Тази балканска страна е един от най-важните кръстопътища в света днес. Неговата съдба ще помогне да се определи коя Велика сила ще доминира през този век - и може да се превърне в тест за американската мощ за всеки, който поеме Белия дом този ноември.
Сърбия се намира в геостратегическа сива зона, изтеглена между авторитарните сили на Пекин и Москва и наскоро, след няколко години на пренебрегване, на САЩ и техните европейски съюзници. Но Белград не е сам. Молдова и Грузия са две други европейски държави, разположени между тези светове. Украинците се борят повече от две години, за да останат свободни. В Азия прокси битката между демокрация и деспотизъм е за Тайван. Това пише в анализ за Политико редакторът на изданието Матю Камински.
Още: Вучич обяви връщането на задължителната казарма в Сърбия
Засега лидерите на Сърбия се обръщат ту към едната, ту към другата страна, без изрично да избират посока. Но този избор рано или късно ще трябва да бъде направен.
Белград е свидетелство за живот в неизвестност. Елегантни стъклени и метални кули се издигат край Дунава, недалеч от долнопробни и западнали улички и белязани от времето сгради, които рядко се срещат в европейска столица. Графитите са навсякъде, агресивни и гледащи назад: „Майната му на НАТО“ – Алиансът, който бомбардира Белград по време на войната в Косово през 1999 г., и „Героите от 1994 г.“, препратка към етническите сърби, които избиха около 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница през същата година.
Накъде гледа Сърбия?
Една седмица китайски знамена се веят из столицата в чест на гостуваща парламентарна делегация от Пекин или, както през май, когато върховният лидер на Китай Си Дзинпин подписа пакт за свободна търговия със Сърбия0. Още една седмица германският трикольор прави това, когато канцлерът Олаф Шолц, чиято нация е най-големият инвеститор в Сърбия, идва да договори сделка от името на Европа за осигуряване на доставките на сръбски литий. Или френският трикольор, когато президентът Еманюел Макрон се появи миналата седмица, за да продаде на сърбите 12 изтребителя Rafale. Zara и Hugo Boss оглавяват пешеходния търговски район на Белград. Повечето чуждестранни стоки в магазините са от Европейския съюз, който е най-големият търговски партньор на Сърбия. Но местните медии са пълни с хвалебствени публикации за Владимир Путин, който пък е най-популярният чуждестранен лидер в Сърбия.
Така че защо Сърбия е в тази безизходица – извън Европейския съюз и НАТО, но не напълно в обятията на Путин и Си? И къде иска да попадне? Сърбите имат голямата дума за своето минало и бъдеще. И все пак тяхното място в света ще зависи изключително много от апетита на Вашингтон да води и да печели новата битка между Великите сили. САЩ и техните съюзници могат да оформят изхода тук чрез комбинация от мека и по-твърда икономическа и дипломатическа сила. Има признаци, че осъзнават предизвикателството; но има все по-малко доказателства, че имат целенасочена стратегия тук.
Още: ЕС с критики към Сърбия заради Русия
Вината за погрешните стъпки, които Сърбия извърши по пътя към днешната ситуация, са ясни. Слободан Милошевич поведе страната в четири кървави и катастрофални за Белград войни през 90-те години на миналия век — през по-голямата част от това време със силната подкрепа на своя народ. След свалянето му през 2000 г. продемократичните сръбски лидери, които ръководеха съпротивата срещу него дотогава, обявиха желанието си да отведат балканската държава на Запада. Те предадоха Милошевич на международен наказателен съд, разгневявайки националистическите избиратели. Те се примириха със загубата на Косово, което изискваше смелост и висока политическа цена. Европа и САЩ, разсеяни от конфликтите в Близкия изток и вътрешните драми, особено в ЕС, не отговориха с бързи ходове, за да вкарат Сърбия в европейския блок. Сега маргинализираните напоследък демократични партии се оплакват с основание, че Брюксел и САЩ са ги разочаровали.
Някъде през последното десетилетие Сърбия напълно се отклони от този път на запад. Националистите започнаха да печелят избори. Бивш министър на информацията на Милошевич и радикален националист на име Александър Вучич – 54-годишен, който се оказа талантлив политик, спечели президентството през 2017 г. и продължи да преустройва Сърбия. Икономически това бе за добро; политически, той търси съюз с Русия и Китай и със законни средства централизира властта около себе си и управляващата партия.
Войната в Украйна промени ситуацията
Преди украинската война САЩ и ЕС можеха да си позволят да отстранят Вучич в Сърбия. Но пълномащабното нападение на Путин срещу Украйна преди две години прави Сърбия – подобно на Украйна, награда в една по-голяма надпревара с Китай.
Вашингтон и столиците на ЕС започнаха да ухажват Вучич. Президентът Джо Байдън избра уважаван стар балкански агент – Крис Хил, за посланик в Белград, за да намери възможности за работа със сръбското правителство. Неотдавнашните последователни посещения на президента Макрон и канцлера Шолц отразяват желанието на Европа да се сближи.
Още: Сърбия благодарна на Мицкоски, че е назначил сърбин в правителството
Не е ясно къде президентът Вучич иска да попадне Сърбия. Той взема инвестиции и благоприятни търговски условия от Китай. Осъзнава емоционалното влияние на Русия върху сръбското обществено мнение от векове назад. Той отказва да се присъедини към международните санкции срещу правителството на Путин. Пекин и Москва от своя страна спестяват критики към Вучич за свободата на медиите и политическия плурализъм. И въпреки това той казва, че иска Сърбия да се присъедини към ЕС.
„Правителството има подкрепата на Запада, Русия, Турция и Китай едновременно. Никой от тях няма нищо против Белград да се ангажира активно с някой от другите“, каза бившият външен министър Вук Йеремич, който ръководеше опозиционна партия, която беше заличена на парламентарните избори през декември миналата година.
Връзката с Европа
Но Вучич изпраща някои по-фини, но безпогрешни сигнали в една посока – към Запада. Неговото правителство, без да го казва публично, си затвори очите за около 900 милиона долара в сръбско оръжие, отиващо в Украйна, за да подкрепи нейните военни усилия срещу Русия. Покупката на Rafale беше повече политически, отколкото военен призив да се купува европейско. В ожесточения спор с Косово за етническия анклав западни служители отбелязват, че Сърбия е била значително по-сдържана. Миналата седмица САЩ застанаха на страната на Белград, след като косоварите закриха местните сръбски правителствени служби.
Процесът на разширяване на ЕС до голяма степен е в застой. Обвинявайте малко повече липсата на апетит в Брюксел за нови членове, отколкото собствения смесен опит на Сърбия за икономически напредък и политическо отстъпление. Когато от Политико питат министър за споразумението за свободна търговия с Китай, подписано със Си миналия месец, което би усложнило всички бъдещи планове на Сърбия за членство в блока за свободна търговия на ЕС, този човек — който не пожела да бъде назован — отговора: „ А вие какво бихте направили!?" Сърбия изпълни изискванията на ЕС, като се започне през 2001 г. с арестуването на Милошевич и се стигне до приемането на нови правила за обществени поръчки и много между тях, без да изглежда да се доближава до членството. „Ние сме малка страна. Какво бихте искали да направим? Да бездействаме ли“, пита неназованият министър. „Не става дума за опитите ни да стигнем до Запада. Важно е дали Западът ни иска“, добавя той.
Още: Путин стигна до сервилност пред Сърбия заради костеливия орех Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
Сърбите имат основателни причини да искат да се сближат с Европа и Америка. Никой, който има власт Белград, не иска да отиде на почивка или да изпрати парите и децата си в Москва или Пекин.
Въпреки че страната има силен икономически растеж (почти 5 процента годишно) и по-ниска безработица (спад от 26 процента на 9 процента), Сърбия се представя по-слабо в тази ничия земя. Съседи като Хърватия, Румъния и България, които се присъединиха към ЕС, се справят по-добре и сърбите виждат това. „В края на краищата Вучич иска успешна страна“, казва западен дипломат тук.
„Ние в Сърбия имаме карта и определено знаем къде принадлежим и принадлежим към европейската общност“, казва за Политико Марко Джурич, 41-годишният външен министър на Сърбия. „Сърбия не е фигура от шахматната дъска“, добавя той.
Още: Дясната ръка на Мицкоски: Скопие и Белград ще провеждат съвместни правителствени заседания
Като студент Джурич участва в движението „Отпор“ срещу Милошевич. Това лято, след покана от държавния секретар Антъни Блинкен, Джурич беше във Вашингтон за срещата на върха на НАТО, първият сръбски външен министър, присъствал някога. 25 години след като Алиансът води война със Сърбия, присъствието му не привлече особено внимание. „Сръбското ръководство съзнателно реши да инвестира в САЩ“, каза той. „Отворихме се за сътрудничество във всички сфери“, добави Джурич.
Ролята на Белград в процеса
Самите сърби не улесняват пътя на страната на Запад. Публично Вучич говори това, което искат да чуят тълпите, като редовно говори срещу САЩ и Европа. През последните седмици, когато хиляди протестиращи излязоха на улиците срещу предложения проект за литиева мина, той обвини подкрепяната от Запада „хибридна“ война срещу неговото правителство. Но сделката, подписана с Олаф Шолц, е изцяло в интерес на Европа и ще закрепи по-добре Сърбия на Запад – правейки твърденията на Вучич политически удобни и неискрени. Протестиращите са смесица от опозиция против Вучич, зелени и националистически групи.
Още: Сърбия е шокирана от предложението за назначаване на Джорджевич за посланик в България
Но нито Вашингтон, нито Брюксел разчитат на Сърбия. Основната им цел изглежда е да не позволят на страната да се превърне в руски сателит като Беларус. „Най-голямата ни загриженост е злонамереното влияние на Русия“, казва западен дипломат, пожелал да остане анонимен. „Искаме Сърбия да се присъедини към Запада, част от система, която се противопоставя на руския експанзионизъм“, добавя той.
Но това е ниска летва. Има хора от двете страни на Атлантика, които искат повече. „Стратегически се нуждаем от Сърбия на наша страна“, казва пред Политико френски дипломат, добавяйки, че Париж иска да ускори европейските усилия да привлече Сърбия в своите ръце. По тази логика опасенията за демократичните свободи са неуместни. „Европа се промени много от началото на войната в Украйна“, казва той. „Места като Сърбия и Молдова са между големите играчи и трябва да се справите с реалностите, каквито са“, добавя той.
Надеждата на мнозина е в САЩ
Сърбите, които искат страната да се насочи на Запад, гледат преди всичко към Вашингтон. Неназованият министър казва, че САЩ трябва да използват своя глас и влияние, за да помогнат на Сърбия да влезе в Евросъюза – така, както направиха с Полша и други страни от Централна Европа преди повече от 20 години. Много сърби помнят, че последният президент на САЩ, посетил Белград, беше Джими Картър през 1980 г. Китайският президент Си Дзинпин е бил тук два пъти, а Владимир Путин - три пъти. Малко повече фокус върху Сърбия във Вашингтон може да промени нещата тук – да даде на това правителство хоризонт да се доближи до свободния свят и да отдалечи Белград от автократичните навици.
Още: Новата реалност: Путин обяви, че в неговото семейство говорят на китайски (ВИДЕО)
2024 г. не е 90-те години на миналия век: не можете да върнете часовника назад към момента, в който Тони Блеър или Бил Клинтън можеха да прекроят европейската карта, като осигурят членство в ЕС или НАТО за групи от държави. Тези клубове също се промениха. Но местата, които днес съществуват в сивите зони, не приемат, че в „постамериканския свят“ няма значение в чия сфера на влияние ще попаднеш. Русия и Китай смятат, че тези места си струва и затова са готови да се бият за тях – в Украйна кърваво с оръжия и агресия, а в Сърбия с влияние и натиск.
ЕС си остава привлекателна цел за Белград
Хората, които работят с Вучич, настояват, че той би бил отворен за западната прегръдка. Вижте какво прави за Украйна, на Балканите и с Европа – не какво казва в страната, казват те. ЕС си остава привлекателна цел.
Най-малкото един „морков“, примамлива цел, която обещава на Сърбия наистина по-тесни връзки и ползите, произтичащи от това да бъдеш част от свободния свят, може сам по себе си да отдалечи тази балканска държава от Русия и Китай. Котвата на демокрацията и просперитета донесе стабилност в Европа. В противовес на това сивите зони са изправени пред несигурност. Преди 110 години Сърбия се оказа в такава зона, която даде искрата на Първата световна война. Сърбите знаят тази история. А ние знаем ли я?
