Тъй като богатите хора имат по-голям въглероден отпечатък от бедните, те трябва да плащат повече данъци, за да компенсират това, се казва в проучване на Световната лаборатория за неравенство (WIL), публикувано преди предстоящата конференция за климата COP26 в Глазгоу.
С връщането на нивата на въглеродните емисии към равнището отпреди пандемията, най-новите данни показват, че най-богатият 1% от населението на Земята е изхвърлил 110 тона CO2 на глава през 2019 г., заяви ръководителят на изследването, професорът от Парижкото училище по икономика и съдиректор на WIL Лукас Шансел.
По този начин техният дял е изключително непропорционален - 17% от общия обем на емисиите в световен мащаб, информира АФП.
Освен това, докато най-богатите 10% са отговорни за половината от всички емисии, на най-бедните 50% се пада едва 12-процентен дял - при средно 1,6 тона въглероден диоксид на глава от населението.
"Правителствата се нуждаят от нови източници на приходи, за да инвестират в зелени инфраструктури", каза Шансел. "Един от начините за това е чрез прогресивни и екологични данъци върху богатството. Такива инструменти вероятно ще бъдат политически по-устойчиви от въглеродните данъци върху потреблението, които засягат силно групите с ниски доходи и не вършат добра работа за намаляване на емисиите на много богатите."
В проучването се установява, че през последните десетилетия тежестта на политиките в областта на климата, насочени към ограничаване на изменението на климата, е "непропорционално понесена от потребителите с ниски доходи, по-специално чрез данъците върху въглеродните емисии и енергията.
"Следва да се постави по-голям акцент върху политическите инструменти, насочени към по-богатите групи, чрез данъци върху собствеността на замърсяващи активи", като например инвестиции в изкопаеми горива.
Проучването показва, че не само богатите са склонни да замърсяват повече, но и развитите страни имат много по-висок въглероден отпечатък, когато се вземе предвид вносът и използването на продукти, произведени в чужбина.
