Културният шок на китайците, дошли да работят на Запад

Когато Шансан Зу се мести от Китай в Холандия, тя е нетърпелива да се запознае със западната култура.

Въпреки че очаквала работата на Запад да се различава от тази в родината й, най-много я впечатлило това, че в Холандия липсвала важна черта на работния процес в Китай - цели 2 часа почивка по средата на деня, за да могат служителите да се съберат и да отидат на ресторант или пък да се приберат вкъщи, за да поспят и да си починат. На новата й работа трябвало да се справя с едва 30-минутна обедна почивка, в която да хапне набързо.

Зу, която работи в кол център като преводач към голяма компания за съхранение на данни, бързо се адаптирала към по-късите почивки. "Но имам приятели вкъщи, които буквално не могат да оцелеят без да поспят на обяд. И не мисля, че те биха се справили тук", споделя тя.

Световните медии често описват културния шок на западняци, отишли в Китай. Обратната перспектива обаче е слабо застъпена. А растящият брой китайци, които се емигрират, за да работят зад граница, оправдава напълно подобни информации.

Много китайски фирми също местят дейността си в чужбина. Именно затова Западния свят има нужда да проучи спецификата на тази нова работна сила, пише ВВС.

Много китайци например намират някои сфери на дейност на Запад за ненужно мудни.

Такова е мнението и на Ифенг Ли от Северен Китай, който днес живее в Бирмингам. "Китайците са шокирани колко много време отнема да се свърши нещо. Например, в Китай, ако искаш да си откриеш банкова сметка, не чакаш, а отиваш на гишето и я откриваш", споделя той.

След като години наред е работел за брокер на недвижими имоти, 32-годишният Ли вече има собствена фирма. "В Китай ако харесаш имот, отиваш при продавача и му казваш, че искаш ключовете утре. Там бизнесът е бърз", заявява той.

По негово мнение много китайци се изненадват колко лежерно е темпото на Запад като цяло. "В Китай се очаква да работиш колкото часове е нужно, за да свършиш всичко", допълва той.

Часовете извънреден труд и работата през уикендите са нещо нормално за Китай, заявява и адвокатът Джак Чен, напуснал родината си преди 12 години, за да се установи в Брюксел. "Ако тук помоля колега да работи с мен през укиенда, е възможно, но не е нормално. В Белгия уикендите са за семейството и приятелите", споделя той.

Според Чен офис политиките в Европа са по-прости, отчасти защото йерархията в Китай е по-силно застъпена и "шефът наистина е шеф, а социалната класа в офиса е много очевидна и важна. И наистина трябва да говориш уважително с шефа".

В резултат, според него, служителите в Китай премислят много внимателно думите и представянето си на работа. Той е на мнение, че на Запад работещите могат по-свободно да изразяват своите идеи и мнения.

"Тук ако не съм съгласен с шефа, мога да изкажа мнението си пред останалите колеги и никой няма да го отчете като проблем. Тук дори можеш да се шегуваш с шефа. В Китай трябва много внимателно да помислиш по какъв начин ще кажеш нещо. В Европа го казваш както пожелаеш", допълва той.

Дезмънд Со, основател на бизнес институт в Хонг Конг, е напълно съгласен. "Много често виждам китайци, които са умни, но се притесняват да говорят, да изразяват мнение или да представят идеите си. И след това се чудят защо биват недооценени. В западната бизнес култура просто е така. Трябва да научим хората да се застъпват за собствените си идеи и да поемат инициатива, защото на Запад пробивността и абмицията са много важни неща", заявява той.

"Сега наистина обичам да говоря и да споделям мнението си. Но това беше труден процес. Хората в Китай са изключително покорни и имат психика на подчинение. Просто нямаме навика да изразяваме това, което мислим", споделя и Синди Юн, собственик на платформа за недвижими имоти, преместила се от Китай в Северна Америка.

И докато преди години тенденцията е била такава, че китайските имигранти почти винаги са намирали САЩ за по-добра среда за развитие, днешните млади китайци не винаги смятат така. Често новите планове на китайците са да работят в чужбина едно десетилетие и след това да се върнат в Китай, за да се грижат за родителите си.