Всеки пети между 15 и 24 години в света признава, че често се чувства депресиран, според нов доклад на ООН. В съчетание със загрижеността за семейните доходи и здравето, много млади хора изпитват страх, гняв или несигурност за бъдещето, сочат данните в доклада, публикуван днес.
Детската агенция, УНИЦЕФ и Галъп са провели интервюта в 21 държави през първите шест месеца на годината, съобщава "Гардиън". Почти всички деца по света са засегнати от локдауни, затваряне на училища и нарушаване на рутинните дейности.
Една трета от децата в Камерун казват, че често се чувстват депресирани или нямат интерес да правят нищо, а едно на всеки 5 деца във Великобритания и едно на всеки 10 деца в Етиопия и Япония се чувстват по същия начин.
Констатациите не отразяват нивата на диагностицирана депресия, но показват как се чувстват децата и младите хора по време на пандемията от Covid-19. Липсата на събиране на данни и рутинен мониторинг означава, че картината на психичното здраве и нуждите на младите хора в повечето страни е изключително ограничена, се отбелязва в доклада.
Той подчертава, че повече от един на всеки 7 от 10 младежи до 19-годишна възраст (13%) живее с диагностицирано психично разстройство - 89 милиона момчета и 77 милиона момичета.
„Това бяха дълги, дълги 18 месеца за всички нас - особено за децата. С държавните блокировки и ограниченията на движението, свързани с пандемията, децата прекараха незаличими години от живота си далеч от семейство, приятели, класни стаи, игра - ключови елементи на детството“, каза Хенриета Форе, изпълнителен директор на УНИЦЕФ.
„Въздействието е значително и това е върхът на айсберга. Дори преди пандемията твърде много деца бяха натоварени под тежестта на нерешените проблеми с психичното здраве“, каза тя.
Докато пандемията наближава третата си година и на фона на загрижеността за нейното въздействие върху психичното здраве на децата и младите хора, докладът разкрива също, че едно дете умира на всеки 11 минути от самоубийство. Всяка година приблизително 45 800 юноши са избрали самоубийството, което е петата най-разпространена причина за смърт при подрастващи на възраст 10-19 години. За младежите между 15 и 19 години това е четвъртата най-честа причина за смърт след нараняването, туберкулозата и междуличностното насилие. За момичетата в тази възрастова група това е третата най-честа причина за смърт, а четвъртата за момчетата, се казва в доклада.
Диагностицираните психични проблеми като тревожност, аутизъм, биполярно разстройство, депресия, хранителни разстройства и шизофрения, могат значително да навредят на здравето, образованието и бъдещето на децата и младите хора, се казва в доклада.
Нелекуваните проблеми с психичното здраве оказват също влияние върху световните икономики. Нов анализ на Лондонското училище по икономика, включен в доклада, показва, че икономическата цена на такова пренебрегване е 387,2 млрд. паунда годишно.
Въпреки търсенето на подкрепа, държавните разходи за психично здраве в световен мащаб представляват 2,1% от общата сума, изразходвана за здраве като цяло. В някои от най-бедните страни в света правителствата харчат по-малко от 1 долар на човек за лечение на психични заболявания. Броят на психиатрите, специализирани в лечението на деца и юноши, е по-малък от 0,1 на 100 000 във всички държави с изключение на тези с високи доходи, където цифрата е 5,5 на 100 000.
Инвестициите в насърчаване и защита на психичното здраве са изключително ниски, се казва в доклада. Липсата на инвестиции означава, че хората, работещи в редица области като първичното здравеопазване, образование и социални услуги, не са в състояние да се справят с проблемите на психичното здраве.
„Психичното здраве е част от физическото здраве - не можем да си позволим да продължим да го разглеждаме по друг начин“, посочи Форе. „Прекалено дълго, както в богатите, така и в бедните страни, виждаме твърде малко разбиране и твърде малко инвестиции за максимално увеличаване на потенциала на всяко дете. Това трябва да се промени."
