От 1999 до днес Владимир Путин е или премиер, или президент на Русия. Войната на Русия срещу Украйна далеч не е първата война, започната при неговото управление. Тук обобщаваме фактите за войните на Путин в хронологичен ред.
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
1999 - 2009: Втората война в Чечения
Предисторията:
Чечения е автономен регион в състава на Руската федерация. След разпада на Съветския съюз там възниква национално движение, което провъзгласява независима "Чеченска република" в нарушение на международното право. През 1994 година избухва война, в която самопровъзгласилата се република успява да затвърди независимостта си. Войната приключва през 1996 година, но три години по-късно - през 1999 - се стига до втората Чеченска война. Това е първата война на Путин в ролята му на премиер, а по-късно и на президент. Именно през август 1999 той за първи път става министър-председател на Русия. А малко по-късно - в самия край на 1999 година - Путин става държавен глава.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
За какво е войната?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
През септември 1999 в Москва и в други руски градове е извършена серия от атентати в жилищни райони, при които загиват стотици хора. Владимир Путин, който малко преди това е назначен за министър-председател, обвинява за нападенията чеченските сепаратисти и им обявява война. Официално той я представя за "антитерористична операция".
"Тази заплаха - да не знаеш кога и къде ще ударят отново и кой жилищен блок ще бъде разрушен - доведе до широко обществено одобрение сред руското население за тази военна операция. Рейтингът на Путин скочи до небесата. В продължение на почти две години делът на руснаците, одобряващи войната в Чечения, беше по-висок от дела на онези, които бяха против", казва по този повод политологът проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук пред германската обществено-правна телевизия ZDF.
Чечения, освен всичко друго, е важна за Русия и от гледна точка на износа на каспийски енергийни суровини, подчертава ZDF.
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Как приключва войната
През 2000 година проруският мюфтия Ахмад Кадиров е назначен от Кремъл за ръководител на местната администрация, а през 2003 година е избран и за президент на Чечения - след мащабни нарушения на изборния процес. През май 2004 година той е убит при атентат. През 2007 Путин назначава за негов наследник сина му Рамзан Кадиров.
Той от своя страна прокарва интересите на Путин в рамките на една "неофициална сделка": срещу умиротворяване на региона Кадиров на практика получава Чечения на тепсия, която му става нещо като феодално владение, както и щедри плащания от Русия.
През 2009 година тогавашният руски президент Дмитрий Медведев обявява края на войната в Чечения.
***
2008: Войната в Грузия
Предисторията:
Абхазия и Южна Осетия са региони, принадлежащи към Грузия, които след краха на Съветския съюз в началото на 1990-те години едностранно обявяват независимост. Този акт не е признат нито от Грузия, нито от международната общност, но пък се превръща в източник на постоянно напрежение.
За какво е войната?
През 2008 година зачестяват признаците за подготвяна от Русия война срещу Грузия: много абхазци и осетинци получават руско гражданство, а Русия изпраща свои войски в двата размирни региона. През лятото на същата година напрежението в Южна Осетия ескалира и Грузия изпраща там свои войски. Само няколко месеца преди това Путин отново е станал премиер на Русия, след като от 31 декември 1999 до 7 май 2008 е президент.
"Русия провокира тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили да направи грешна стъпка. Тя беше използвана от Москва да оправдае военната си интервенция в региона", казва професор Мангот пред ZDF.
В отговор Русия напада Грузия и окупира не само Абхазия и Южна Осетия, но и други части от страната. Кремъл оправдава това с нуждата да защити руските граждани в тези райони от някаква грузинска агресия.
"Тази интервенция е пряко свързана с решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година да се даде обещание на Грузия за бъдещо членство в пакта. Затова и руската страна реши да разпали териториални конфликти, тъй като политиката на НАТО е да не приема нови членове с нерешени териториални спорове. Това беше превантивно действие от Москва по този начин да препречи пътя на Грузия към НАТО", обяснява преф. Мангот. Според него това е бил опит да се блокира пътя на Грузия към НАТО.
Така приключи войната:
Тогавашният френския президент Никола Саркози, чиято страна в онзи момент председателстваше Европейския съвет, договори примирие между Русия и Грузия, което се спазва и до днес. Така беше сложен край на 5-дневната война.
Още същата година Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия - в нарушение на международното право. Двата региона са изключително силно зависими от Русия - политически, икономически и финансово.
"Грузинското правителство вече почти няма никакво влияние върху Южна Осетия и Абхазия. Двете области са доволни от своята независимост, от която вероятно никога няма да се откажат по пътя на преговорите", казва Герхард Мангот.
След войната дипломатическите отношения между Грузия и Русия са замразени.
***
От 2014 насам: анексията на Крим и войната в Източна Украйна
Предисторията:
От разпада на Съветския съюз в началото на 1990-те години Украйна отново е самостоятелна държава. До 2010 година отношенията между нея и НАТО се развиват положително. Русия вижда в това потенциална заплаха за собствената си сигурност и се опасява от загубата на влияние.
За какво е войната?
През 2013 година тогавашният украински президент Виктор Янукович спира преговорите за подписването на споразумение за асоцииране с ЕС, което трябва да обвърже Украйна по-тясно със Запада - политически и икономически. В страната избухват протести срещу проруския курс на Янукович, а демонстрациите, станали известно под името Евромайдан, прерастват в насилие.
През февруари 2014 година руски специални части окупират полуостров Крим - със същото оправдание: защита на руските граждани там. През март 2014 Русия анексира Крим - отново в нарушение на международното право. Още същия месец в Донбас, Източна Украйна, се самопровъзгласяват тъй неречените "народни републики" Донецк и Луганск, които също не са признати международно.
През септември 2014 година с посредничеството на ОССЕ е договорен мирният план "Минск 1", но примирието не продължава дълго. През февруари 2015 Украйна и Русия подписват второ споразумение, известно като "Минск 2". От него следват незначителни териториални размествания, като една част от Източна Украйна продължава да бъде контролирана от Киев, а друга - от проруските сепаратисти. Сраженията продължават.
***
От 2015: Войната в Сирия
Предисторията:
Малко след избухването на тъй наречената "Арабска пролет", през 2011 година в Сирия започват протести срещу сирийския президент и диктатор Башар Асад. Демонстрантите настояват за демократизиране на страната. Мирният протест обаче прераства в насилие и избухва гражданска война.
За какво е войната?
Западните държави заемат ясна позиция срещу режима на Асад, а Русия се опитва чрез дипломатическа закрила и оръжейни доставки да му помогне да оцелее. През 2015 година Путин започва военна интервенция, която представя като отговор на молбата на президента Асад за подкрепа. Ето какви цели преследва тя, според проф. Мангот от Университета в Инсбрук:
"Да не се допусне идването на едно радикално ислямистко правителство в Дамаск; да се попречи на Запада отново да осъществи успешна смяна на режима; да се покаже, че без Русия не е възможно решение на конфликта в Сирия, че в кризи Русия не изоставя съюзниците си, както и че тя е в състояние да използва успешно военна сила също и далеч от границите на бившия Съветски съюз."
Каква е актуалната ситуация?
С военната помощ от Русия президентът Башар Асад решава в своя полза войната: в момента той контролира по-голямата част от територията на Сирия. От 2011 година до днес обаче 5,7 милиона сирийци са напуснали страната, а в района на Идлиб, Северозападна Сирия, и до днес продължават сраженията между правителствени части и опозиционни групировки и ислямистки милиции.
В районите, които войските на Асад си възвърнаха от бунтовниците, положението на населението е катастрофално и редовно избухват размирици. Русия призова ЕС да финансира възстановяването на страната. Западът обаче отказва да участва във финансирането, докато Башар Асад остава на власт. Русия не е в състояние - икономически и финансово - нито пък има желание да стане част от възстановяването на Сирия, особено след наложените на Москва западни санкции заради войната срещу Украйна", казва професор Мангот.
"Съюзниците на Асад - Русия и Иран - имат войници за него, но не и пари", коментира в тази връзка Оливер Пиеха в коментар берлинското ляво издание jungle.world.
От 2022: Нападателната война срещу Украйна
Въпреки усилията за постигане на мир от 2014 година насам в Донбас, Източна Украйна, се води война. През 2019 Русия започна да раздава на местното население руски паспорти, а през 2022 Москва призна - отново в нарушение на международните закони - независимостта на тези райони.
На 24 февруари 2022 Путин започна завоевателна война срещу Украйна.
Какви цели преследва Москва?
Русия смята евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО за заплаха за собствената си сигурност. В същото време Украйна е възприемана като част от тъй наречения "руски свят".
"Путин иска Украйна да бъде страна с ограничен суверенитет в задния двор на Русия. Той се опитва да обедини руските народи - руснаците, беларусите и украинците - и по този начин да влезе в историята. Дотук - поне що се отнася до Украйна - той е развил един вид патологична мания и възприема единението на руските народи като своя историческа задача", казва по този повод проф. Мангот.
***
Какво е общото между всички тези войни?
Ако във войната в Чечения Путин целеше да укрепи вътрешната стабилност на Русия, следващите, подпалени от него войни, преследват най-вече две цели, посочва ZDF:
Разширяване на руската зона на влияние към съседните райони (Украйна, Грузия), или пък в Близкия Изток (Сирия)
Ограничаване на западното влияние, между другото като реакция на започнатия разговор за приемането на Грузия или Украйна в НАТО
За постигането на тези цели Путин е готов да жертва и невинни хора - цивилно население. Нещо повече: умишлено всява ужас у цивилното население, като се опитва по този начин да сломи съпротивата на противника. В Украйна целенасочено се бомбардират жилищни райони и критична инфраструктура, освен това Путин разчита и на помощ от чеченските бойци на Кадиров. "Тяхното включване е част от воденето на войната с психологични средства, тъй като "кадировците" са известни със своята бруталност и кръвожадност", казва германската политоложка от фондацията "Наука и политика" в Берлин Маргарете Клайн.
Въпреки приликите между всички тези войни, сегашното повторно нападение над Украйна изглежда представлява промяна на парадигмата за руската страна:
"Путин винаги е внимавал да има възможно най-малко жертви от руска страна, за да не губи подкрепата си сред населението. Сега е съвсем различно. Макар и да не знаем какви са реалните загуби, със сигурност тази война е кървава и за руската страна. За Путин досега винаги се е твърдяло, че той се опитва да избягва рисковете. С войната срещу Украйна това обаче вече е история", казва за ZDF проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук.
А кога ще приключи войната в Украйна? На този въпрос руската политоложката Татяна Становая, която е основателка на анализаторския център R.Politik и от години живее във Франция, отговаря така: "Докато Путин е на власт, най-вероятно тази война няма да приключи. Но и при смяна на властта може да има различни сценарии. Ако на власт додат например още по-радикални сили, мир няма да има. Но аз не съм убедена, че ключът за изхода от войната срещу Украйна се крие във вътрешнополитическите промени в Русия".
Източник: Дойче веле
