Катерина Прокопенко, съпругата на командира на мариуполския полк "Азов" Денис Прокопенко, преди войната работи в Киев като илюстратор. Трите месеца война променят из основи живота й и днес заедно с други близки на бойците от батальона тя прави всичко възможно и невъзможно, за да помогне за размяната им срещу руски военнопленници. В интервю за „Украинская правда“ Катерина разказва за последния път, когато е видяла съпруга си на живо, за последните 30 секунди телефонен разговор и за това какво се опитват да договорят украинските власти относно съдбата на бойците. А ние в материала добавяме и защо снимката, която се разпространява в социалните мрежи и за която се твърди, че показва Катерина Прокопенко с нацисткия поздрав, е обикновена фалшификация.
Пред репортерката на "Украинская правда" Севгил Мусаева Катерина разказва, че двамата със съпруга й се запознават през 2015 г. в социалните мрежи. По това време Денис вече е в редиците на "Азов". „Видях в него част от себе си. Още първия път, когато го видях, почувствах, че това е моят мъж. Той казва, че е усетил същото. Това е такава симбиоза от чувства. Винаги съм искала да имам до себе си смел мъж, истински воин.“
Катерина разказва, че Денис е живеел постоянно в Мариупол, където е имал сериозни отговорности заради работата си, а тя никога не го е притискала да се откаже и да замине при нея в Киев. „Бях много горда, че той е избрал кариерата на военен и винаги го подкрепях в избора му“, казва тя. Виждали са се веднъж или два пъти месечно като обикновено са отивали на планина, защото алпинизмът е хоби и на двамата.
Украинская правда: Катя, войната продължава вече над 100 дни, а Мариупол от самото начало бе една от най-горещите точки. Какво ви помага да се държите?
Катерина Прокопенко: Всъщност аз много се вдъхновявам от съпруга ми. Виждам условията, при които е бил през всичките тези 3 месеца, как се е държал и това ме кара да му се възхищавам невероятно.
Украинская правда: Не мога да не попитам - как реагира Денис на заповедта защитниците на Мариупол да предадат оръжието си? Познавам Денис съвсем малко, но ми се струва, че за него това е бил много труден избор.
Катерина Прокопенко: Сигурна съм, че бойците и съпругът ми са смятали, че ще останат там до последно. Те изпълниха заповедта да защитят това малко парче земя, на което се намираха. Но когато дойде заповедта на Генералния щаб да сложат оръжие, той като военен нямаше как да не я изпълни. Вярвам, че ръководството е обещало на съпруга ми, че животите им ще бъдат спасени и че ще направят всичко възможно, за да контролират процеса по предаването им според всички точки на Женевската конвенция. Разбира се, от морална гледна точка беше трудно, но за Денис беше важно да запази хората затова мисля, че постъпи правилно, направи всичко както трябва.
Украинская правда: Какво е положението на бойците от "Азовстал" сега, къде се намират и кога за последен път говорихте с Денис?
Катерина Прокопенко: Мъжът ми се свърза с мен само преди седмица. Обажда се непознат номер, отначало си помислих, че пак някой руски хейтър иска да каже нещо лошо. Вдигам телефона – гласът на мъжа ми. Веднага такава реакция на радост... Той казва: "Катя, имам само 30 секунди, кажи ми как си?". Казах, че всичко е наред. "Ти как си?", питам, но той не ме чува, после казва нещо, което аз не чувам, връзката прекъсва. Всъщност успях да чуя само гласа му и нищо повече не разбрах. По-късно научих от различни източници, от хора, които са там с него - някои успяха да се свържат и казаха, че условията са задоволителни и всички чакат размяната.
Катерина споделя още, че роднините на бойците нямат информация за реалните условия, при които ги държат, тъй като се разпространяват снимки и видеозаписи само от руската страна, но липват наблюдатели от Червения кръст, както и от трета независима страна.
За последно Катерина е видяла на живо мъжа си 10 дни преди войната, на Свети Валентин. „Спомням си, седяхме в Мариупол, във Veterano Pizza. Говорехме за войната, той си отвори телефона, картата и ми показа къде са вражеските струпвания на войските, разказа ми за възможните планове за настъпление, сценариите за отбрана на Мариупол. Той разработваше план за защитата на града."
Украинская правда: Тоест, той тогава вече живееше в очакване, че нашествието ще се случи и ще има война, правилно ли разбирам?
Катерина Прокопенко: Да, мисля, че много хора живееха с това очакване... "Азов" се подготвяха. Имаше такъв символичен момент, точно на 13 февруари имаше тренировка в Мариупол, на която присъстваха много мариуполци. Полкът „Азов“ проведе тогава военно обучение и показа как да се окаже първа помощ, как хората да си подготвят раница с най-необходимото. Много се надявам, че когато започна тази пълномащабна инвазия, те са могли да използвали това знание и да помогнат поне на някой свой съсед.
***
През последните седмици в социалните мрежи се разпространява снимка на три момичета с протегнати за нацистки поздрав ръце (ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ). Твърди се, че едното от тях е Катерина Прокопенко.
Проверката и анализът на кадъра обаче установиха, че тази снимка циркулира в интернет поне от началото на 2010 г., пише news.italy-24.com
Снимката е споделена за първи път от полски акаунт, а едно от момичетата на нея (застаналото отляво) на оригиналния кадър носи тениска с полското знаме. Първите споделяния на снимката се отнасят именно за Полша. В друга версия на снимката на тениската на момичето е добавена свастика.
ОЩЕ: Фейк: Защо американският адмирал Ерик Олсън не е пленен в "Азовстал"
Кадърът, превърнал се впоследвие в често използван мем, се върти в мрежата поне от 12 години и никога не е бил свързван със съпруги или приятелки на украински бойци. Той е бил пускан в две версии. Едната от тях е променена през 2015 г. като й е добавен слоганът "Моля, запознайте се с новата европейска държава Украйна". Специално пък Катерина Прокопенко по времето, когато е правен кадърът, е била едва на 14 или 15 години.
Източник: Facebook
Кадърът с добавената свастика. Източник: Facebook
