Харковчанинът Николай Ковальов разказва как защитил дома си през март 2022 г., когато руските окупатори се опитали да проникнат в него. Събитията се разиграват скоро след инвазията на Русия в Украйна, когато руските сили достигнали до градчето Стари Салтов в Харковска област. „Някой от местните им беше казал, че съм с яростна антируска позиция и на 19 март няколко коли спряха пред къщата ни“, разказва Николай в интервю за „Суспилни“.
„Излязоха и се разпръснаха по улицата. Казах на жена ми: „Това е за нас, бягай при майка си, жив няма да им се дам“, спомня си той.
Портата на двора била заключена и руснаците прескочили оградата. "Чувам, че вратата се отваря и някой вика: "Хазяино!". Казвам: "Тук съм." "Излизай." Аз излязох както си бях по домашни дрехи. Той смяташе, че не представлявам никаква заплаха за него, но аз държах пистолета зад гърба си и го прострелях директно там”, разказва Николай. С оръжие той се снабдил по-рано от разбита руска колона край съседното село. „Близо до Шестаково беше разбита голяма руска военна колона, отидохме там, взехме картечници, пистолети, гранати", обяснява той.
ОЩЕ: Потресаващо: Показаха гробището с хиляди руски ракети, изстреляни по Харков (СНИМКА)
След изстрела другите руски войници първо избягали, след което открили огън по къщата отдалеч. "Аз хвърлих няколко гранати и по чехли излязох през прозореца на банята и избягах в гората. Но един от местните ги упъти, руснаците ме причакаха, наложи се да убия още един от тях“, разказва мъжът.
След като Николай успява да избяга, руснаците арестуват съпругата му. "Държали са я в мазето две седмици с бутилка топла вода и половин пакет бисквити. Разпитвали са я, избили са й зъбите, но тя не знаеше къде съм. В крайна сметка след две седмици са я освободили, но тя бе следена.“
Източник: Принтскрийн/YouTube/Суспільне Харків
В това време Николай успява да се добере до Харков като върви пеша през нощта, а денем се крие. След четири дни стига до града, където е спрян на контролно-пропускателния пункт от украинските военни. Веднъж влязъл в Харков, той отива да се запише в наборната комисия, но му отказват заради възрастта му - Николай е на 59 години. Заминава за Закарпатието, където е взет доброволец в пехотата. В следващите девет месеца се бие на фронта: първо в Херсонска област, след това в Донецк и в околностите на Бахмут.
ОЩЕ: Шестте кръга на Ада в руския плен: Разказ на оцелял военнопленник
"В моя батальон всички сме доброволци. Повечето са там от февруари. Всички са патриоти, изоставиха всичко. Единият ми побратим е имал 250 пчелни кошера преди войната. Командирът ни е изкарвал по 250 хиляди гривни преди инвазията, сега се бие, бе ранен, но пак се върна на фронта“, разказва още Николай.
