Битката за Алепо приключи. Но войната в Сирия ще продължи. В този конфликт Иран все още не е постигнал целите си. Нито пък Саудитска Арабия. Същевременно Тръмп вече оказва влияние. Коментар на Райнер Херман за ФАЦ.
Изборът на Доналд Тръмп вече оказа влияние върху войната в Сирия, още преди той да е встъпил в длъжност. Преходният период във Вашингтон бе използван от режима на Асад за неговата най-голяма "победа" досега: завладяването на Алепо, постигнато с помощта на руските бомбардировачи и шиитските сухопътни сили.
Битката за Алепо е спечелена. Войната в Сирия обаче не е приключила. В нея настъпи решителен обрат, който ще продължи и следващата година: защото новоизбраният американски президент няма да начертае "червена линия" като своя предшественик Барак Обама. По-скоро Доналд Тръмп ще остави управниците в Дамаск и Москва да действат по свое усмотрение.
Асад може и да консолидира своята власт, но няма да подчини на своя контрол цялата страна. И все пак: полето му за действие се разшири така, че той ще може да воюва срещу бунтовниците и в други области. А сега тяхната огнева мощ е отслабена още повече. Вероятно от последния си бастион - провинция Идлиб - те ще поведат асиметрична война с партизанска тактика. Асад обаче ще продължи да зависи от руските ВВС и шиитските милиции, за да се задържи на власт в Дамаск. А това от своя страна ще подсили неговите противници (сунитските бунтовници) и отново ще разпали основния конфликт.
Битката срещу ИД
След изтласкването на бунтовниците от всички големи градове, отново на преден план излиза борбата срещу ИД. В нея президентът Тръмп иска да предложи помощ на Русия. Само че бърза победа над ИД не може да се очаква. В края на седмицата ислямистите отново си възвърнаха контрола над град Палмира, който бяха загубили преди девет месеца. И все пак: въпреки че ИД продължава да оказва ожесточена съпротива, контролираните от ислямистите територии се свиват. В този смисъл военното поражение на терористичната държава се оказва само въпрос на време. Така обаче ИД няма да бъде заличена. Ислямистите могат да се организират отново в Ирак. Освен това те изпращат атентатори-самоубийци по цял свят, също и в Европа.
Излиза, че още преди да е встъпил в длъжност, Доналад Тръмп заздравява госоподството на Асад. А след като официално замени Обама на президентския пост, Тръмп иска да ускори поражението на ИД. Остава въпросът дали политиката на неговия предшественик бе погрешна? Не, не беше. След провала на американската политика в Афганистан и Ирак, Обама прозря, че и с цялата си военна мощ, американските войски не могат да разрешат конфликтите в региона. Регионалните сили като Саудитска Арабия запълниха този вакуум.
Саудитска Арабия искаше да повтори в Сирия политиката си, която преди три десетилетия доведе до изтеглянето на червената армия от Афганистан, но и до завземането на властта от талибаните. В Сирия Саудитска Арабия допринесе за това, че опозиционерите се превърнаха във въоръжени бунтовници. Сред тях обаче се наложиха радикалните сили, които водят джихад срещу шиитите. Саудитска Арабия осъзна последствията от своята политика, дръпна аварийната спирачка и изведнъж за Рияд войната в Йемен стана по-важна от войната срещу ИД.
Двете лица на войната
И през следващата година двойната война в Сирия няма да свърши. Тази между режима и бунтовниците и тази между международнота общност и ИД. В първия случай нищо не подсказва, че един отслабен във военно отношение Асад, който ще продължи да бъде зависим от Русия, Иран и Хизбула, ще бъде склонен на политически компромиси. Защото причините, довели до конфликта през 2011, съвсем не са заличени. Точно обратното. Освен това помощниците на Асад не са заинтересувани от създаването на функционираща държава в Сирия. Те искат един режим, който да служи на руските и иранските цели. Режим, който като магнит за екстремисти от всякакъв вид ще продължи да застрашава и сигурността в Европа. Режимът на Асад няма да обяви и амнистия. И броят на жертвите на изтезания в затворите по-скоро ще се увеличава. В международните преговори режимът ще участва още по-неотстъпчиво и ще одобри политическо решение само при собствените си условия.
Във втория случай - войната срещу ИД - твърдението, че ИД е проект на режима в Дамаск звучи като басня. Корените на ИД са в Ирак, а не в Сирия. И докато шиитското мнозинство в Ирак продължава да изключва от участие в политиката сунитското малцинство, все повече сунити ще се присъединяват към терористични организации като ИД, дори и те да носят други имена.
Войната в Сирия ще продължи, макар и не с такава интензивност. Бежанците няма да имат причина да се завърнат, а стратегическото равновесие в региона ще продължи да се размества в полза на Иран. Защото в Сирия възниква един нов шиитски чуждестранен легион с десетки хиляди бойци. Иран разширява присъствието си в Арабския свят. А това не предвещава нищо добро в конфликта между Иран и Саудитска Арабия.
Източник: Дойче веле
