Младите южнокорейци се чувстват по-близки до САЩ, отколкото до Северна Корея. За тях обединението с бедната комунистическа съседка не е нещо желано. По-възрастните обаче още се надяват. Приложим ли е германският опит?
Твърде малко са хората, които все още си спомнят времето, когато това е било факт. От над 70 години на Корейския полуостров има две държави. Онези, които са преживели Втората световна война, американската и руска окупация, както и Корейската война, днес на преклонна възраст. И броят им намалява с всяка изминала година.
Това си личи и по броя на семействата, които чакат така жадуваните срещи със свои роднини от съответно другата част на Корея. По данни на южнокорейското Министерство на обединението, в началото на 2018 година едва около 60 000 южнокорейци са чакали подобна среща с техни роднини, живеещи в Северна Корея.
Предложението на Севера
След първата среща на високопоставени представители на двете страни през януари нажежената обстановка се поуталожи малко в навечерието на Зимните олимпийски игри в Пьонгчан. Това си пролича и по това, че 12 севернокорейски състезателки по хокей на лед вече пристигнаха в Южна Корея. Те ще образуват общ хокеен отбор с южнокорейските си колежки и ще дефилират заедно по време на откриването на Олимпиадата.
Освен това севернокорейските държавни медии отправиха апел към сънародниците си в страната и чужбина. Те призоваха да бъде сторено всичко в името на повторното обединение. Северна Корея щяла да „разбие“ всяка съпротива срещу подобна стъпка.
Мечтата на президента
Южнокорейският президент Мун Дже-ин, който е син на севернокорейски бегълци, е привърженик на повторното обединение на страната. Той обяви за своя основна цел постигането на мирно обединение и освобождаването на Корейския полуостров от ядрено оръжие. При това той залага на сближаване и диалог със Северна Корея. В речта си миналото лято пред фондация „Кьорбер" той заяви, че не става дума за това едната система да погълне другата. „Ние нямаме интерес от колапс на Северна Корея“, заяви Мун Дже-ин. Освен това той залага на възможностите за личен обмен между хората от двете държави, независимо от политическата ситуация. „Моето правителство иска да създаде предпоставките за едно ново икономическо сътрудничество на Корейския полуостров, от което да имат полза и двете страни“, каза той.
Колапсът на ГДР като призрак
Тези думи звучат много по-различно от изявленията на консервативната предшественичка на Мун - Парк Гън-хе. Тя също говореше за повторно обединение, но смяташе, че Южна Корея трябва да наложи своята система на съседната държава. „А от севернокорейска гледна точка, това трябва да е звучало ужасяващо", казва проф. Ингрид Мите от университета в Гисен. От дълги години тя изследва проблемите, свързани с Обединението на Германия.
„Мисля, че нагласите в Южна Корея са твърде различни. Младото поколение в страната не се интересува особено от темата за обединението, то е предимно скептично настроено. Мисля, че младите хора се чувстват по-близки до САЩ, отколкото до Северна Корея“, казва Ингрид Мите. В Северна Корея обаче, темата за повторното обединение е много важна особено за младите хора, дори за децата, твърди политоложката: „Във всяка детска градина има географска карта на цяла Корея. И на децата навсякъде разказват, че те са една страна. Темата за повторното обединение е силно емоционализирана сред подрастващото поколение“, казва експертката.
Корея не е Германия
Когато става дума за повторното обединение на Корея, много често се правят сравнения с германската история. Само че те са неуместни. Най-малкото поради факта, че икономическите разлики между двете корейски държави са значително по-големи от разликите, съществували между бившата ГДР и Федералната република. Има и други съществени разлики.
Хората в разделената навремето Германия имаха възможност поне до известна степен да общуват пряко, чрез писма, телефонни разговори и частни посещения. Подобни контакти между гражданите на Северна и Южна Корея са забранени, с изключение на официалните срещи на разделените семейства. Към това се прибавя и ожесточената война между двете страни. „Тя е част от колективната памет и допринася за взаимната омраза“, казва Ингрид Мите.
Източник: Дойче веле
