Световната здравна организация публикува актуализиран списък на лекарствата, които трябва да се съхраняват в случай на радиационна и ядрена авария, както и нови съвети за политика на действие в случай на такъв инцидент.
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
"Готовността за радиационни извънредни ситуации постоянно се отчита като най-слабата област на готовност в много страни", се казва в доклада от 66 страници, цитиран от БГНЕС.
Най-новият доклад актуализира предходния, публикуван през 2007 г., и включва множество нови фармацевтични разработки.
"При радиационни аварии хората могат да бъдат изложени на радиация в дози, вариращи от незначителни до животозастрашаващи. Правителствата трябва бързо да осигурят лечение за нуждаещите се", заяви д-р Мария Нейра, изпълняваща длъжността помощник-генерален директор на отдела на СЗО за по-здраво население.
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
"От съществено значение е правителствата да са подготвени да защитават здравето на населението и да реагират незабавно при извънредни ситуации. Това включва наличието на готови запаси от животоспасяващи лекарства, които ще намалят рисковете и ще лекуват пораженията от радиация."
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Д-р Майк Райън, изпълнителен директор на Програмата за извънредни ситуации в здравеопазването на СЗО, добави: "Актуализираният списък с лекарства от първа необходимост ще бъде жизненоважен инструмент нашите партньори да се подготвят и да идентифицират, набавят, складират и доставят своевременно ефективни контрамерки за хората, изложени на риск при такива събития."
Радиологични или ядрени извънредни ситуации могат да възникнат в ядрени електроцентрали, медицински или изследователски центрове или да са резултат от аварии при транспортиране на радиоактивни материали, обясниха от СЗО. Освен това тези извънредни ситуации могат да бъдат резултат от злонамерено събитие, като например ядрена бомбардировка.
Досега е имало два мащабни ядрени инцидента: Атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки през 1945 г., извършени от Съединените щати, чиито последици се изучават непрекъснато. През 1986 г. възникна и аварията в Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна - най-голямото неконтролирано изпускане на радиоактивни вещества в историята.
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
Тази седмица бившият руски президент Дмитрий Медведев предупреди в поредната си публикация в Телеграм, че поражението на Русия в Украйна може да предизвика ядрена война.
"Поражението на ядрена сила в конвенционална война може да предизвика ядрена война", написа Медведев.
Излагането на високи дози радиация може да има тежки последици за здравето на човека в дългосрочен план или да доведе до незабавна или ранна смърт. Поради това, освен общите консумативи и материали, използвани при всякакъв вид извънредни ситуации, запасите трябва да включват лекарства, които или предотвратяват, или намаляват излагането на радиация, обясни СЗО.
Съществуват само няколко конкретни медикамента, които са доказали своята ефективност при лечение на свръхизлагане на радиация, и те са включени в доклада. Те включват: стабилен йод; хелатиращ пясък (декоративни агенти); цитокини, използвани за смекчаване на увреждането на костния мозък; и лекарства за лечение на повръщане, диария и инфекции.
"Един от най-сериозните резултати от прекомерното излагане на радиация е острият радиационен синдром (ОРС), който се проявява като хемопоетичен синдром". Последният, наричан още синдром на костния мозък, оказва влияние върху производството на кръвни клетки и в случаите на остро отравяне може да доведе до смърт вследствие на инфекция или кръвоизлив.
"В зависимост от тежестта на експозицията може да продължи да се развива като стомашно-чревен, сърдечно-съдов и неврологичен синдром", се посочва в доклада. Въпреки това препоръките на СЗО включват само лечение на хемопоетичните и стомашно-чревните синдроми, "тъй като сърдечносъдовите и неврологичните синдроми се считат за неспасяеми и изискват само палиативни грижи".
В доклада на СЗО се допълва, че за блокиране на усвояването на радионуклидите в организма могат да се използват блокиращи агенти, като например стабилен йод. Други агенти, като пруско синьо, се прилагат за отстраняване на радиоактивния цезий от организма. Калциевата или цинковата диетилентриаминпентаоцетна киселина може да третира вътрешно замърсяване с трансуранови радионуклиди. "Тези и други елементи от такива наличности трябва да бъдат бързо достъпни в случай на радиационна авария", пише СЗО.
При хематопоетичния синдром или синдрома на костния мозък радиацията поразява и трите кръвни линии - белите и червените кръвни телца и тромбоцитите.
Ниският брой на белите кръвни телца отслабва имунната система, което прави индивида уязвим към инфекции. Червените кръвни телца пренасят кислород в тялото, а тромбоцитите отговарят за коагулацията, която предотвратява кървенето, обяснява Яки Янай, главен изпълнителен директор и президент на Pluri - израелска биотехнологична фирма, която разработва инжектиране на клетки от плацента за лечение на АРС.
Лечението е одобрено от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ като "Изследователско ново лекарство" (IND) за употреба в случай на ядрен инцидент - въпреки че все още не е достатъчно разработено, за да бъде включено в списъка с препоръчителни лекарства на СЗО.
В доклада на СЗО обаче се отбелязва, че изследователите постигат напредък в разработването на нови лечения, въпреки че нито едно от тях не е одобрено от световната здравна агенция за използване при ядрена авария.
СЗО подчерта, че запасите от лекарства в случай на ядрена авария в дадена страна трябва да се основават на надеждни данни за националните рискови профили, броя на населението и наличните ресурси и възможности на здравната система.
Организацията призова националните здравни органи, здравните заведения, доставчиците на фармацевтични продукти и логистиката, гражданската отбрана и службите за спешна помощ да бъдат използвани в случай на извънредна ситуация. Тези екипи следва да бъдат координирани предварително, за да могат да функционират ефективно в случай на ядрен инцидент.
