Какъв е светът на Володимир Зеленски, украинският президент, който в последните два месеца се обръща към нас от всяка медия и телевизионен канал. Кореспондентът на Time в Киев Саймън Шустер е прекарал две седмици през април в разговори с украинския президент в неговия офис и разказва как се е променил животът на Зеленски откакто Русия поде кървавата война в страната му.
В първите часове на войната
Руски военни опитват да проникнат в правителствия квартал на улица "Банкова" в Киев още в първите часове на войната. Зеленски казва, че си спомня от тези моменти само отделни фрагменти, като разбъркан сбор от образи и звуци. Най-яркият му спомен е как той и съпругата му събуждат двете си деца на разсъмване - 17-годишната им дъщеря и 9-годишния им син, за да ги подготвят за евакуацията. Спомня си и силните експлозии.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кличко с яростна атака срещу... България!
Военните съобщават на Зеленски, че елитни групи руски войници са кацнали в Киев със специалната задача да заловят и убият президента и семейството му. „До онази нощ бяхме гледали това само по филмите“, казва Андрей Ермак, ръководител на кабинета на украинския президент. Докато военните водят битки по улиците, президентската охрана набързо барикадира резиденцията на Зеленски с всички налични средства. Много от сътрудниците на Зеленски пристигат тук, някои придружени от семействата си. На президента и помощниците му са раздадени бронежилетки и автомати.
ОЩЕ: Украинци потопиха под вода селото си, за да забавят руската армия (СНИМКИ и ВИДЕО)
През първата нощ руските военни правят два опита да щурмуват президентския комплекс. „Беше истинска лудница“, споделя и Алексей Арестович, съветникът на Зеленски. По това време съпругата и децата на президента все още се намират на улица "Банкова". Съединените щати и Великобритания предлагат спешно да евакуират Зеленски и екипа му в Полша и да се сформира там правителство в изгнание. В отговор на това в телефонен разговор с американската страна Зеленски произнася знаменитата си фраза: „Имам нужда от боеприпаси, а не от транспорт“.
На Зеленски също е предложено да се премести в защитен бункер извън Киев, който може да издържи дълга обсада. Той отказва. Вместо това, на втората нощ от инвазията, докато боевете продължават по околните улици, Зеленски и неговите съветници излизат навън и записват видео за социалните мрежи: „Всички сме тук. Ние защитаваме нашата независимост, нашата страна."
Работата на президента във военно време
В първите седмици след нахлуването, когато руската артилерия все още държи под обсег Киев, президентът всяка сутрин провежда първия си разговор за деня с военното ръководство преди изгрев слънце - около пет сутринта, за да разбере какво е положението на фронта. След като руските войски напускат района на Киев разговорът се премества с няколко часа назад, така че Зеленски да има време да закуси.
Според NYT кабинетът на президента не е претърпял големи промени след избухването на войната като изключим това, че на прозорците има чували с пясък, забранено е вътре да се използват мобилни телефони и се ползва по-малко електричество. Навсякъде всички са придружавани от въоръжени войници. Интериорът със златните орнаменти и луксозно обзавеждане, които сегашната администрация смята за "потискащ", е останал същият. „Поне ако това място бъде бомбардирано, повече няма да се налага да гледаме всичко това“, шегува се един от сътрудниците на президента.
ОЩЕ: САЩ: Путин се опитва да се поучи от грешките си от началото на войната, обсебен е от датата 9 май
Улиците около комплекса са превърнати в лабиринт от контролно-пропускателни пунктове и барикади. Не се допускат цивилни коли, а охраната пита посетителите за тайни пароли - различни безсмислени фрази от типа на „вентилатор за чаша за кафе“, които се сменят ежедневно.
През по-голямата част от времето екипът на Зеленски е в тайни бункери близо до "Банкова". Но след оттеглянето на руската армия служителите започват да се връщат в офисите си, все повече пренебрегвайки предпазните мерки за безопасност. Зеленски често работи в заседателната зала, която няма прозорци - вместо това стените й са покрити с големи екрани, за да се провеждат онлайн оперативните срещи.
За угризенията на съвестта и вниманието на света
Всяка вечер в бункера преди лягане Зеленски по навик преглежда целия дневен ред за изминалото денонощие, опитвайки се да прецени дали не е пропуснал нещо важно. В това няма смисъл, защото виждам, че всичко е направено за днес, казва той. "Но продължавам да търся и усещам, че нещо не е наред. Безпокои ме съвестта." Президентът не може просто да затвори очи и да се наспи, докато бомбите продължават да падат в Украйна, извършват се военни престъпления и цивилните стоят скрити в мазетата.
Хората извън Украйна виждат тази война през социалните мрежи - когато им омръзне, те сменят канала, казва той. "Такава е човешката природа, ужасите ни карат да се извръщаме", добавя той. Зеленски е загрижен за това как светът възприема войната и че вниманието на хората намалява. Сега неговата мисия е да накара свободния свят да изживее тази война по същия начин, както Украйна: като въпрос за собственото му оцеляване.
Пътуванията до военните зони
В началото на март, докато руските войски все още обстрелват Киев в опит да обградят столицата, Зеленски тайно напуска резиденцията си, придружен от двама приятели и група охранители, за да види лично пораженията. Той отива в покрайнините на града, където има рухнал мост и огромен кратер от експлозията на пътя. На контролно-пропускателния пункт той разговаря с украинските бойци, докато охраната му „полудява“ колко близо се намира президентът до руските позиции.
ОЩЕ: Открадната самоличност. Как болшевиките преминаха от украинизация към деукраинизация на Украйна
Няколко дни по-късно Зеленски отива отново на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Киев, където се среща с доброволец, който всеки ден носи тенджера с пресен борш за войниците. Двамата стоят в обсега на руските снайперисти и артилерия, ядат супа и хляб, разговарят за Съветския съюз и това, в което Русия се превърна след разпадането му. Този разговор оставя дълбоко впечатление върху Зеленски - доброволецът му разказва колко много мрази руснаците и едновременно с това му показва няколко медала, които е получил, докато е служил в съветската армия.
На 40-ия ден от войната Зеленски, придружен от журналисти, заминава за Буча, където след изтеглянето на руските окупатори са открити десетки тела на загинали цивилни. Когато той и екипът му виждат с очите си жертвите, ужасът им се превръща в ярост. „Искахме да отменим всички мирни преговори с Русия“, спомня си Давид Арахамия, ръководителят на делегацията, натоварена с преговорите с Москва. "Едва успях дори да ги погледна в лицето", добавя той.
Видеобръщенията на Зеленски
През първия месец от войната Зеленски произнася по една реч на ден. Той говори пред Европейския парламент, пред Световната банка, на наградите Грами. Всяка реч е подготвена според конкретната публика. Освен това всяка вечер президентът на Украйна се обръща и към нацията. Текстовете си подготвя основно той самият.
ОЩЕ: Ситуацията в Мариупол: Появи се видео на един от последните улични боеве при "Азовстал"
В почти всеки разговор с чуждестранните лидери Зеленски настоява на Украйна да бъдат предоставени оръжия. Понякога той реагира твърде директно на колебанията на събеседниците си. Например на Съвета за сигурност на ООН той предложи да разгледа въпроса за саморазпускането си, а германския президент помоли да не идва в Киев. Зеленски вижда себе си не като военен стратег, а като комуникатор - живият символ на държавата си, борещ се за оцеляването на украинската нация. Неговите помощници оценяват тази мисия по различен начин. „Понякога той влиза в роля и започва да говори като актьор, който играе президент“, казва Арестович, самият той също бивш театрален актьор. „Когато е сам, той прави впечатление пред всичко на честен и човечен човек“, добавя Арестович.
Как войната промени Зеленски
„Остарях, остарях с цялата тази мъдрост, която никога не съм искал. Това е информацията за броя на загиналите, за изтезанията, извършени от руските войници. Честно казано, никога не съм имал за цел да получа именно такива знания“, признава Зеленски пред кореспондента на Time.
На въпрос дали сега съжалява, с оглед на войната, че е решил да се кандидатира за президент на Украйна, изоставяйки актьорската си кариера, той отговаря: „Нито за секунда“. Зеленски не знае как ще завърши войната и какво ще бъде мястото му в историята. Но знае, че Украйна се нуждае от военновременен президент и това е ролята, която възнамерява да играе докрай.
