Малко след като беше назначен за първи път за министър-председател през 1999 г., Владимир Путин се пошегувал пред аудитория от високопоставени офицери от разузнаването, че група шпиони под прикритие, изпратени да проникнат в правителството, „успешно изпълнили задачата“.
Излиза, че Путин не се е шегувал. През годините на властта на Путин не само Кремъл, но почти всяко разклонение на руската държава беше поето от стари кадри на КГБ, какъвто е самият той.
Миналата седмица новините разкриха, че тяхното прераждане скоро ще бъде короновано от краен триумф - възкресението на самия стар КГБ. Според руския всекидневник „Комерсант“ в ход е ново преустройство на службите за сигурност на Русия, което ще обедини ФСС (основният наследник агенция за КГБ) с външното разузнаване на Русия в нова суперинституция, наречена Министерство на държавната сигурност - публикация, за която е за отбелязване, че не беше отречена от Кремъл или самата ФСС.
Новата агенция, която съживява името на сталиновата тайна полиция между 1943 и 1953 г., ще бъде толкова голяма и мощна като съветския КГБ, давайки работа на 250 000 души. Създаването на новото Министерство на държавната сигурност представлява "победа за партията на чекистите", заяви анализаторът по сигурност Татяна Становая, използвайки нарицателното име на работещите в първата болшевишка тайна полиция.
Путин, който през 2004 г. заяви, че "няма такова нещо като бивш човек на КГБ," винаги е имал сложни отношения с ФСС. От една страна, той позволи на ФСС да погълне части от стария КГБ, който беше разпарчетосан, когато в началото на 1990-те години Борис Елцин се опита да демонтира могъщият преди време съветски апарат на сигурността. При Путин ФСС възстанови контрола си върху руските граници, граничните войски и електронното разузнаване. Едновременно с това бивши служители на КГБ започнаха превземането на всяка държавна институция, както и руския бизнес.
В същото време Путин направи няколко опита да реформира и контролира ФСС. През 2007 г. той постави близкия си съюзник Виктор Черкесов начело на Федералната агенция за борба с наркотиците и го натовари с разследване на сенчестия бизнес на висшите офицери от ФСС. Когато извършваното от Черкесов прочистване се провали, Путин изгради друга конкурентна служба за сигурност, Разследващия комитет, и я натовари, вместо ФСС, с разследването на нашумели политически убийства като това на журналистката Ана Политковская и на опозиционния политик Борис Немцов.
Сега изглежда, че Путин променя тази политика „разделяй и владей“ и вместо нея консолидира силата в две суперагенции: Националната гвардия – създадена през юли, която обединява вътрешните войски под контрола на Кремъл – и сега новото Министерство на държавната сигурност. Путин лично ще контролира тези суперагенции.
„В нощта на 18 срещу 19 септември... страната премина от авторитаризъм към тоталитаризъм“, написа бившият депутат от думата Генадий Гудков в своята страница във Facebook.
По-нататъшно доказателство за концентрирането на власт в ръцете на Путин е продължаващата чистка, започната през лятото, която вече посече шефовете на Федералната служба за борба с наркотиците, Федералната служба за защита (охраната на Путин), Федералната служба по миграцията и Руските железници, както и шефът на кабинета на Путин и личен негов довереник Сергей Иванов.
Целта на всички тези действия изглежда е замяната на съюзниците на Путин от старата гвардия с по-млади, по-лоялни и по-малко независими фигури. Същият модел се повтаря и на ниво областни управители – четирима от които бяха уволнени, а двама заменени от лични бодигардове на Путин.
Създаването на Министерството на държавна сигурност е част от „проект, насочен към замяна на старите съюзници с нови“, каза независимият анализатор Станислав Белковски. На Путин „не му харесва да бъде заобиколен от хора, които чувства недосегаеми, заради личната им близост с него. Той не иска да има нищо общо със старите си приятели, той иска хора, които могат да изпълняват волята му“.
Той вече избра и палача - Сергей Корольов, началник на отдела за икономическа сигурност на ФСС – който да преследва и елиминира всички независими гласове в новото министерство на сигурността, каза Белковски.
Най-дълбокото значение на всички тези чистки и рокади надхвърля просто Кремлинологията. Ясно е, че властта се подготвя за неприятности. Откакто цените на петрола започнаха да падат драстично през 2013 г., Кремъл се подготвя за безредици и недоволство - предимно с помощта на отвличане на вниманието като присъединяването на Крим и кампанията в Сирия. Но Путин подготвя също и железен юмрук.
„Трябва да се помни, че КГБ не беше традиционна служба за сигурност по западните разбирания – агенция, натоварена със защита на интересите на страната и нейните граждани“, написа анализаторът по въпросите на сигурността Андрей Солдатов, създател на интернет страницата Agentura.Ru. “Неговата най-главна задача е защита на режима. Неговите дейности ” включват залавяне на шпиони и дисиденти и наблюдаване на медии, спортове и дори на църквата. Той провежда операции както в страната, така и в чужбина, но, и в двата случая, основната задача е винаги да защитава интересите на тези, които в момента пребивават в Кремъл“.
Точно това е необходимо на Кремъл днес, когато инфлацията остава двуцифрена и руският бизнес остава откъснат от международните финансови пазари и инвестиции поради западните санкции заради Украйна.
„Не мога да се сетя за време, когато толкова много момчета от службите за сигурност изведнъж се изкачиха на власт“, написа в страницата си във Фейсбук независимият депутат от държавната дума Дмитрий Гудков във връзка с чистките през лятото. „Ние не знаем нищо за управленския опит на тези хора. Подготвяне на оръжията за битка, затягане на редиците – за това са всичките тези назначения. [Кремъл] не може да вярва на друг, освен на тези в униформа.“
И, накрая, има много лична причина за путиновите чистки и съживяването на Министерството на държавната сигурност. „По някакъв начин това е знак за силата на Путин, защото той се чувства достатъчно уверен за пълно, лично, авторитарно управление“, каза Белковски, който беше съветник в Кремъл в средата на 2000-те години. „Също така това е признак за слабост, защото причината зад това е обезвреждането на възможността за дворцов преврат.“ Путин е човек „на системите и институциите“ според Белковски и като такъв знае, че неговите съюзници също така са и най-големите заплахи за неговото управление.
Със създаването на суперминистерството Путин завършва пълен 25-годишен кръг. Когато Борис Елцин дойде на власт през 1991 г. след опита за твърдолинеен преврат срещу Михаил Горбачов, организиран в голяма степен от КГБ и тогавашния му шеф Владимир Крючков, новият лидер на Русия се опита да създаде агенция за сигурност, която няма да се меси в политиката или обществото и ще се придържа стриктно към охраняването на закона. Елцин се провали. Според Солдатов от средата на 1990-те години "различните съставни части и функции на стария КГБ бяха започнали да си пробиват път обратно към ФСК (Федералната служба за контраразузнаване) като течния метал на андроида убиец T-1000 в "Терминатор 2" ... бавно възстановявайки се, след като са били разкъсани на парчета."
Сега тези частици най-накрая се сляха в напълно приличаща на оригинала реплика - но с една важна разлика. Новото Министерство на държавната сигурност е проектирано специално като гарант на върховенството на Путин.
Който и да е начело на новото министерство със сигурност ще бъде важен политически играч - но е ясно, че истинският ръководител както на руската държава, така и на нейните нови, консолидирани органи за сигурност ще бъде самият Путин.
Това не се е случвало от управлението на Юрий Андропов, шеф на КГБ, превърнал се в генерален секретар между 1982-84. Той управляваше по време на срива на цените на петрола, войната в Афганистан, предназначена да повиши популярността на режима, която бързо се превърна в катастрофа, и най-накрая ускоряваща се икономическа криза, чието лавинообразно превръщане в колапс и революция не можеше да бъде предотвратено от никакво количество репресии или пропаганда.
Путин се надява, че този път по-сурови репресии и по-умна пропаганда ще го спасят от такава съдба.
Автор: Оуен Матюс, "Политико". Превод: БГНЕС
