Кървавият атентат, на който стана жертва "Шарли Ебдо", предизвика силно вълнение в САЩ, където обаче няма нито един подобен сатиричен вестник. В "Страната на пълната свобода на словото" да се критикува религията е почти табу.
Ако "Шарли Ебдо" беше се опитал пред последните 20 г. да излиза в някое американско университетско градче, той нямаше да просъществува и 30 секунди – писа Дейвид Брукс в уводна статия в петък в "Ню Йорк Таймс", озаглавена "Аз не съм Шарли Ебдо". Студентите щяха да го обвинят, че отправя послания на омраза и администрацията щеше да го затвори, добавя той.
И наистина на американския пазар няма нищо, което да прилича на "Шарли Ебдо", заяви за АФП журналистът Тони Норман, който обясни в петък на читателите на "Питсбърг Пост Газет" колко много американците "внимават да не засегнат религиозната чувствителност на другите, че дори и не опитват".
Като се започне от Бенджамин Франклин и се стигне до Марк Твен, от Лени Брус до шегаджиите от предаването Saturday Night Live, страната има дълга сатирична традиция, но печатът трудно успява да характеризира "Шарли Ебдо", тъй като не съществува американски еквивалент. Затова прибягва до приблизителни характеристики: малко нещо като сатиричните списания "Mad" или "The Onion", или като вече несъществуващите "Spy" и "National Lampoon" - но всички те до едно използваха социалната сатира, по-малко политическата и никога религиозната.
Парадоксално, но от 1791 г. Първата поправка на американската конституция гарантира на всекиго правото да каже каквото иска. Злобните изказвания дори се защитават от тази поправка, тъй като американците смятат, че е по-добре да се обяснява отколкото забранява. Върховният съд го потвърди през 1988 г. като отсъди правото на Лари Флинт, скандалния основател на порнографското списание "Хъстлър" да показва майка си и един пастор в неприлична поза.
Това без съмнение се дължи на смесица от автоцензура, история и подкрепа за религията в американското общество, смята Робърт Спийл, професор по политически науки в университета Пен Стейт. Критиката на вярванията и на специфичните религиозни практики е табу в страната, отчасти по исторически причини, добавя той. Колониите са били основани от религиозни дисиденти, дошли от Европа, после пристигнали имигранти от различни вероизповедания и тук били основани нови християнски църкви.
Водя курс върху понятието светски характер във Франция, отбелязва още професорът. По време на дискусиите почти всички американски студенти говорят за свободата на религията, за да критикуват френските закони, забраняващи религиозните атрибути, например носенето на забрадка.
Фактически, отразявайки нашироко атентатът в Париж, големите медии като "Ню Йорк Таймс", "Вашингтон пост" или Си Ен Ен отказаха да публикуват въпросните рисунки, за да не обидят мюсюлманските среди.
"Шарли ебдо" е съвсем малка редакция, група приятели, които се познават от години и мислят по един и същи начин, казва Артър Голдхеймър, който преподава в центъра за европейски проучвания на Харвард. Тук (в САЩ) една статия или рисунка на национално списание трябва да бъде одобрена от няколко главни редактори. Всяка провокация има всички шансове да бъде забранена, защото ще се гледа от хора с различни мнения, отбелязва той.
Като се остави настрани "политически коректното", в САЩ съществуват социални и политически табута, смята Спийл – като това да не се обиждат религиите, а също срещу прекалено явния секс или мръсните думи.
Има едно изречение, което много добре обяснява американското отношение към вулгарността. То звучи непрекъснато в устата на един от героите на анимационния филм "Симпсънови": "Моля, ви, помислете за децата."
