Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие промени за задължителните минимални резерви, които банките поддържат.
Още: Ще предизвикат ли рецесия: Кристалина Георгиева обясни за митата на Тръмп
Още: Еврото с необикновен ход спрямо долара
"Промените включват: от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента; от 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12 процента", съобщават от БНБ.
Размерът на тези резерви не е променян от 15 години.
Според институцията текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата.
Още: Великденска добавка за пенсионери в Кипър: Десет пъти по-висока от България
Още: БНБ съобщи колко достигна външният дълг на България
"Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност. В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: БНБ прогнозира ускорено повишаване на лихвите
При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната", посочиха от БНБ.
Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите.
"Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система", допълват от банката.
Още: Финансовият министър съобщи решението за великденските добавки на пенсионерите
Още: Еврото с неочакван обрат на курса спрямо долара
