, ако дадена страна членка желае да се присъедини към еврозоната. Докладът се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава от ЕС. Ако до средата на 2025 г. (месец юни) няма положителен отговор от европейските институции, то България няма да може да влезе в клуба на европейската единна валута от 1 януари 2026 г. – цел, която постоянно се променяше във времето заради финансовата нестабилност.
Още: Правителството тегли пари от резерва, финансовият министър съобщи кога ще внесе нов бюджет (ВИДЕО)
Засега обаче Петкова няма да предприеме нужния ход заради неизпълнение на само един критерий, макар той да е с 0,1% под изискването. Това може да се промени при положително стечение на обстоятелствата, стана ясно от думите ѝ след заседание на Министерски съвет днес, 23 януари.
Снимка: БГНЕС
Още: Европа с най-слаб растеж: Икономическата прогноза на МВФ за 2025 г.
Петкова: "Когато изпълним критерия, ще поискам доклад"
"Знаете, че България, за да стане член на еврозоната, трябва да отговори на определени критерии. Ние покриваме всички критерии към настоящия момент. Единственият критерий, който България не покрива към този момент, е критерият за ценова стабилност. На 17 януари излезе информацията на Евростат – България не покрива този критерий с 0,1 процентни пункта, което е изключително малък недостиг, но все пак това е факт.
Още: Евростат: България е с най-голям бюджетен дефицит в ЕС
"В момента, в който изпълним този критерий – знаете, че има решение на Народното събрание, което задължава министъра на финансите в рамките на 14 дни да подаде заявление до ЕК за изготвяне на конвергентни доклади. Когато тези фактори са налице, аз безспорно ще го направя – така както предвижда решението на българския парламент. Но при изпълнение на критерия", уточни отново министърът на финансите от ГЕРБ-СДС.
Още: ИПИ: Вратата за еврото е отворена от 1 януари 2026 г.
Защо България е на 0,1% от еврозоната?
Според т.нар. Маастрихтски критерии, за да се покрие изискването за ценова стабилност, размерът на инфлацията в България не може да надвишава с повече от 1,5% средното ниво на инфлацията в трите държави от еврозоната с най-ниски показатели. Според Евростат това са Литва, Финландия и Италия - съответно с 0,9%, 1% и 1,1%, т.е. средно ниво от 1 процентен пункт.
Още: На прага ли сме на еврозоната? Мнението на икономисти
През декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%. Това означава, че сме с 1,6% над средното ниво за трите страни "отличнички", а не с 1,5% - разлика от 0,1 на сто.
Снимка: Министерски съвет
Само преди дни финансовото министерство обеща да се направи всичко възможно за искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. Теменужка Петкова се срещна лично с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, председателя на еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната) Паскал Донахю и еврокомисаря Валдис Домбровскис.
Положителни сигнали имаше и от международните срещи на новия премиер Росен Желязков: Премиерът след среща с председателя на ЕП: Членството на България в еврозоната ще е предимство за Европа.
