В България де факто цялата икономика работи с еврото, което се вижда както в цените, така и в сделките с имоти. Повечето граждани вече работят в евро и имат сметки в евро. Ако искате да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо страшно и нищо далечно. Това коментира министърът на финансите Асен Василев в интервю за авторитетното германско издание "Тагесшпигел“.
Обективна оценка
"Бих искал да видя обективна оценка дали България отговаря на критериите за въвеждане на еврото и на базата на тази обективна оценка да се вземе подходящо решение. Очакваме еврозоната да не допуска политически субективизъм, а да гледа абсолютно обективно на критериите“, отбелязва в интервюто Василев. Той припомня, че при Шенген една страна членка на ЕС, в случая Австрия, е блокирала процеса на присъединяване на България и Румъния, въпреки обективната оценка на Европейската комисия.
Още: Рязка промяна в курса на еврото: На какво се дължи?
На въпрос дали българската общественост има страхове от въвеждането на еврото, министър Василев казва, че българската валута първо е обвързана чрез валутен борд към германската марка, а след това, от 1997 г., към еврото, а реалният обменен курс на лева към еврото е фиксиран от 2007 г.
Целевата дата остава
Министър Василев потвърждава, че целевата дата на страната ни за въвеждането на еврото остава 01.01.2025 г., като акцентира, че няма очаквания, че ще се наложи да преместим датата. „Имаше опасения относно националния дълг и бюджетния дефицит през 2020 г. и 2022 г., но успяхме да отговорим на тези опасения. Вече приехме бюджет, който отговаря на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 г. с дефицит от 2,2 процента. С 22% дълг към БВП България е и страната с втори най-нисък национален дълг в Европейския съюз“, коментира още финансовият министър пред германското издание.
Още: Ново проучване: Притеснени ли са българите от приемането на еврото? (СНИМКИ)
Министър Василев уточнява, че по отношение на мерките за борба с прането на пари страната ни планира до края на годината да контролира целия товарен трафик през българо-турската граница, защото цялата сухопътна търговия между Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница. „Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, така че нашите служители да бъдат по-добре обучени, да имат достъп до по-добра информация и следователно да могат да работят по-ефективно“, отбелязва министърът.
