Лихвите по кредитите и депозитите у нас може да се повишат значително спрямо настоящите нива в резултат на действията на Европейската централна банка в посока затягане на паричната политика. Това става ясно от най-новото издание на бюлетина „Макроикономическа прогноза” на Българската народна банка, публикуван на сайта на институцията.
От БНБ посочват, че поради наличието на валутен борд у нас, действията на ЕЦБ за вдигане на лихвените проценти бързо ще повлияят на паричните условия в България, като най-голямо увеличение на лихвите по кредити и депозити се очаква през последното тримесечие на тази година и през първото полугодие на следващата 2023 година.
„Режимът на паричен съвет (валутен борд, бел. ред) в България предполага сравнително бързо предаване на паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в страната. Въз основа на започналия цикъл на увеличаване на лихвените проценти, както и на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната, очакваме както лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България да се повишат значително спрямо текущите много ниски в исторически план нива, като най-голямо увеличение се очаква през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първата половина на 2023 г.”, пише в прогнозата на БНБ.
Според БНБ след средата на следващата година, лихвите по кредити и депозити ще се стабилизират на достигнатите по-високи нива до края на 2024 година.
„От втората половина на 2023 г. до края на прогнозния хоризонт прогнозираме лихвените проценти по депозитите и кредитите да се стабилизират на достигнатите по-високи равнища в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната.”, пише в документа.
Въпреки прогнозираното увеличение на лихвите, БНБ очаква търсенето на жилищни кредити да остане високо през тази година, заради отрицателната цена на заемите в реално изражение в резултат на ускорената инфлация и нулевите лихви по депозитите.
„Значителното ускоряване на инфлацията при потребителските цени и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните кредити, въпреки прогнозираното им увеличение, е вероятно да продължат да стимулират търсенето на жилищни кредити, като все още силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите представляват допълнителен фактор, подкрепящ търсенето на такива кредити.”, посочват от БНБ.
Централната банка очаква фирмите да продължат да търсят оборотно финансиране заради затрудненията във веригите за доставки и поскъпването на суровини и материали.
Бизнесът тегли все повече кредити заради поскъпването на материали и суровини
Забавяне на растежа на кредита може да се очаква през следващата 2023 година заради покачването на лихвите, прогнозираната по-ниска инфлация и предвижданото забавяне на растежа в частното потребление и слабата инвестиционна активност на бизнеса. В допълнение, увеличението на антицикличния капиталов буфер, който банките у нас трябва да поддържат, до 1.5%, в сила от януари 2023 и до 2% в сила от октомври 2023 година, може да има потенциален ограничаващ ефект върху кредитната активност на банките.
БНБ очаква през 2024 година растежът на кредитирането да запише леко ускорение заради подобряването на икономическата среда. Увеличението на депозитите в банковата система ще продължи основно поради очакваното повишение на лихвите по тях.
„Прогнозираме депозитите в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове през прогнозния период, подкрепяни от продължаващото нарастване на заплатите и очакваното повишаване на лихвените проценти по депозитите.”, пише в прогнозата.
БНБ понижи прогнозата за ръст на икономиката догодина до едва 0.1%
БНБ повиши очакванията си за ръст на българската икономика за тази година, но рязко оряза прогнозата за следващата 2023 година, става ясно от изданието „Макроикономическа прогноза”.
БНБ очаква растежът на реалния брутен вътрешен продукт на България да достигне 2.8% през тази година, след което да се забави до едва 0.1% през следващата 2023 година. През 2024 година се очаква икономически ръст от 3.4%.
За сравнение, в предходната си прогноза към края на юни месец, БНБ очакваше ръст на БВП за тази година в размер на 1.9%, за 2023 година се очакваше нарастване от 1.7%, а през 2024 година – ръст от 3.7%.
„Допусканото влошаване на глобалната макроикономическа среда в комбинация със запазването на сравнително висока инфлация при потребителските цени ще доведат до допълнително забавяне на растежа на икономическата активност през 2023 г. В допълнение очакваното преустановяване на тенденцията към натрупване на запаси от суровини, материали и готови продукти в икономиката и прогнозираният отрицателен принос на изменението на запасите през следващата година също ще ограничават значително растежа на реалния БВП.”, пише в резюмето към прогнозата.
„Фактор, който ще подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор. Прогнозираното ускоряване на растежа на реалния БВП през 2024 г. е в съответствие с техническото допускане за възстановяване на външното търсене и очакваното ускоряване на растежа на крайните потребителски разходи в условията на отслабващ инфлационен натиск.”, посочват от БНБ.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да възлезе на 14.9% в края на 2022 година, става ясно от прогнозата.
„За ускоряването на инфлацията спрямо края на 2021 г. ще допринася най-вече същественото увеличение на разходите за производство на фирмите в условията на значителен растеж на годишна база на цените в евро на основни храни и енергийни суровини (електроенергия, природен газ и петрол) на международните пазари. Други фактори със съществено проинфлационно влияние са прогнозираното силно увеличение на разходите за труд на единица продукция, както и ускоряването на годишния растеж на цените на вноса на готови промишлени продукти поради инфлационните процеси в основните търговски партньори на България.”, пише в документа.
„Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на годината главно поради одобрените към август 2022 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране повишения на цените на някои комунални услуги.”, посочват от БНБ.
През 2023 година БНБ очаква забавяне в темпа на нарастване на инфлацията, но по-сериозно понижение може да се очаква през 2024 година.
„При отразяване в прогнозата на допусканията за динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари очакваме темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 4.1% в края на 2023 г., докато средно за годината инфлацията ще остане висока (7.6%). В края на 2024 г. прогнозираме допълнително забавяне на инфлацията до 3.4%.”, добавят от БНБ.