Случаят със задържания от шведските власти в края на януари български плавателен съд "Вежен" само показа колко зорко балтийските държави следят за саботажи, извършвани от т.нар. "сенчест флот" на Русия. Плаващият под флага на Малта кораб беше освободен в началото на февруари, след като подозренията за диверсия при скъсания оптичен кабел между Латвия и Швеция паднаха. Стана ясно също, че "Вежен" няма общо с флота в сянка, но за много други плавателни съдове в европейски води това не важи.
Още: Освободиха кораба "Вежен", шведските власти изключиха версията за саботаж
Финландските власти конфискуваха кораба "Eagle S" през декември при операция с всички възможни оръжия, подозирайки, че е прекъснал подводна енергийна връзка, свързваща Естония с Финландия. Плавателният съд, който превозваше 100 000 барела петрол от Санкт Петербург, се оказа нов фронт във войната между Русия и Запада.
Още: Финландските власти ще претърсят кораба, прекъснал кабел в Балтийско море
Нов план на ЕС: масово задържане на руски танкери
Според двама дипломати от Европейския съюз и двама правителствени служители, цитирани от Politico, сега европейските държави водят задкулисни разговори за широкомащабно задържане на руски танкери, които изнасят петрол в Балтийско море. В момента те изготвят и ново законодателство, което да придаде правна тежест на тези усилия.
Снимка: iStock
Разглежданите предложения включват използване на международното право за конфискуване на кораби по причини, свързани с околната среда или пиратството. Ако това не може да се случи, страните биха могли да действат самостоятелно, като съвместно наложат нови национални закони, за да конфискуват повече кораби на по-далечно разстояние.
Още: Без тотална забрана за втечнен газ: Какво включват новите санкции срещу Русия?
„Близо 50% от санкционираната търговия (с руски нефт по море) преминава през Финския залив“, заяви външният министър на Естония Маргус Цакна. „Има заплахи за околната среда и атаки, които сме имали срещу нашата подводна инфраструктура. Сега въпросът е... какво можем да направим с тези кораби? Не можем да блокираме цялото море, но можем да контролираме повече... Има много възможности".
Всичко това илюстрира нарастващото разочарование на Европа от това, че Русия продължава да транспортира своя петрол и да избягва западните санкции, като разчита на все по-нарастващ „сенчест флот“ - застаряващи кораби с неясна собственост и неизвестна застраховка. По този начин Москва успява да поддържа с финанси военните си усилия в Украйна, като се има предвид, че петролът и газът генерират около половината от приходите на Кремъл.
Още: Вълни са повредили котвата на "Вежен": БМФ отвърна със снимки на подозренията за саботаж
Пречките
Новите планове обаче няма да бъдат лесно претворени в действие. Според експерти и морски юристи трудностите включват правни ответни мерки от страна на Русия, големи финансови разходи и тежка логистика.
Снимка: iStock
Освен това ще се наложи европейските политици да се ориентират в лабиринта на световното законодателство в областта на корабоплаването. „Трябва да се координираме, да се споразумеем как да прилагаме тези конвенции“, казва естонският топ дипломат Цахкна.
Още: Норвегия задържа кораб с руснаци заради същия повреден кабел от случая "Вежен"
Опасният руски "сенчест флот"
През 2022 г. ЕС нареди забрана на целия внос на руски петрол и заедно с Г-7 наложи ценови таван на международните продажби на суров петрол на Москва - 60 долара за барел, надявайки се да свие приходите на Кремъл. Обаче Русия скоро намери начини да избегне тези мерки. Днес сенчестият флот на Москва, който често разчита на съмнителни застрахователи, за да избегне ограниченията на цените на петрола, представлява до 17% от всички петролни танкери в света.
"В резултат на това флотът в сянка сега транспортира над 80% от целия руски суров петрол“, казва Исаак Леви - ръководител на отдела Русия-Европа в мозъчния тръст Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух. Според него Балтийско море е ключовата артерия за тази незаконна търговия. Плавателните съдове обикновено се зареждат с руски петрол в пристанища като Уст-Луга край Санкт Петербург, след което си проправят път през Финския залив и през Балтийско море до Световния океан.
Още: Взривове на петролен танкер в едно от най-големите руски пристанища (СНИМКИ)
Миналата година от балтийските пристанища са отплавали 348 кораба на "сенчестия флот", които съставляват 40% от общия обем на продажбите на петрол в Русия, казва Леви. Това е цифра, която се равнява на една трета от годишния бюджет за отбрана на Москва.
Според Кристиан Бюгер, професор по морска сигурност в Копенхагенския университет, западните съюзници може би дават възможности на Русия за саботаж, както показва случаят с "Eagle S". От 2022 г. насам многобройни търговски кораби извън флота в сянка са отговорни за поне четири подобни инцидента в Балтийско море. Нарастващите инциденти дават тласък за преследване на танкерите, които плават безнаказано през европейските води - и то не само със санкции, които се оказаха твърде пропускливи.
Снимка: iStock
Литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчунас признава, че има заобиколни пътища. „Ето защо контрамерките срещу сенчестия флот наистина биха помогнали за постигането на резултати, които не сме в състояние да постигнем чрез режима на санкции", смята той.
Още: Индийските банки вече блокират плащанията за руски петрол
Три групи предложения на балтийските и скандинавските държави
Освен постъпващите предложения на ЕС за включване на 74 танкера от "сенчестия флот" в черния списък, скандинавските и балтийските страни отделно обсъждат как могат законно да започнат да конфискуват повече кораби, свързани с Русия. Според тях предложенията се разделят основно на три групи.
Първо, властите биха могли да задържат кораби, които рискуват да навредят на местната околна среда, причинявайки например петролни разливи. Като се има предвид, че повечето от тези танкери са на поне 15 години, подобни инциденти са обезпокоителна възможност и вероятно вече са се случили.
Второ, властите биха могли да използват законите за пиратството, за да конфискуват кораби, които застрашават критична подводна инфраструктура, както правят от края на 2023 г. Причината е, че многобройни плавателни съдове повреждат жизненоважни енергийни и интернет кабели.
Още: САЩ санкционираха шест руски петролни танкера, които все още се строят
И накрая, ако международното право се провали, страните обсъждат и съвместно налагане на нови национални закони, за да улеснят залавянето на корабите.
Снимка: iStock
Това може да включва изискване танкерите в Балтийско море да използват предварително посочен списък с надеждни застрахователи, казват цитираните от изданието служители. Това би позволило на страни като Естония и Финландия да задържат кораби, които разчитат на други, по-малко надеждни оператори. Във всички случаи страните ще поискат от ЕС да координира усилията им.
Един от източниците казва, че не е необходимо да се задържат всички танкери от "сенчестия флот" - достатъчно е ЕС само да успее да забави корабите, това вреди достатъчно на Русия. „Всеки ден е скъп - ако комбинирате това със състоянието на руската икономика, всичко има значение“.
Още: Брюксел: Няма български кораб сред санкционираните в "руския сенчест флот"
"Eagle S" - примерът защо изпълнението на плана ще е трудно
"Eagle S" е пример за трудностите при конфискацията на водни обекти. Първоначално финландските власти го конфискуват на Коледа, като хеликоптер сваля специално подразделение на танкера, докато военноморските сили, бреговата охрана и полицията провеждат съвместна офанзива. Но след като започват предварително разследване на санкционирания от ЕС товар на танкера, финландските власти прекратяват проверката, тъй като установяват, че екипажът не е насочил кораба към финландски води умишлено.
Корабът все още се разследва за прекъсването на подводния енергиен кабел Estlink 2 от Естония до Финландия, след като е влачил котвата си 100 км по морското дъно. Сега обаче Хелзинки се сблъсква със съдебен отпор от страна на собственика на кораба, който е от ОАЕ. Адвокатите му твърдят, че финландците не са имали право да конфискуват плавателния съд, защото инцидентът е станал извън териториалните води на Финландия. Това е проблем, който няма да изчезне, посочват експерти.
Още: ООН: Рисковете от "сенчестите танкери" се увеличават
В рамките на териториалните води на дадена страна, определени съгласно правото на ООН като 12 морски мили от сушата, дадена държава има доста големи правомощия да задържи конкретен кораб. Отвъд тази граница правомощията са много по-ограничени - там страните могат да действат, ако видят заплаха за природните ресурси в своите изключителни икономически зони. В тези зони и в по-далечни международни води флагът на кораба, който показва къде е регистриран, определя коя държава има право на законна власт над плавателния съд. Често тези страни са далеч. В такива места правото на свободно преминаване, съгласно документите на ООН, също придобива юридически превес.
Снимка: iStock
Във Финския залив руските кораби запазват правото си на свободно преминаване съгласно договорите от епохата на Студената война. В същото време законите за пиратството обикновено се отнасят за плавателни съдове, които нападат други кораби, а не за нарушаване на подводни електрически кабели.
Това прави налагането на национални закони за конфискуване на плавателни съдове "невероятно рисковано“ начинание, казва Исаак Хърст - главен адвокат в International Maritime Group. „Абсолютно сигурно ще бъде оспорено по международното право“, добавя той, и това може да струва на държавите „десетки милиони“. Към това се добавят разходите за задържане на екипажа, за решаване на свързаните с това имиграционни въпроси и за „ответна реакция от страна на държавата на флага“.
Още: Ефектът на тежките американски санкции: Голям брой руски петролни танкери пуснаха котва
Държавите са добре запознати с тези проблеми и търсят баланса. Инспектирането на повече плавателни съдове ще изисква подкрепата на НАТО предвид ресурсите, които са необходими. ЕС би могъл да предостави на всички държави прозрачен, публично достъпен стандарт за това как да се тълкува международното право, което би подобрило легитимността на усилията за изземване на танкери. Междувременно Литва подготвя нови закони, които ще дадат на властите повече правомощия да конфискуват плавателни съдове, които пускат котвите си, дори и да се намират точно отвъд териториалните води на страната - в нейната изключителна икономическа зона. Това е оправдано със "защита на интересите на националната сигурност", пише Politico.
