Разреден дизел. И кой е виновен?

Някои африкански страни вече отказват да внасят разредено дизелово гориво от Европа. Възмущението им обаче е малко театрално, защото и самите те са длъжници, смята Томас Мандлмайер.

Още: Лейбъристите в Австралия печелят убедително парламентарните избори

Още: Виктор Орбан – обичаният и мразеният

Дизеловото гориво е „мръсно”, защото се разрежда със сяра и виновни за това явно са … европейците. Също както и за излезлите от употреба електроуреди, некачественото месо и всякакви други неща, от които Европа се отървава като ги препраща към Африка – при това с немалка печалба. Нека си признаем, че истината е тъкмо такава. Но както винаги съществуват икономически интереси и от двете страни. А повечето африкански държави улесняват този съмнителен бизнес и с небрежната си екологична политика.

Няма нищо по-важно от горивото

Който поне веднъж се е опитал да се придвижи във вътрешността на някоя африканска държава, със сигурност знае колко мъчително трудно е търсенето на гориво извън големите метрополии. Дизелът е горивото, което гарантира развитието на Африка. Всяка африканска държава, която иска да развива бизнес, се нуждае от безценната течност. Без нея не можеш да закараш продукцията си до пазара; нито пък да задвижиш генератора, произвеждащ електричество за хотела, който иначе би трябвало да затвори врати поради честите спирания на тока.

Още: Жълт картон: Руснаците не искат да работят по-дълго

Още: Словакия: Мръсната битка за нивите

При това положение кой ли би се сърдил на тези страни за това, че купуват или сами произвеждат "разреден" дизел, който обаче е по-евтин от истинския? От друга страна кой би могъл да упреква европейските компании, доставящи в Африка подобно гориво, увеличавайки печалбите си?

Швейцарската неправителствена организация Public Eye е изследвала тези горива и твърди, че те съдържат много вредни вещества. Затова се обръща с призив към европейските фирми, които продават на африканските държави въпросните горива.

Замърсяването на въздуха на Черния континент е бомба със закъснител. Нито една сделка в света не е оправдана, ако застрашава живота на хората, се казва в документа. Високото съдържание на сяра в горивата би могло да отнеме живота на над 30 хиляди души в Африка през следващите 15 години, твърдят от Public Eye.

Защо Африка не се грижи за екологията?

Още: Скандалът с Фолксваген, Ауди и сие: Кой ще е следващият арестуван?

Още: Хората в Русия си мислеха, че покрай Световното ще забогатеят

По-важен от призива за морал в търговията с гориво обаче е посланието към африканските държави най-сетне да се захванат с екологичните си проблеми. В много от тях изобщо липсват екологични стандарти, а там, където ги има, те или не се спазват, или биват заобикаляни с юридически трикове. По крайбрежието на Того, например, всеки ден от морето се вадят стотици тонове пясък, което нанася значителни вреди на плажовете и на поминъка на местните хора. Строителните компании обаче се отървават без наказания.

Африканските държави са длъжни сами да организират екологичната си политика така, че тя да работи за благото на хората и в защита на природата. Тогава и европейските търговци на гориво ще са принудени да се съобразяват с тази политика. Лъжат се обаче онези, които си мислят, че търговците няма да вдигнат цените на по-екологично чистото гориво. А това най-вече ще удари по бюджета на дребните фирми и частните домакинства. Възможно е това да забави, или дори да спре икономическото оживление в някои региони. А това може да има твърде болезнени последици.

Отговорност на държавата е да информира населението за вредите от "мръсния дизел" и да се опита да финансира по-чисто гориво. Някои страни от Източна Африка предприеха такива стъпки, наскоро към тях се присъедини и Гана. Всички те понижиха многократно допустимите стойности за съдържание на сяра в горивата и предприеха мерки това да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Илюзорно е обаче да си мислим, че подобни мерки са по силите на всички африкански държави. Затова от неправителствената организация Public Eye предлагат да започне политически процес - както в Европа, така и в Африка. В противен случай нещата ще си останат по старому, което би означавало триумф за онези, които въртят далаверите и от двете страни. И тогава ще си останем само с празните призиви и моралните възмущения.

Източник: Дойче веле