През 1969 година в Берлин, със знанието на властите, започва експеримент, в рамките на който бездомни деца и младежи са давани за отглеждане на мъже, осъдени за сексуални връзки с непълнолетни. Авторът на експеримента е германският психолог и сексолог Хелмут Кентлер. Той е поощрявал секса между децата и техните настойници. Колко такива "приемни" семейства точно е имало не е известно. Но със сигурност едно от тях е просъществувало над 30 години. Двама от бившите възпитаници вече няколко години не могат да получат компенсация от властите. Това пише в своя статия изданието Meduza.io
През 1979 година Олаф Штюбен, който е пледирал за легализирането на секса с деца, публикува в левия вестник Tageszeitung статията "Аз обичам момченца", в която нарича педофилията "престъпление без жертва." През 1980 година на конгрес на партия на Зелените е било предложено да се протестира срещу забраната за секс с деца до 14 години. А през 1982 година Даниел Кон-Бендит един от лидерите на студентските вълнения във Франция през 1968 година и депутат от германските Зелени заявява в едно шоу: "Когато момиченце на пет или пет годинки и половина започне да те съблича - това е фантастика."
"Смятам, че мнозина тогава са мислели така: "Ние смятаме да покажем на другите партии колко сме различни и отворени. Че най-накрая сме преодолели епохата на нацизма и сме приели сексуалната революция", така обяснява настроенията на западно-германските леви през 1970-1989 година една от основателките на Зелените Ева Куисторп.
Ученият
Един от пропагандистите на сексуалната революция е психологът, професор по социална педагогика Хелмут Кентлер. Той получава известност в края на 1960-те години, когато е над 40-годишен, благодарение на идеите си в областта на сексуалното възпитание. Неговите книги са преиздавани няколко пъти, той се изказва като експерт по телевизията и радиото.
Кентлер е авторитетен учен. В периода от 1966 до 1974 година той работи в Педагогическия център в Берлин - учреждение, подчинено на градския Сенат и се занимавало с образователните и социалните реформи. През 1976 година Кентрел получава професорска степен и през следващите 20 години преподава в университета в Хановер.
Той се е застъпвал за легализирането на еднополовите връзки, а така също и за връзките между възрастни и деца. Кентрел е смятал, че педофилията, ако тя не е съпроводена от насилие, не само не вреди на децата и младежите, но и им позволява да освободят сексуалната си енергия.
Професорът е бил привърженик на левите възгледи, участвал е в две лобистки групи, които са се борили за отмяна на забраната за педофилия. Техният ръководител Бруно Бендиг през 1990-те години е осъден за сексуално посегателство срещу деца. Кентлер е участвал и в много съдебни дела в ролята си на експерт и се е гордеел с това, че нито един от 30-те процеса, в които е участвал не е завършил с осъдителна присъда.
Кентлер е бил открит хомосексуалист и е живял с няколко приемни синове. Той умира през 2008 година на 80-годишна възраст. Независимо, че през 90-те и 2000-те години неговите идеи са подложени на критика, в некролозите му е наричан "борец за разрешителния сексуален морал", който е "въплътил хуманистичната задача на половото възпитание."
Експериментът
През 1969 година Кентлер започва своя експеримент, когато работи в Педагогическия център на Берлин. Той получава разрешение от Сената и започва да изпраща бездомни момчета за отглеждане при мъже. Тези мъже са били най-малко трима и някои от тях в миналото са осъдени за сексуални връзки с непълнолетни. За възпитаването на момчетата са получавали социални помощи.
Колко деца Кентлер е предал и до днес не може да се изясни. Самият той пише и е разказвал, че това са били момчета на възраст между 13 и 17 години, които са живели на улицата. Много от тях са били неграмотни, някои са имали особености в психическото развитие, други са били сериозно болни. Кентлер е бил във връзка с приемните семейства и е знаел, че настойниците са имали интимна връзка с възпитаниците си. Той не е виждал в това нищо лошо, грижейки се само за това всичко да се случва без принуда.
В края на 80-те години на миналия век Кентлер предоставя отчет за своя експеримент на властите, определяйки го като цяло успешен. Ученият отбелязва, че бившите възпитаници са получили финансова независимост, водели са "достоен и скромен" живот и никой от тях не е станал хомосексуален. В отчета за Сената на Берлин Кентлер пише: "Беше ми ясно, че тези трима мъже са направили толкова много за своите момчета, преди всичко, защото са имали сексуални отношения с тях." Днес този отчет се пази в берлинския музей на хомосексуалността.
Осветляването на случаите
Кентлер е разбирал, че експериментът му е незаконен: до 1994 година във Федерална република Германия са били забранени хомосексуалните контакти с лица, ненавършили 18 години. Но неговите действия привличат вниманието едва през 2015 година след няколко публикации в медиите.
Година по-късно научният сътрудник на Института за изследвания на демокрацията в Гьотинген Тереза Нентвиг, по молба на Сената в Берлин, събира и анализира материалите за експеримента на Кентлер.
Тя стига до извода, че в Сената и социалната служба са знаели, че експериментът предполага интимни отношения на настойниците с възпитаниците. В останалата си част изследването на Нентвиг се оказва не толкова пълно, както се очаква: тя не успява да получи цялата необходима информация от архивите, а много бивши възпитаници на педофилите отказват да разговарят с нея. В отчета се споменава само някой си Улрих, който е участник в експеримента на Кентлер, когато е на 13-годишна възраст.
Жертвите
Кентлер описва Улрих като "слабоумен", който не умее да определи времето по часовник и е проституирал. След 4 години живот с настойника си Улрих започнат да чете, пише и смята, оженил се е и станал способен работник. Приятел на Улрих заявил, че той е поддържал приятелство с Кентлер до смъртта на учения и не иска да си спомня за миналото.
На някои въпроси, останали без отговор от изследването на Нентвиг, отговаря вторият отчет за експеримента на Кентлер. Той е публикуван на 15 юни 2020 година от университета в Хилдесхайм. От документа става ясно, че под "приемни семейства" се е разбирало самотни мъже, основно от академичните кръгове. Известно е още, че най-малко един от настойниците е приемал за отглеждане момчета в продължение на 30 години - от 1973 до 2003 година.
Ще има ли възмездие?
Настойник от експеримента на Кентлер, чието "приемно семейство" просъществува 30 години се е наричал Фриц Х. В своето изследване учените от университета в Хилдесхайм са спрели вниманието си именно на него - може би, защото няколко години по-рано двама от неговите възпитаници Марко и Свен (имената им са променени) разказват за детството си пред медиите.
Марко заживява при Фриц Х. през 1989 година, когато е на 6 години. Той е предаден на него от социалните служби. В началото Марко е напълно доволен - живеел е в просторен апартамент, имал е компютър. Но след известно време настойникът му започва да го бие и насилва. Това продължило 12 години. Свен попада при Фриц през 1990 годишна на 8-годишна възраст.
Той е имал хепатит Б. "Никой не искаше да те вземе с тази болест", казал Фриц на Свен, който допълва, че му е бил благодарен. Малко след като момчето свикнало с новата обстановка Фриц започнал да го насилва.
През 2017 година двамата мъже дават интервю за Der Spiegel. Животът на момчетата не се нарежда по най-добрия начин. Свен работи като мияч на съдове в берлински хотели, но после започват да го измъчват болки, причината, за които лекарите не могат да установят и той остава без работа. Марко живее от социални помощи, обяснявайки, че не е достатъчно образован. Той признава, че получава панически атаки при вида на хора със същата прическа, каквато е имал настойника му.
Според документите Фриц Х. е загубил родителите си на 9-годишна възраст и израснал в детски дом. Той работил като заварчик и техник. От 1973 до 2003 година е имал петима възпитаници. Умира през 2015 година. След смъртта му Марко и Свен се обръщат към властите на Берлин с искане за официално извинение и компенсации за преживяното. Отказано им е поради давност. Сега двамата събират средства, за да съдят берлинските власти.
Превод: Actualno.com
