Появата на десетки хиляди сърби, приветстващи руския президент Владимир Путин вчера в Белград, трябва да тревожи Европа, пише в. The Times. Визитата на Путин в Сърбия е напомняне за това, че регионът отново се превръща в "голеща точка". От влияние там са заинтересовани всички големи държави.
Още: Путин иска тишина за парада си, но продължава да извива ръце
Още: Рюте към Канада: Харчите малко за отбрана
Оказаният на Путин топъл прием подчертава културната и религиозна близост на Русия и Сърбия и отразява благодарността за това, че Русия отказва да признае отделилата се през 2008 г. Република Косово.
Решаването на свързаните с Косово въпроси остава ключ за дългосрочната стабилност в региона. Западът направи урегулиране на пограничните спорове, необходимо условие за влизане в ЕС и НАТО, само че тази стратегия засега не носи сериозни резултати – в преговорите на Сърбия с ЕС няма пробив от 2014 г.
Путин дойде в Белград на фона на важни преговори. Президентът на Сърбия Александър Вучич и неговият косовски колега Хашим Тачи се опитват да договорят размяна на спорни територии. Западът отдавна е против преначертаване на границите в съответствие с етническия състав на населението, но през декември миналата година идеята беше подкрепена от Доналд Тръмп.
Още: Испания: Възобновяемите източници не са причина за срива на тока. Терористична атака ли е?
Още: Българското разузнаване: Русия може да нападне още три страни
Путин може да се възползва от размяната на територии като удобен прецедент, който потенциално може да бъде приложен по отношение на Украйна, смятат от "The Times". Проблемът на Европа е в това, че няма достатъчно влияние на Балканите. Поради вътрешните проблеми в Евросъюза идеята за разширяването му се струва нелепа за хората.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Тайните задачи на руската армия през великденското примирие и през новата пауза
Още: Русия официално изяви претенции за Одеса, където живеят десетки хиляди българи
От друга страна отношенията на държавите от региона с ЕС, който стигна през миналата година до извода, че в шест балкански страни има връзка между властите и организираната престъпност, също се усложниха. Евросъюзът с неговото преклонение пред върховенството на закона може да се окаже за балканските лидери не такъв удобен партньор, какъвто е Путин.
Все пак Западът удържа една победа – преименуването на Република Македония в Република Северна Македония открива за тази страна пътя към НАТО. Само че споразумението трябва да бъде ратифицирано от гръцкия парламент. Ако сделката не бъде ратифицирана, етническите малцинства в Македония могат да започнат да искат независимост, което в края на краищата ще дестабилизира целия регион. Основно от това би спечелил Путин.
