Номинацията на Доналд Тръмп за президент нанася непоправими щети на Републиканската партия. Истинско чудо е, че тя още не се е разпаднала, твърдят наблюдатели.
В САЩ съвсем не е необичайно да възникнат разногласия между кандидат за президент и партията, която го е издигнала. По-скоро това е правило. Обикновено двете страни се опитват да загладят различията помежду си - най-късно, когато се слегне прахът от първичните избори и започне същинската предизборна кампания.
Но дори и когато отделни членове на дадена партия са имали сериозни резерви към своя кандидат - както например републиканците към консервативния си кандидат Бари Голдуотър през 1964 г., или демократите към Джордж Макгавърн през 1972 - като цяло партията и кандидатът обикновено работят за една обща кауза. Сега обаче политолозите твърдят, че дълбокият разрив между кандидата на републиканците Доналд Тръмп и неговата партия е нещо безпримерно.
Гуша за гуша от самото начало
"Плуваме в непознати води", казва по този повод проф. Скот Люкас, който преподава американистика в университета в Бирмингам. А доскорошният оксфордски преподавател Найджъл Боулс нарича разрива между Тръмп и Републиканската партия "безпрецедентен в следвоенната история на страната".
Този спор между Тръмп и Републиканската партия се води в публичното пространство, и най-вече в Туитър, но не само това е новото. Фактът, че конфликтът не изненада наблюдателите, също е уникален. Защото ръководството на партията и нейният кандидат за президент са се хванали за гушите още от самото начало на предизборната кампания. Тръмп дълго заплашваше републиканците, че ще се яви като независим кандидат, ако усети, че партията му играе номера. В самата партия пък смятаха, че неговата кампания е скандализирала една част от членската маса. Доналд Тръмп публично влезе в конфликт с много от водещите фигури на републиканците - при това доста преди да станат известни сексистките му изявления, след които от него се разграничиха такива видни републиканци като Пол Райън и Джон Маккейн.
"Въпросното видео за Тръмп и жените беше само катализаторът", казва Люкас. Според него причината за отдръпването на партията от нейния кандидат за президент е друга: страхът. Председателят на Камарата на представителите Пол Райън и неговият колега в Сената Мич Макконъл се опасяват, че републиканците може да загубят мнозинството си в двете камари на Конгреса.
"Те просто искат да запазят мнозинствата си, защото са твърдо убедени, че Тръмп ще изгуби тези избори", посочва Найджъл Боулс. "Много републикански сенатори и конгресмени очакват изключително оспорвана битка в техните избирателни окръзи и се опасяват, че Тръмп може да ги повлече към дъното" добавя от своя страна Люкас. Казано другояче: ръководството на Републиканската партия е загърбило Тръмп, сменило е плана и сега се опитва просто да ограничи щетите. Но този нов план е опасен, защото Републиканската партия е твърде уязвима и Тръмп буквално може да я срине.
Три различни фракции
Според наблюдателите, от 70-те години на миналия век партията е разделена на три лагера. В единия са по-заможните републиканци, които се интересуват главно от икономическата политика и от снижаването на данъците. Във втората група влизат християните-евангелисти, а третата приютява бялата работническа класа, чийто доходи през последните няколко десетилетия значително спаднаха. Тези три групи имат допирни точки, но интересите им са твърде различни.
"Няма нито теоретични, нито исторически основания да вярваме, че този съюз ще оцелее още дълго време" казва Боулс. Според него дори е истинско чудо, че партията още не се е разпаднала.
Наследството на Рейгън
И Скот Люкас смята, че Републиканската партия отдавна е разединена - както в икономическата, така и в социалната си политика. "Постижението на Роналд Рейгън се състоеше в това, че въпреки раздорите той успя да съхрани партията", допълва той.
При Рейгън (президент в периода 1981-1989) републиканците на два пъти последователно успяха да превземат Белия дом. Сега Доналд Тръмп е на път да пропилее този политически капитал. Неговата кампания е насочена единствено към мобилизирането на бялата работническа класа, а една голяма част от избирателите, които досега са симпатизирали на републиканците, вече обръщат гръб на партията. Да не говорим за колебаещите се, на които кампанията на Тръмп не обръща никакво внимание, както твърдят наблюдателите.
Затова Скот Люкас смята, че Тръмп извършва предателство спрямо партията си. Но вината за това е и на самите републиканци, които подцениха способността на Тръмп да мобилизира едно определено малцинство избиратели. Найджъл Боулс допълва: "Като бял ден е ясно кой именно е рушителят. Партията се срива по сценария на Доналд Тръмп. Пита се само дали в бъдеще републиканците ще съумеят отново да се сплотят. Лично аз смятам това за малко вероятно."
Източник: Дойче веле
