Българската народна банка (БНБ) очаква тази година растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да възлезе на 2,2 на сто (спрямо 1,8 на сто през 2023 г.). Това се посочва в мартенската макроикономическа прогноза на Централната банка, публикувана днес.
Растежът на икономиката ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да има отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление.
Банката прогнозира растежът на реалния БВП да се ускори до 3,3 на сто през 2025 г. и след това да се забави до 2,6 на сто през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции.
Още: БНБ обясни кои сметки ще се превалутират от лева в евро безплатно за гражданите
Инфлацията
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 2,3 на сто в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 3 на сто.
Освен на базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година, забавянето на инфлацията през 2024 г. ще се дължи и на допусканите спадове на международните цени на енергийни суровини, както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени. БНБ прогнозира, че групите на услугите и храните ще имат основен положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. Прогнозата на БНБ е годишният темп на нарастване на потребителските цени да възлезе на 2,7 на сто в края на 2025 г. и да остане на това ниво в края на 2026 г.
Рисковете
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий предвид продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
Още: БНБ обяви колко е външният дълг на България
Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 27 март 2024 г. и се основава на допускания за развитието на глобалната икономическа активност, за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари и за лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната към 7 март 2024 г.
Външните допускания дават индикация за по-слабо нарастване на търсенето на български стоки и услуги през 2024 г. спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от декември 2023 г., което се дължи на прогнозираната от Европейската централна банка (ЕЦБ) по-ниска икономическа активност на основните търговски партньори на България от еврозоната в краткосрочен хоризонт. В резултат допусканията предполагат външното търсене на български стоки и услуги да нарасне с 2,1 на сто през 2024 г., след което растежът му да се ускори до 3,3 на сто през 2025 г. и до 3,4 на сто през 2026 г.
Според очакванията на пазарните участници цените в евро на суровините на международните пазари през 2024 г. ще се задържат на нивата си от 2023 г., като по-съществено понижение се очаква при цените на природния газ и електроенергията. БНБ предполага, че претеглените по значимост за международната търговия на България цени в евро ще нараснат с темпове между 1,9 на сто и 2,8 на сто през 2025 г. и 2026,г., водени предимно от динамиката на цените на неенергийните суровини.
Лихвите
Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за понижаването им през целия прогнозен период, което започва от второто тримесечие на 2024 г., пише още в макроикономическата прогноза на БНБ.
