Има една страна, в която един политик управлява вече почти три десетилетия. В тази страна се случват невъзможни неща - на избори гласуват покойници и хора, които всъщност отсъстват. Познайте коя е тази страна.
И този път покойниците изпълниха своя земен граждански дълг и дадоха гласа си за вечния управник. Намиращите се в чужбина избиратели като по чудо се появиха в секциите за гласуване, въпреки че по същото време може би са обядвали във Франкфурт или Кьолн. Тоест, има една държава, в която едни хора очевидно дават под наем паспортите си в деня на изборите.
Кадрите, запечатали втрещените наблюдатели на изборите, са изпълнени с абсурдна комичност. като този: отговорникът в една избирателна секция гръмко призовава по мобилния си телефон недисциплинираните поддръжници на управника да дойдат и навреме да подадат бюлетини. Друг отговорник пък организират така изборния ден: негов приятел му помагал, попълвайки, в паркирания до избирателната секция джип, собствен списък на хората, гласували "правилно". Разбира се, по-късно този списък ще бъде осребрен подобаващо, ако всичко приключи по план.
Кръчмата като избирателна секция
На бърза ръка една избирателна секция била преместена в близката кръчма, където било къде къде по-приятно. Всички пускали бюлетините си на тезгяха. Това се нарича обществено гласуване. Черногорските гастарбайтери пък са били превозвани с кораби от Италия. Говори се, че те били компенсирани с по 150 евро на човек плюс пътните разноски до Черна гора и обратно.
Вечният победител не е оставил нищо на случайността. Навреме преди изборите неговите тайни служби разкриха как Москва била дала едно рамо на опозицията. В навечерието на изборите неговата полиция задържа около 20-ина сръбски граждани, които искали да го арестуват. Говори се, че щели да му сторят и нещо по-лошо. Осуетен опит за преврат? Черногорският властелин лъсва като един черногорски Франц Фердинанд, който този път предусетил навреме войнстващия Гаврило Принцип.
В деня на изборите неговият шеф на комуникациите изключи интернет-мрежата в цялата страна с обосновката, че Вайбър, Уотс ъп и Туитър били средства за пропаганда срещу управляващата партия.
Не, тази страна не се казва Северна Корея. Иначе това са изцяло демократични избори в обичайния черногорски стил. В най-общи линии.
Ето и равносметката на успеха: небивало висока избирателна активност от над 73 процента и никакви жертви, с изключение на възкръсналите, които също така гласуваха. Теоретично погледнато те вече не са покойници, нали?
Фантоми тук, фантоми там
Има една страна с 530 000 избиратели при общо население от 630 000 души. Една геронтократична страна- чудо. Делът на имащите право на глас в Германия, с нейното застаряващо население, е 76 процента от общото население. В страната-чудо този дял е над 84 на сто. Какъв извод можем да си направим? Или избирателните списъци се били обогатени с незнаен брой избиратели-фантоми, или жителите на тази страна-чудо скоро ще измрат.
Управникът на тази страна обяви сигурен прогрес във външнополитическо отношение в прегръдката на ЕС и НАТО. Във вътрешнополитически план той гарантира още много години "просперитет", разбирай шуробаджанащина и обогатяване на партийния елит. Вече всеки се е досетил, че главното действащо лице в тази история е Мило Джуканович и страната се казва Черна гора. Мило обаче, както го наричат и враговете, и приятелите му, не разчиташе на толкова тънко мнозинство от 41 срещу 40 гласа. Въпреки фантазията и усилията на своя властови апарат. И сега полето му за действие се стеснява значително. Въпреки че социалистите спечелиха повече гласове, мнозинството им е толкова крехко, че управлението на страната се превръща в опасна игра на балансиране по въже. Разбира се, че социалистите ще се опитат да купят други малки партии и да забият клин в опозиционния блок, за да отложат за неопределено време първата демократична смяна на властта в съвременната история на страната. Под въпрос е също дали засилената опозиция ще се примири с това или ще се завърне към предишното си положение на разкол.
Временно Мило Джуканович остава на власт в една дълбоко разединена държава. Отдавна обаче е очевидно, че той не е решението на проблема, а самият проблем.
Източник: Дойче веле
