По данни на Националната статистическа служба на Великобритания през 2018 г. една четвърт от британците между 20 и 34 години все още живеят в дома на родителите си. Броят им е с един милион повече спрямо данните отпреди 15 години: 3,4 млн. в сравнение с 2,4 милиона през 2003 г. Според автора на британския национален ежедневник The Guardian Мери Дежевски, цитиран от агенция "Фокус", това не е кой знае какъв проблем и има съвсем ясно обяснение.
„Причината е очевидна, нали? Нарастващите цени и острият недостиг на жилища (фактори, които не са свързани помежду си) извадиха младите хора от жилищния пазар, оставяйки частните жилища под наем или дома на родителите като единствените възможности, от които могат да се възползват. Цяло поколение е „инфантилизирано“ от провала на последователните правителства да построят достатъчно домове“, обобщава автора още във встъпителните си думи.
Великобритания може би просто започва да се съобразява с дългогодишния модел в останалата част на Европа. Доскоро Обединеното кралство бе изключитение по отношение на това как младите хора напускат домовете си в ранна възраст, за да стъпят на пазара на жилища.
Но много повече напускащи училище във Франция, Германия и другаде в Европа все още продължават да получават висше образование в или близо до родните си градове, и живеят у дома, докато следват. Тази тенденция се смяташе за странна от хората във Великобритания - практически, икономически и емоционално.
Широкото мнение във Великобритания е, че следването в университет е основна предпоставка за напускане на бащиния дом. Младите се разделят от семейството за няколко години, преди да създадат собствени домове.
Възрастта, на която много британци купуваха, можеха да си купят или смятаха, че трябва да могат да си купят собствено жилище, също е изключителна спрямо европейските стандарти. Въпреки че сега това се третира като недостижима „норма“ от мнозина, закупуването на дом през 20-те години от живота на един човек бе явление, което до голяма степен се ограничава до 90-те до началото на 2000-те години, когато занижените изисквания за кредит направиха възможно включването на младите в пазара за имоти (допринасяйки за финансовия крах през 2008 г.).
Всъщност цялата концепция за „стълбицата на жилищата“ е чужда на голяма част от Европа, където наемането - в условията стабилен и сигурен пазар - е обичайно до много по-късна възраст в живота; докато, да речем, семейният дом не бъде предаден или продаден. Може да се твърди, че най-големият проблем в Обединеното кралство са именно значителните дефекти на пазара за наеми, а не възможността за закупуване на дом. Това, че около половината от всички млади хора сега следват висше образование, а не започват директно на работа, също може да бъде фактор за по-големия брой оставащи или връщащи се да живеят у дома.
Но има и друга причина, поради която повече млади хора могат да останат в родителския си дом по-дълго, и това е, че за мнозина бащиният дом е далеч по-свидно място, отколкото е било за предишните поколения. От 60-те и 70-те години насам огромната пропаст в нагласите, които съществуваха между родителите и техните потомци, като цяло се стеснява. Много деца имат собствена стая и тя се приема мярка за уединение и независимост по начин, по който не е била преди.
Да, напускането на дома по-късно може да забави процеса на пълно „израстване“. Добре известен е феноменът на разглезени млади италиански мъже, които предпочитат грижата на мама. И тук може да има обяснение: има голямо разминаване между броя на мъжете (2,1 милиона) и жените (1,3 милиона), които живеят с родителите си.
Но наистина ли е толкова лошо, ако повече хора се забавят с независимия живот, защото отделят повече време за образование, или защото искат да си поживеят малко, преди да се установят, или защото семейният им дом, по отношение на подкрепа, удобства и разходи, е всъщност доста приемливо място. Може би е имало време, в не твърде далечното минало, когато се очакваше младите британци да напуснат гнездото твърде рано, отбелязва още изданието.
