Тази седмица българският ансамбъл по художествена гимнастика се върна от Москва с общо 12 медала от състезанията за Гран При и международния турнир в руската столица.
20-годишната Боряна Калейн заслужено грабна златния медал във финала на бухалки и показа нагледно какво означава да се бориш и да победиш най-силните, и то на техен терен. Българската грация взе и сребърен медал на лента, както и два бронзови на обръч и топка.
"Смятам, че това беше едно много силно състезание за мен, особено в последния ден на финалите. Съсредоточих се благодарение на пълната си концентрация, на това, че усетих подкрепата на личния си треньор Мариана Памукова, на Илиана Раева, президентът на федерацията и на главния ни треньор Бранимира Маркова. Конкуренцията беше с двете най-силни представителки на Русия – сестрите Аверини, които са всъщност и моята основна конкуренция", споделя Боряна пред Actualno.com.
"Въпреки, че бях чужденка усетих доста хора, които искрено ми се зарадваха и ме аплодираха по време на състезанието, даже скандираха името ми, което ме стопли вътрешно и ми помогна да се представя по този начин. За мен най-емоционални бяха съчетанията ми от финала – топката, бухалките и лентите, все едно някой беше влязъл в тялото ми, играеше вместо мен и всичко се получаваше перфектно, а аз просто се наслаждавах на останалата част", допълва гимнастичката.
Гимнастичката не успя да скрие сълзите си от радост по време на награждаването, докато в нейна чест звучеше българският химн "Мила Родина".
"Сълзите ми по време на химна бяха, защото успях да се преодолея в този ден. Аз имах поставена задача да си изиграя съчетанията с максималната трудност за етапа и без груба грешка. Това е доста трудно и всеки спортист го знае, бях изключително горда, че го постигнах."
Боряна е посветила последните 15 години от живота си на художествената гимнастика и е спечелила повече от 150 медала. Смята, че гимнастиката е нейно призвание.
Как започна всичко, съдбата имаше ли пръст?
Имаше съдба определено. Майка ми знаеше, че в района има много спортни зали, където тренират деца на моята възраст, реши да обиколи квартала и да ме запише някъде и срещна съвсем случайно личната ми треньорка и до днес Мариана Памукова. Доколкото знам я е попитала къде може да си запише детето на спорт, казала е, че става въпрос за момиченце на 6 години и така започна всичко. Аз бях много буйно и енергично дете, само бели правех. Сега се прибирам доста изморена вечер и нямам време за глупости.
Какво си мислиш преди да излезеш на килимчето по време на състезание?
Преди състезание се старая да се абстрахирам от всичко случващо се и да се концентрирам изцяло върху уреда и върху това, което правя в момента, да не мисля за абсолютно нищо излишно.
Писаха ли ти много хора след успеха в Москва? Каква беше реакцията на хората?
Реакциите и подкрепата на хората много ме зареждат. Получих много положителни коментари след състезанието. Това само ме мотивира да продължа да работя по този начин, даже и повече, за да постигам все по-големи успехи.
Кои са предишните ти успехи, с които се гордееш?
Другите ми големи успехи са спечелването на сребърния медал на световното първенство през 2018 в отборната надпревара и имам 3 лични бронзови медала от европейски първенства – две от 2019 г. на топка и лента и едно от 2014 г. при девойките на топка.
Повлия ли пандемията на подготовката ви за състезанията?
Да, върна ни доста назад, макар че ние много се стараехме да поддържаме максимално физическата си форма от вкъщи, но беше почти невъзможно. Нашият спорт изисква много широки и високи помещения, където да тренираме изхвърлянията си. Оттам се получи лошото ми представяне на европейското в края на същата година, тъй като ние постоянно започвахме, спирахме и нямаше как да влезем в оптималната си форма.
Как върви подготовката за Олимпиадата в Токио и какви други състезания ви предстоят?
Предстои ни световната купа в София, след нея още 3 в Ташкент, Пезаро и Баку. След това имаме европейско във Варна, на което много се надяваме да бъде допусната публика и накрая живот и здраве олимпийските игри, които толкова време чакаме.
Доколко е важна публиката за теб по време на състезание?
Много е важна, защото цялата емоция, която успява да ни даде публиката е основното, което разграничава състезанието от тренировката. Публиката на мен ми дава сили и ме окрилява.
Как преминава ежедневието ти? По колко часа на ден тренираш и какво правиш в свободното си време?
Когато не съм на тренировка обичам да прекарвам свободното си време или с близки хора, или с хубава книга в ръка. Ежедневието ми е натоварено - от понеделник до събота съм в залата по цял ден, в събота и сряда съм до обяд, следобедите са ми по-свободни, а в неделя почивам.
Този натоварен график тежи ли ти? С гимнастика ли ще се занимаваш цял живот?
Аз съм наясно, че няма как цял живот да се занимавам с гимнастика и затова се стремя максимално да се насладя на оставащото ми време като състезател. Имам идеи какво бих правила след това, но съм малко суеверна и не искам да ги казвам все още.
Кои са били най-трудните ти моменти до момента в професионален план?
Много са били моменти, с които съм си мислела да се откажа. Само аз и личния ми треньор знаем колко точно са били. Благодаря й наистина ужасно много, че в тези моменти беше до мен и не ми позволи да се откажа и да допусна голяма грешка. Най-тежките ми моменти, бяха когато си счупих крака. Аз съм имала 3 счупвания за цялата си кариера. В тези 3 момента ми беше много трудно възстановяването и това да догоня моите конкурентки.
Аз нямах реалистична представа за процеса по възстановяването, защото си мислех, че ще ми махнат гипса и на следващия ден ще си ходя нормално, ще си скачам и тичам, все едно нищо не се е случило, а то не е така. Но никога не съм била притеснена, че това ще сложи край на кариерата ми. Просто беше много труден периода отново да започна на такова високо натоварване и да наваксам изпуснатото.
За какво мечтаеш?
Искам да спечеля златен олимпийски медал и както този в момента седи на мен, дай Боже, да ме видите по същия начин и август месец след Олимпиадата в Токио.
Интервю на Габриела Андреева
