Много водещи политици и икономисти от целия свят са единодушни, че основният проблем на Европейския съюз е слабата единност в управлението и дисбалансът между икономиките на страните-членки, което е и едно от препятствията пред ЕС да преодолее икономическата и дълговата криза в еврозоната. Освен това твърде бавният процес на вземане на решения заради крайно тромавата законова регулация и наличието на тежка бюрокрация правят от ЕС мъчен партньор в отношенията му с трети страни, особено в сравнение с двустранното партньорство. Този факт бе ясно подчертан миналата есен от българския президент Георги Първанов, който подписа споразумение с Азербайджан за доставката на 1 милиард куб.м газ годишно до 2015 година и по този начин даде пример на Европа как се изгражда партньорство с Баку.
В продължение на 10 години ЕС рекламираше както можеше приоритетния си проект „Набуко”, но се оказа неспособен да премине от думи към дела. Междувременно през последните три години Китай успя да изгради от Централна Азия две разклонения на централноазиатско-китайския газопровод с капацитет 30 милиарда куб.м., започна строежа на трето разклонение в Узбекистан с капацитет 25 милиарда куб.м, сключи дългогодишни споразумения с Туркменистан и Узбекистан за доставка и пренос на природен газ, изгради от Казахстан петролопровод с капацитет 12 милиона тона, инвестира 4 милиарда долара във втория етап от разработването на най-голямото газово поле Йолотан – с една дума Пекин действа решително и постигна желаните цели.
Съвсем скоро предстои да бъде взето решение за маршрута на каспийския газ към Европа по Южния газов коридор. Неспособността на ЕС да действа единно заради различия в интересите на страните-членки, прикрити зад говоренето за предстоящите големи промени на европейския газов пазар, в който несъмнено шистовият газ ще вземе превес, ще тласне Азербайджан към партньори, които са много по-надеждни и финансово независими от ЕС. Тази възможност е на кръстопътя на интересите на Азербайджан и компания „Бритиш петролеум”, която е традиционен и надежден партньор на Баку. Проектът SEEP, предложен от компанията, може в по-широк смисъл да бъде считан като проект на консорциума „Шах Дениз”. От своя страна, Азербайджан и Турция ще реализират проекта ТANAP. Не е изключено с минимален риск, чрез сближаване на интересите на всички участващи страни, двата проекта да бъдат събрани и така да се отвори енергийният коридор към Европа.
На Европейската газова конференция във Виена представителят на азербайджанския „Център за стратегически изследвания” потвърди тази позиция. „Големите, политизирани тръбопроводи са отживелица от съветската епоха. SEEP и TANAP са верният отговор на въпроса как на най-приемлива цена да пренасяме 8-10 милиарда кубически метра азербайджански газ от находището „Шах Дениз-2” към Европа”, смята Центърът, работещ под ръководството на азербайджанското президентство.
Тренд
