Слабото участие в демонстрациите на крайната десница преди парламентарните избори във Великобритания през май говори за залеза на движението, което не успя да пусне корени във Великобритания и чиито избиратели сега са привлечени от популистката партия ЮКИП.
„Ислямът не е религия на мира, не е била и никога няма да бъде“, крещяха 400 демонстранти, събрани в центъра на Манчестър в началото на март, докато някой размахваше Корана и крещеше „изгорете го“. В този ден обаче демонстрантите антифашисти бяха двойно повече от тези, събрани от крайнодясната партия „Английска лига за защита“ (EDL), и издигаха плакати „Нацистки негодници, махайте се от града ни“.
Крайнодесните организации като EDL или „Британската национална партия“ (BNP) се наложиха през последните няколко години, а роденото в Германия ислямофобско движение „Пегида“ претърпя неуспех по време на първата си демонстрация във Великобритания през февруари.
„Очевидното обяснение е в избирателната система. Тя не е в услуга на малките партии“, обяснява Тим Бейл, преподавател по политически науки в университета „Куин Мери“ в Лондон. Всъщност, системата за мажоритарно гласуване в един тур води до големи разлики в резултатите, когато те са изразени в гласове и в места в парламента, и дава голямо предимство на големите партии.
BNP никога не е успявала да влезе в британския парламент, въпреки че броят на нейните съветници в общинските съвети се понижи от 50 души през 2009 година до двама сега. От своя страна, EDL не се изявява много, откакто нейният основател Томи Робинсън я напусна през 2013 година. Колкото до другите групи, ако въобще техният глас се чува, те остават малки и разклатени от вътрешни конфликти.
„По-малко неприятна“ радикална десница
Според антифашистката организация „Надежда, не омраза“ една от причините за заника на крайната десница е възходът на еврофобската партия ЮКИП, която „покори нейните бастиони и й открадна избиратели“. Преподавателят по политическа история в университета в Нотингам Стивън Филдинг потвърждава, че ЮКИП „несъмнено е спечелила гласове, които иначе биха отшили при „Британската национална партия“ или друга фашистка формация“.
Партията на Найджъл Фараж получи първите си две места в парламента по време на частичните избори миналата година, като обеща да изкара Великобритания от ЕС и да намали драстично имиграцията. Той обаче отрича обвиненията за расизъм, като забрани на бивши крайнодесни активисти да се присъединят към формацията и отказа да се обедини в ЕП с „Национален фронт“ на Марин льо Пен.
ЮКИП излезе начело на европейските избори през 2014 година, спечелвайки 24 места, докато BNP загуби и двете си места. На парламентарните избори партията може да заеме трето място по процент на гласувалите за нея. „Имаме крайна десница и това, което можем да наречем радикална популистка десница, например ЮКИП, която е по-малко неприятна и по-малко асоциирана с фашизма“, подчертава Бейл.
Въпреки всичко еврофобската партия редовно се замесва в спорове заради поведението на някои от членовете си, които сравниха исляма с рак, поискаха от „черен актьор“ да отиде да живее в „черна страна“ и окачествиха развиващите се страни като „земя Бонго Бонго“. Преди две седмици кандидат на парламентарните избори напусна партията, като разкритикува „отявления расизъм“ в нея. Във вторник пък кандидат на ЮКИП трябваше да напусне, след като написа във Фейсбук, че Израел трябва да „отвлече“ американския президент Барак Обама.
В началото на предизборната кампания в понеделник Фараж поиска да отхвърли всички тези обвинения, като заяви, че партията му е станала „най-еклектичната“ в страната. „При нас има всякакви възгледи, имаме хора с леви и с десни убеждения, имаме хора от всякакви възрасти, както и от всички класи и раси“, увери той.
АФП
