Всички страни участници в срещата на върха на Г-20, с изключение на Съединените щати, изразиха своята ангажираност към Парижкото споразумение за климата.
Очаква се в окончателната декларация след края на събитието по-късно днес 19-те държави да заявят, че са готови спешно да задвижат изпълнението на задачите по договора, предаде ТАСС.
Actualno.com припомня, че по-рано стана ясно, че лидерите на Г-20, включително американският президент Доналд Тръмп, са стигнали до компромис по формулировката на окончателното изявление от срещата на върха по въпросите на търговията. В търговски аспект те ще се ангажират да се борят срещу протекционизма, но също така ще позволят "легитимни" мерки за защита на техните пазари, съобщиха запознати източници, цитирани от AFP.
Резултатът представлява компромис с Тръмп, който иска да направи повече, за да защити местните компании от чуждестранна конкуренция, чрез политиката си "Америка на първо място". Въпреки това, по въпроса за изменението на климата, преговарящите остават разделени.
Заключителната точка в комюникето е за изкопаемите горива, обвинявани за глобалното затопляне, а американската страна иска да продължи да изнася и да насърчава използването им. "Целта днес е да се намери добър баланс на езика", каза източник, пожелал анонимност.
Лидерите на Г-20 ще завършват двудневната си среща в Хамбург днес с обсъждането на въпроси, свързани с устойчивото развитие и помощта за Африка, както и проблема с цифровата икономика и безработицата.
Парижкото споразумение за климата
Припомняме, че в началото на юни Тръмп обяви, че оттегля САЩ от споразумението, сключено през 2015 г. Той изрази убеждението си, че договорът преразпределя богатството на Вашингтон към други страни и добави, че от разписаните изисквания Щатите могат да изгубят близо 2,7 млн. работни места до 2025 г. Наблюдателите виждат сериозно разцепление в западния свят, заради позицията на САЩ по изменението на климата.
Още през 2015 г. почти 200 страни взеха участие в преговорния процес в столицата на Франция, обединени около идеята да намалят вредните емисии в атмосферата, отделяни от горенето на изкопаеми горива, а с което и да ограничат възможностите за затопляне на климата на планетата.
Целта е след 2020 г. да се работи по план, който да доведе до спадане с 2 градуса, ако не и повече, на температурата на Земята. Приносът на страните членки от Европейския съюз за борба с климатичните промени възлиза на 17.6 млрд. евро през 2015 г.
ЕС утвърждава и четири основни цели до 2030 г. в сферата на енергетиката и климата:
1. 40% по-малко парникови газове до 2030 г. (спрямо нивата от 1990 г.);
2. Поне 27% дял на енергия, произвеждана от възобновяеми източници;
3. Съответно - 27% дял на повишаване на енергийната ефективност;
4. Доизграждане на вътрешния енергиен пазар в общността;
Парижкото споразумение бе ратифицирано от 55 държави, отговорни най-малкото за 55% от общите емисии на парникови газове. Спогодбата влезе в сила на 4 ноември 2016 г., като бяха изпълнени нужните условия за валидирането й.
Според 28 чл. от Споразумението обаче, една държава може да се откаже от него едва когато минат 3 години от датата, на която го е ратифицирала.
