„Бях в плен почти две години и половина. След размяната душата ми гореше, исках много неща да разкажа. Но психоложката не разбираше какво да ме попита. А аз без нейните въпроси не можех да измъкна нищо от себе си, защото докато бяхме в плен руснаците ни научиха да говорим не когато искаме, а само когато ни задаваха въпроси. Сега имам добър психотерапевт, самата тя е била в плен затова знае какво да ме попита. Но аз вече не искам да говоря с никого – вече нямам никакви емоции, сякаш съм от камък.“ Това споделя бившата военнопленничка Татяна, боен санитар от бригадата „Азов“, която днес преминава рехабилитация в Центъра за психично здраве в Лвов.
„Психиката на хората, преминали през плен, е дълбоко травмирана – поради принудителната изолация, изтезанията и униженията. Тези хора неведнъж са гледали смъртта в очите и са преживели много силен стрес. В плен нивото на опасност и страхът са толкова големи, че съзнанието не може да контролира тази ситуация. Там човек оцелява благодарение на инстинкта си за самосъхранение – т.е. чрез недоверие към другите и към ситуацията. Затова щом излязат на свобода тези хора отново трябва да адаптират психиката си към безопасните условия на живот“, обяснява Олег Березюк, ръководител на Центъра за психично здраве пред hromadske.
Още: След 2 години в руски плен украинските бойци са като излезли от Аушвиц (СНИМКИ)
От първоначалната еуфория до дълбока депресия
Всеки, който е бил в лапите на руснаците, има своята история. Въпреки това, според военнослужещата и психотерапевт Маряна Мамонова, самата тя преминала през руски плен, всички те минават по един и същи път, когато се връщат у дома. В началото е еуфорията от внезапно придобитата свобода. „Първият месец у дома след пленничеството беше много натоварен: станах кръстник на децата на приятелите си, ходих на сватба, на рождени дни. Постоянно ходех някъде да се видя с някого, непрекъснато имаше някакви събития”, споделя Тимур, бивш офицер от 36-та бригада, прекарал повече от две години в плен.
Снимка: Getty Images
„Искам да наваксам всичко, което пропуснах докато бях в плен - мода, магазини, театри, разходки. Всичко ми е интересно, всичко ме радва, иска ми се всичко да науча“, добавя Ирина, бивша готвачка от „Азов“, прекарала две години и половина в плен.
Още: Харесваше им да измъчват гола, вързана жена: Как Русия отвлича и изтезава украински цивилни
Маряна Мамонова пояснява, че тази радост от живота продължава около два месеца. Човек се стреми да осъществи всичко, за което е мечтал в плен. И после еуфорията приключва и започва депресията, желанието за усамотение и агресията. Организмът е хвърлил всичките си ресурси, за да оцелее в плен и сега сигнализира, че е психически и емоционално изтощен. Човек започва да избягва общуването, но „това не е бягство от обществото, а по-скоро бягство от себе си“, казва тя. „Човек започва да реагира с гняв на неразбирането от страна на семейството и приятелите.“
В плен си изграждаш навика да мълчиш – за да не те бият
Това е моментът, в който трябва да се потърси помощ от психотерапевт, но дори и това не винаги гарантира успех – нужно е бившият военнопленник да поиска да бъде наистина откровен в разговорите със специалист, а това е проблем. Защото пребиваването в плен подкопава едно от базовите човешки преживявания - доверието в себе си и в другите хора, дори в собственото си тяло. „Руснаците бързо ви научават да не вярвате на никого. В плен си изграждаш навика да мълчиш – за да не те бият и за да не те докладват”, казва Вадим, офицер от 35-а бригада, прекарал повече от две години в плен. Затова често срещано е в началото на работата с психотерапевт бившите военнопленници да отричат своето травматично преживяване - те дотолкова не искат да си спомнят за преживяното, че често се наблюдава влошаване на паметта.
Още: Сепаратистката ДНР осъди девет защитници на Мариупол на доживотен затвор
Снимка: Getty Images
Вадим умишлено не споделя с родителите си нищо за прекараното време в плен – смята, че и така са изпитали достатъчно болка и тревоги. Не иска да говори за това и с приятелите си. Но с Маряна Мамонова – да, защото самата тя е преминала през това и може да му даде адекватен съвет.
„Тя ме разбира. Разказвах й как руснаците се гавреха с мен след като разбраха, че се сражавам с тях от 2014 г. Най-трудното бе, че аз бях военен, а не можех да се защитя, защото щом понечех да се съпротивлявам, мъченията се увеличаваха. Те се гаврят, а ти просто стоиш мълчаливо и изпълняваш командите им. Маряна ми каза, че поведението ми в тази ситуация е било оправдано, защото ми позволи да оцелея. Ето че оцелях, върнах се в бригадата и отново ще се бия. И това е най-важното“, казва Вадим.
Как е възможно да издевателстваш над живи същества за забавление?
Още: Кадиров вкара Кремъл в неприятности: Киев за идеята да се използват военнопленниците като жив щит
Друга бивша военнопленничка, Ирина, споделя, че не може да се отърси от спомените за руската жестокост - как е възможно да издевателстваш над живи същества за забавление? Да не им даваш по 8 дни вода, да ги пребиваш от бой, да забраняваш на жените да правят естествени хигиенни процедури?
„Терапевтите помагат тези спомени да станат по-малко болезнени. Не ме принуждават да говоря, правя го само ако искам. Говорят ми много внимателно, сякаш съм крехка кристална ваза. Така наистина ми става по-леко на душата“, казва Ирина.
„Когато ни водеха в банята, ни караха да се съблечем голи, слагаха ни торби на главите - и така трябваше да вървим по коридора. Ние сме голи, а наоколо само мъже. Охраната ни гледа, затворниците ни гледат“, спомня си Татяна. Психотерапевтът Маряна нарича тази практика на руснаците вид изнасилване, защото всичко това се прави против волята на пленените жени.
Снимка: Getty Images
Изтезанията са обезценяване на човека чрез тялото му
„Насилственото събличане и изтезанията са обезценяване на човека чрез тялото му. Единственият начин да издържите на тази ситуация е да игнорирате болката на тялото си, да се абстрахирате от нея. За да бъде успешен процесът на рехабилитация след плен, трябва да върнем доверието на човека в собственото му тяло, което да престане да бъде за него обект на поругаване. Един от методите е така наречената телесна терапия - взаимодействие с психиката на човека чрез тялото му, защото то е поело информация за травматичното му преживяване“, обяснява физиотерапевтът Лев Шпунт. Но пояснява, че за съжаление това е практика, за която малцина бивши военнопленници намират сили.
Още: Първите думи на украинския боец, който загуби речта си заради изтезанията в плен (ВИДЕО)
Мъчителните спомени могат да се отключат от съвсем дребни, битови неща
Ограничителните колчета с метални вериги за преграждане на пътя са познат елемент от градския пейзаж. Но за Ирина те предизвикват всеки път силна асоциация с пленничеството. „Тези вериги дрънчат като белезници. Чувам този звук и си казвам: „Не, не може пак да съм в плен, спокойно, ти си си у дома.“ Въпреки това за няколко мига преживявам истински ужас”, казва Ирина.
Вадим и Тимур, които са били измъчвани от руснаците с електрошок, също моментално отделят тези звуци от мирния живот, които наподобяват звука на включен електрошок - и преживяват ужасни моменти. Болезнено реагират и на кучешки лай - подсъзнателно очакват, че в следващия момент кучето ще ги събори на земята, докато пазачите се смеят, и отново ще изпитат чувство на абсолютна безпомощност.
„Или щракване с пръсти – този звук също те кара вътрешно да замръзваш. Защото така си сигнализирахме в килията, че пазачът гледа през шпионката на вратата, а това значеше, че всеки от нас е в опасност“, разказва Тимур.
Снимка: Getty Images
„Не мога да търпя някой да подрънква с ключовете в джоба си. Защото, когато до решетката стоеше някой от пазачите и дрънчаха ключове, това означаваше, че сега ще се отвори вратата, ще влязат руснаците и ще се започне“, обяснява Вадим.
Заглавната снимка е илюстративна.
