Може ли финансовият министър Теменужка Петкова от ГЕРБ да каже "не" на партийния си лидер Бойко Борисов и да наруши обещанието му ресторантьорите да получат 9% ДДС? Този въпрос не получи никакъв отговор днес (30 януари) по време на изслушване на Петкова в Народното събрание. Поводът - изявление на Борисов от вчера, че е "поел ангажимент" да върне ниското ДДС за ресторантьорите. За същото неколкократно се застъпи и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски.
"Ангажиментът" на Борисов и Пеевски ще лиши бюджета от около 300 млн. лв. през 2025 г. в полза на собствениците на заведения в момент, когато управляващата коалиция твърди, че финансите на държавата са на ръба с дефицит от 18 млрд. лв. (към 9% от БВП). Още: Борисов потвърди за ударното увеличение на заплатите в МВР (ВИДЕО)
Въпрос без отговор
Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" зададе въпрос на финансовия министър дали е готова да каже "не" на Борисов. "Не може цяла седмица да говориш колко е страшно положението и накрая да дадеш 400 млн. лв. привилегии на ресторантьорите", заяви депутатът. "Ако смятате да внесете бюджет с 3% дефицит, трябва да се научите да казвате "не", категоричен беше той.
Той напомни и подкрепата, която всички партии от управляващото в момента мнозинство дадоха за увеличението на заплатите в МВР. "Подкрепяхте ли го, гласувахте го? Ние ви предлагахме да стане по-бавно, по-плавно. Защо смятате, че 50% увеличение е логична стъпка и защо не го направихме по-плавно", продължи той. Още: КНСБ срещу Петкова: Всява паника - нито има бюджетен апокалипсис, нито има "18 милиарда дупка"
Това обаче явно ядоса Теменужка Петкова, която не само че отказа да отговори на питането, но и мина в контраатака:
"А вие казахте ли "не" на акад. Николай Денков като министър-председател, когато подписа споразумението със земеделците, без да има 600 млн. лв. в бюджета. "Казахте ли "не" на министър Асен Василев, когато беше приет държавният бюджет за 2024, а той не свали от приходите 400 млн. лв.", попита Петкова.
Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов се качи на трибуната след нея и призова председателя на парламента Наталия Киселова да даде отново думата на министъра, за да отговори на поставените въпроси. "Министрите са тук, за да отговарят на въпроси, а не за да задават такива", каза той.
"Не зададох въпрос, а казах факт", беше краткият отговор на Петкова, но отново не отговори на въпросите, поставени от Мартин Димитров. Още: Асен Василев за финансовото министерство: Да спрат да говорят, да си напишат числата правилно и да имаме нормален дебат
Няма да има сливане на НАП и "Митниците"
На този етап няма основания за промяна в статута на двете основни приходни администрации – Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници", заяви министърът. "НАП и Агенция "Митници" ще продължат да функционират така, както е необходимо", подчерта Петкова, като увери, че не се предвиждат съкращения на служители в двете структури.
Министърът подчерта значението на приходните агенции за финансовата стабилност на държавата, като отбеляза, че те трябва да работят в условия на устойчивост и спокойствие, особено в настоящата сложна икономическа ситуация.
Детайлите
През последните три години управлението на публичните финанси в страната е било белязано от неразумни политики, което създава сериозни предизвикателства за бюджета за 2025 г. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова относно мерките, които ще бъдат приложени за постигане на целите. Още: Коалицията реши засега: Заплатите в МВР - ударно нагоре, кърпи бюджета с мерки срещу сивата икономика
Петкова подчерта, че основната цел е запазване на бюджетния дефицит до 3% от БВП, но задачата е изключително трудна. Анализът на Министерството на финансите за периода 2022-2024 г. показва, че държавните разходи са нараствали значително по-бързо от приходите, което е довело до натрупване на дефицит.
Само разходите за пенсии и заплати формират над 10 млрд. лева от бюджетния дефицит. Към 2024 г. общите разходи по Консолидираната фискална програма (КФП) достигат 78,1 млрд. лева, като увеличението спрямо 2022 г. е значително. Още: Сбърканата математика на Теменужка не е само на Теменужка
Приходи и данъчна политика
Анализът сочи, че приходите и помощите като дял от БВП са намалели от 38,5% през 2022 г. до 35,7% през 2024 г., което представлява спад от 5,6 млрд. лева. Въпреки че данъчно-осигурителните приходи са нараснали с 11,9 млрд. лева за периода, тяхната устойчивост остава под въпрос.
Допълнително влияние върху бюджета оказват еднократни фактори, като целевите вноски от държавната енергетика през 2022 г. и изплащането на междинен дивидент от БЕХ през 2023 г. Още: Пеевски пак се възползва: Иска нулево ДДС за хляба и 9% за ресторантьорите
Разходите по КФП са се увеличили значително през последните три години:
- Разходи за персонал: От 14,6 млрд. лева през 2022 г. на 20,2 млрд. лева през 2024 г.
- Социални и здравноосигурителни плащания (вкл. пенсии): От 25,5 млрд. лева през 2022 г. на 34,4 млрд. лева през 2024 г.
- Капиталови разходи: Увеличение с 1,1 млрд. лева за същия период.
Министър Петкова отбеляза, че значителният ръст на разходите не е подкрепен с устойчиви приходи, което поставя бюджета под натиск.
