Запознайте се с младите гневни 75%, които гласуваха за оставането на Великобритания в ЕС

Според последните данни от референдума за Brexit, 75% от британците между 18 и 24 години са гласували за останавето на великобритания в ЕС. Заради вота на по-възрастното население обаче, страната вече няма да е член на Евросъюза.

И сега тези 75% са гневни, че са били ограбени от възможността да избират собственото си бъдеще. Реакциите са многопластови и включват не само имащите право на глас, но и 16- и 17-годишни младежи, които са искали гласът им да бъде чут, но са нямали право на това, пише Гардиън.

Не можах да гласувам за верятно най-важното решение, което британците някога са взимали

"На 17 години съм, ученик съм и уча политология. Снощи беше взето решение, което ще има пряко отражение върху моето бъдеще. Решението да напуснем ЕС беше взето без моя глас да бъде чут. Не можах да гласувам за верятно най-важното решение, което британците някога са взимали. Следих кампанията, бях способен да направя информиран избор. Всъщност много млади и активни 16- и 17-годишни британци нямаха това право и това е невероятно недемократично.

Бъдещето ми е напълно променено. Няма да имам привилегиите на моите родители и тяхното поколение - например свободното придвижване в Европа. Най-много съм вбесен от това, че решението, което ще има отражение върху британския народ, бе взето без моето съгласие. Бъдещето вече не изглежда толкова светло, а аз нямах думата в неговото оформяне"

Ериг Миноуг, 17 г.

Страната ми беше манипулирана

"Събуждайки се тази сутрин, беше ужасно да видя реакциите на толкова много обезсърчени млади хора, които щяха да се борят за интеграция, толенарнтност и състрадание. Срам ме е и съм разочарована, че страната ми беше манипулирана от ксенофобска, расистка и най-вече невярна информация"

Лусинда Джоунс, 20 г., Западен Съсекс

Винаги съм се чувствала неудобно, нежелана, непредставена. Този резултат потвърждава страховете ми

"Първата ми реакция беше паника. Наскоро завърших, вече имам финансови затруднения, несигурност на пазара на труда, опитвайки се да подредя бъдещето си. Напускането на ЕС за мен означава повече безпокойство и нестабилност.

Също така, аз съм чернокожа. От малка съм наясно с расистките и националистическите настроения във Великобритания. От години гледам как хората спорят в опит да унищожат системата, позволила на майка ми и най-близките ми приятели да дойдат в тази страна, за да работят и да имат по-добър живот. Виждала съм хора да ми крещят за това, че имигрантското ми семейство е безполезно и не допринася с нищо. И винаги съм се чувствала неудобно, нежелана, непредставена.

Този резултат потвърждава страховете ми. Че на близките ми не се гледа като на хора и човешки същества. Те са числа, нашественици, заплаха. Те не са добре дошли тук, а като продукт на имиграцията - аз също. С този резултат Англия се вкопчва в колониалното си минало, а мен ме е срам"

Зейнеб Хул, 23 г., Лондон

Това решение беше взето от хора, които то няма да засегне

"На 17 съм, но ще навърша 18 след 4 дни. Тази сутрин се събудих, чувствайки се напълно предаден от страната си.

Това, което ме разстройва най-много е, че това решение беше взето от хора, които няма да живеят достатъчно дълго с него, както ние. Младите гласуваха за оставане, а старите - за напускане. Чувствам се подведен от по-старото поколение, което няма да бъде засегнато от лекомислието на това решение"

Аби Киркби, 17 г.

Искам да знам, че първият ми глас води до нещо позитивно

"Вчера беше първият път, в който гласувах. Да останем в ЕС. Чувствах, че ЕС е нещо, от което се нуждаем. За мен не ставаше въпрос за политика. Дали сме лейбъристи или консерватори, леви или десни. Ставаше въпрос за какво се борим. За мен вотът за Европа беше вот за хуманността и възможностите. Затова тази сутрин бях съкрушена.

След толкова сълзи и гняв към по-старите и към политиците, които се провалиха в това да направят референдума морален и истински, искам да знам, че първият ми глас води до нещо позитивно. Много е важно въпреки този резултат, да се обединим и да покажем на света, че не сме враждебни или предубедени към него.

Трябва да работим за едно открито бъдеще. Ние сме това бъдеще и въпреки че страната ни избра да не ни послуша, трябва да се постараем гласът ни да бъде чут. Нека не решаваме, че всичко е обречено. Да изберем бъдеще на възможностите, вместо такова на враждебност"

Лора Пийкок, 18 г., Южен Уелс

Ужасена съм, че живея в страна на расисти и фанатици, с чиито грешки ще трябва да живеят младите

"Отвратена съм. Абсолютно отвратена от страната си и това, което тя направи с бъдещето ми. На 16 съм и следователно не можех да гласувам, което е още едно нещо, за което съм бясна. Фактът, че хора, което няма да са тук след 10 години, можеха да гласуват за нещо, с което аз и другите като мен ще трябва да живеем до края на живота си, е напълно неприемлив.

Отвратена съм от кампанията. Отвратена съм, че тази страна се страхува от имиграцията толкова много, че е съгласна да се изключи от света.

Но най-вече, съм уплашена. Ужасена. Ужасена съм за бъдещето си и за това, което то носи. Ужасена съм, че живея в страна на расисти и фанатици, с чиито грешки ще трябва да живеят младите. Ужасена съм, че ни управлява група от отвратителни расистки тролове, на които не им пука за младите хора тук. Ужасена съм, че това е страната, в която живея, и това е изборът, който те направиха".

Маделин Гомес, 16 г.

Почти всичко, което направи Британия велика, дойде от това, че сме част от ЕС

"Не мога да гласувам все още и съм бесен от резултата. Почти всичко, което направи Британия велика, дойде от това, че сме част от ЕС. Чувствам, че расизма и колониалните ксенофобски реакции към имигрантите заслепиха толкова много хора до степен, в която те искат да се отърват от имигрантите повече от всичко. Имаше толкова много привилегии от това, че сме в ЕС, които хората приемаха за даденост, но когато го осъзнаят, вече ще е късно. Не съм горд да съм британец"

Джак Уеб, 17 г., Корби

Цял живот живея в тази страна и за първи път ме е страм, че съм британка

"Аз съм 24-годишна британка от азиатски произход от Лондон. Гласувах за оставане и съм дълбоко разочарована от резултатите. Явно досега съм била в някакъв Фейсбук балон заради хората, с които общувам и които споделят моено мнение. Затова вероятно шокът е още по-голям.

През последните 3 седмици бях подложена на тормоз (физически и вербален) в градския транспорт. В два от трите случая ставаше въпрос за расистки обиди. Трудно е да не свържа това с риториката на кампанията, която даде гласност на "умерени" расисти и ксенофоби. Не може и да е съвпадение, че няколко мои приятели се сблъскаха със същото нещо.

Цял живот живея в тази страна и за първи път ме е страм, че съм британка. Яд ме е, че старото поколение егоистично гласува за бъдеще, в което аз ще трябва да живея. Младите не гласуваха за това. Яд ме е, че моите приятели европейци и приятелите ми чернокожи британци се събудиха в по-малко безопасна и по-разделена страна"

Александра Дса, 24 г., Лондон

Залъгвал съм се, че невежите хора са малцинство в тази страна

"Днес съм отвратен да съм британец. Залъгвал съм се, че невежите хора са малцинство в тази страна. Изглежда, че тактиката на страха на Фарадж и Джонсън е убедила достатъчно хора да разрушат бъдеще, което не им принадлежи.

Имиграцията никога не е била проблемът, парите никога нямаше да отидат в Здравната каса, и сме по-малко "свободни" от когато и да било в икономическия крах, който се случва. И всичко, което ние - прогресивната британска младеж, можем да направим, е да гледаме как по-старите разрушават и малкото, което имахме.

Да виждам идиоти като Фарадж да говорят за "Ден на независимостта", докато лирата се срива до исторически нива, ме кара да си мисля, че бяхме по-добре преди да позволим фанатици да ни управляват.

Страхът промени тази страна. Който и да е гласувал за напускане, дано е щастлив от хаоса, в който ни изпрати"

Матю Хийлинг, 18 г., Лондон