Днес се навършват 10 години от атентата в Беслан. Терористичният акт започва на 1 септември 2004, когато въоръжени сепаратистки чеченски терористи взимат като заложници стотици деца и възрастни в Първо училище в Беслан , Северна Осетия. На 3 септември , три дни след обсадата, в училището избухват експлозии, за които все още се спори кой ги е предизвикал. Взривовете предизвикват паника сред заложниците и похитителите започват да стрелят по тях. Руските специални сили се намесват по хаотичен начин. По официални данни са убити 344 цивилни, 186 от които деца.
„За мен мнозина казват, че съм силна, че най-бързо от всички съм се съвзела от шока. Но така изглежда само отвън. Отидох в училището с три деца, а се върнах само с дъщеря си. Как мога да съм нормална? От друга страна, да, стиснах зъби и успях да се върна в живота. Колкото и да е странно затова ми помогнаха журналистите. Да! На тях им е интересно какво се случва с хората. Тогава, преди 10 години, двама възрастни мъже, германски журналисти седяха с дни до гробовете и плакаха с глас заедно с мен.”
Това разказва 10 години след трагедията учителката по история Надежда Гуриева пред aif.ru.
Сега в малкият училищен музей има дъска. На нея, в навечерието на 1 септември, дъщеря й, шестокласничката Вера написала: ”Честит последен първи звънец!”. Когато майка ѝ я попитала защо е написала това, детето отговорило: ”За някои това ще е последният звънец…” До тази дъска сега стоят училищната униформа и обувките на Вера, която открили след трагедията. От сина Борис, нищо не е останало.
„За секунда не мога да забравя какво се случи. Но, явно животът ме е избрал неслучайно. Аз съм учител и правех за децата всичко, каквото можех. И най-важното – налагаше ми се да разговарям с онези нехора. Мисля си, че в детството им не им е достигало внимание, не са били научени на елементарни правила на човешко общуване, уважение към другата личност, била тя дете или старец.
Те не изпитваха капка съжаление към страданията на заложниците. Как ги възпитахме такива? Защо никой не го забеляза? Кой ги научи на ненавист, а не на приятелство? Защо?”
Терористичният акт в Беслан се отличава не само с мащаба на трагедията и лъжите, свързани с нето. Това е най-„разследваният” руски терористичен акт , независимо от факта, че официалното следствие се води тайно от потърпевшите вече 10 години.
