България все още няма внесен проект за държавен бюджет за следващата 2022 година. Основна причина за това бяха поредицата от парламентарни избори. Така на теория съществува възможността страната ни да навлезе в следващата година без нов бюджет, тъй като до края 2021 г. остава малко повече от месец. Това няма да е прецедент, тъй като подобно нещо се е случвало няколко пъти през деветдесетте години на миналия век, като дори има случай на приет бюджет чак през май месец.
В българското законодателство има текстове, които предвиждат подобен сценарий.
"Има Закон за публичните финанси, и ако не се приеме бюджет се харчи колкото се е харчело през предходната година", обясни за Actualno.com Лъчезар Богданов, главен икономист на Институт за пазарна икономика. По думите му това означава, че нивото на разходите през следващата година няма да може да надхвърля равнището, заложено в бюджета от предходната година.
"На макрониво логиката е, че на практика не можеш да правиш големи нови политики, тоест си ограничен от разходите за миналата година", казва Богданов.
Чисто процедурно, за да има България нов бюджет, то първо се изисква решение на Министерски съвет, което да даде зелена светлина на законопроекта. След това, проектът се внася в Народното събрание. Според съответния правилник на парламента, проектозаконът за нов бюджет се гледа от комисии, след което отива в пленарна зала, където трябва да бъде подложен на две гласувания на две отделни заседания, преди евентуално да бъде приет. По изключение, Народното събрание може да реши двете гласувания да станат в рамките на едно заседание.
Всичко това означава, че проектът за нов бюджет може да бъде внесен след решение, както на служебния Министерски съвет, така и на редовен Министерски съвет, като за гласуването му в Народното събрание вече отговарят депутатите. Срокът, за който трябва да бъде разгледан и гласуван проектозакон зависи от правилника на Народното събрание, който също се одобрява от всеки парламент.
"Конституцията казва единствено, че трябва да се внесе закопроект за бюджета от Министерски съвет и че всеки проект трябва да се гласува в две четения", посочи Богданов.
Според него, няма никакви процедурни пречки бюджетът да бъде приет, тъй като в миналото, когато проектозаконът бъде внесен в Народното събрание в срок (31 октомври) се е случвало да бъде приет за около месец. „Няма процедурно никакви пречки да мине на първо и второ четене по комисии. Въпросът не е в процесуалните срокове, а дали ще има воля какво да има в този бюджет”, коментира Богданов.
Според икономиста на теория съществуват два сценария за влизане в новата година без приет бюджет. Според първия, служебният или редовният Министерски съвет внасят проект за Закона за държавния бюджет за 2022 година, но няма консенсус между партиите и приемането на бюджета за следващата година се случва след месеци, тъй като никой не може да задължи парламента с конкретни срокове.
„Историята помни закони преседяли по 7-8 месеца по комисии в парламента. Министерски съвет няма как да обвърже със срок Народното събрание - това е идеята за разделението на властите”, казва Богданов.
При втория сценарий изобщо не се внася проект, като новото правителство може да реши да направи това във всеки един момент през следващата година, ако например първо иска да се запознае с разчетите преди да предложи собствен законопроект.
И при двата сценария, ако няма гласуван бюджет до края на тази година, като таван за разходите за следващата 2022 година ще действат записаните лимити от стария бюджет.
За актуализация няма как да се говори, защото подобно нещо се случва само при вече одобрен от Народното събрание бюджет, а такъв за следващата 2022 година все още официално няма.
Казано с други думи, Народното събрание е с вързани ръце, докато Министерски съвет не внесе законопроекта за следващата година. От друга страна, служебният Министерски съвет пък можеше да внесе проект за бюджета, но нямаше да има кой да го одобри, тъй като това става от редовно Народно събрание.
Според Закона за публичните финанси при липсата на бюджет за следващата година се залагат разходите от предходната година "като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства". Така, ако например има прието увеличение на минималната заплата, то правителството ще трябва да съобразява разходите, хем за да отговори на увеличението, хем да не превиши тавана на допустимите харчове. Това означава, че при липсата на приет Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година, новото правителство на теория ще може свободно да харчи по-малко, но не и обратното. Без проект за бюджет за следващата година няма възможност за политики, изискващи увеличение на разходите.
Наскоро служебният министър на финансите Валери Белчев коментира, че бюджетната рамка за следващата година е готова, което може да се тълкува като знак, че има възможност проектът за следващата година да бъде внесен от служебния Министерски съвет. Веднъж внесен, проектът може да претърпи радикални изменения между първо и второ четене в Народното събрание.
Засега обаче официално проект на закон за държавния бюджет за 2022 година все още няма.
