През 2015 г. към Европа се насочи безпрецедентна бежанска вълна, породена от гражданската война в Сирия и усилена от военните конфликти в Ирак, Афганистан и части от Африка. Тя беше допълнително подпомогната от действията на терористичната групировка "Ислямска държава". В началото на годината Агенцията за бежанците към ООН излезе с данни, че до края на 2015 г. броят на прокудените от Сирия може да достигне 4,2 млн. души при малко над 3 млн. за 2014 г., а светът, според агенцията, преживява най-тежката бежанска криза от 1945 г. насам.
И през тази година по-голямата част от сирийските бежанци останаха в съседните на Сирия държави като Йордания и Ливан, както и в Турция. Но все пак хиляди се насочиха към Европа в търсене на по-сигурен живот, като заедно със сирийците убежище на Стария континент потърсиха и афганистанци, иракчани, сомалийци, еритрейци и други. Вече официално 1 млн. мигранти и бежанци са влезли в Европа през 2015 г., като символичната бройка беше достигната на 21 декември, показват данните на Международната организация по миграция (IOM). Точките за влизане в Европа са Гърция, България, Италия, Испания, Малта и Кипър. По-голямата част от бежанците пристигнаха по море, макар че около 34 000 са пътували по суша през Турция. От тези 1 млн. души 942 400 са поискали убежище.
Загинали в Средиземно море и мерки
Годината беше белязана от стотиците загинали бежанци, които се опитваха да достигнат бреговете на Европа в гумени лодки и други несигурни плавателни съдове. В началото на февруари близо 300 души от Субсахарна Африка се удавиха в Средиземно море, близо до Италия. Още тогава Върховният комисариат на ООН за бежанците призова ЕС да направи повече по въпроса със спасяването на мигранти в Средиземноморието. Комисариатът изрази мнение, че мисията на ЕС "Тритон" е неадекватен заместител на италианската "Маре Нострум", спряна заради невъзможност на италианското правителство да я финансира.
Изразът "европейска бежанска криза" обаче започна активно да се използва, след като през април пет лодки, които превозваха почти 2000 мигранти към Европа, потънаха в Средиземно море. Общият брой на загиналите се изчисли на повече от 1200 души. Трагедията доведе до свикването на среща на върха на европейските лидери по искане на Италия. На 20 април Европейската комисия предложи 10 точки за справяне с бежанската криза. Планът включваше борба с мрежите за трафик на хора, засилване на операцията в Средиземно море на агенцията по охрана на външните граници на ЕС "Фронтекс" и обмисляне на възможността за солидарно разпределение на бежанци, търсещи убежище, между страните членки от ЕС. Беше предложено да се унищожат корабите на трафиканти, да се въведе ускорена процедура за връщане на нелегални имигранти, както и да бъдат засилени морските патрули - т.нар. операции "Тритон" и "Посейдон" чрез увеличаване на тяхното финансиране и възможности.
На 23 април след петчасова среща лидерите на 28-те страни членки в ЕС се съгласиха да утроят бюджета за издирвателно-спасителни операции в Средиземно море в рамките на "Тритон" до 120 млн. евро за 2015-2016 г., като се целеше да се постигне същият операционен капацитет на италианската "Маре Нострум". Великобритания и Ирландия се включиха с изпращането на кораби. Въпреки това мярката се критикуваше като недостатъчна, като от международната организация Amnesty International посочиха, че ЕС предприема операция, която ще й спаси имиджа, но не и човешки животи. Срещата през април очаквано завърши без конкретно решение определена част от бежанците да бъдат прехвърляни от страните, в които влизат, към други държави от ЕС.
В края на юни официално се отвори военноморската операция по море и въздух с цел да се спре трафика на хора, превозващи мигранти към Европа. По-късно на 14 септември на заседание на министрите на ЕС страните членки одобриха използването на военни действия в Средиземно море, включващи изземване и унищожаване на плавателни съдове, намиращи се извън Либия.
От IOM обявиха в края на август, че от началото на 2015 г. в Средиземно море са загинали 2373 мигранти, като 2267 – се падат на "централния маршрут" от Северна Африка към Италия и на остров Малта. Малко по-късно цифрата надхвърли 3 000 души. По данни на Amnesty International операциите на "Тритон" са имали ефект, като броят на удавилите се в морето след засилването на програмата е значително спаднал - от април до края на юни са загинали само 99 души. Все пак и след това имаше случаи на десетки загинали заради обърнали се лодки. По данни на ООН, обявени в края на август, броят на бежанците и имигрантите, влезли в Европа през Средиземно море, е достигнал 300 000 души, а към края на септември бройката вече беше половин милион. Според Международната организация по миграция за първите 11 месеца на 2015 г. в Европа през Средиземно море са пристигнали близо 900 000 мигранти и бежанци.
Квоти за бежанци
През пролетта на 2015 г. започна активният спор между държавите членки трябва ли или не трябва да има солидарно разпределение на бежанци между тях или т.нар "квотен принцип" за преразпределение, който беше предложен като решение от Европейската комисия. Още в началото Чехия и Унгария се обявиха против. Не приемаха предложението също Словакия, Естония, Испания и Полша, като логично най-големи привърженици бяха Италия и Гърция. През май ЕК излезе с конкретно предложение да се въведат квоти за приемане на мигранти между държавите по големина на брутния вътрешен продукт. Трябваше да се отчитат още броят на населението, нивото на безработицата и броят на вече установилите се в страната бежанци. Според плана на Комисията, на Германия, Франция и Италия се падаше най-големият процент от мигрантите. В крайна сметка се оказа, че 10 от 28-те страни членки не са съгласни с квотното разпределение. В края на май ЕК представи нови предложения за справянето с проблема с мигрантския натиск. Основната идея беше да се разпределят 60 000 бежанци, а за всеки приет по схемата имигрант страната-домакин да получи 6000 евро. Така трябваше 40 000 души да бъдат предислоцирани от Италия и Гърция в други страни членки, а други 20 000 - заселени на европейска територия. Към средата на юни все още европейските страни не бяха постигнали общо решение за разпределението на бежанци поради редица фактори, сред които страха, че големите държави ще бъдат притиснати да поемат най-голямата тежест, както и появата в почти всички страни на ксенофобски и популистки движения. На 25 юни председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че поради липсата на консенсус сред страните членки ЕС е принуден да изостави идеята за квоти за разпределяне на търсещите убежище. Към началото на септември Комисията още не беше решила дали да променя формулата за изчисляване на квотите, а междувременно Германия и Франция поискаха те да са задължителни.
На фона на увеличаващия се бежански натиск към Европа през септември стана ясно, че е изготвен нов план за преместване на 160 000 бежанци от Италия, Гърция и Унгария към други страни от Съюза. Новото предложение на ЕК увеличи със 120 000 броя на бежанците, които трябваше да бъдат преразпределени специално от Италия и Гърция. На среща на външните министри в Люксембург обаче не беше постигнато съгласие нито за квотите, нито за решение за охраната на външните граници на ЕС. На 9 септември председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер призова страните членки да приемат предложението на Комисията за релокация на 160 000 души, като нямаше промяна в критериите за изчисление на квотите по държави. Стана също така ясно, че Еврокомисията подготвя списък с "безопасни държави" за отсяването на икономическите мигранти от бежанците. Комисията освен това отново предложи нелегалните имигранти, които нямат право на убежище, да бъдат връщани в родните им страни. На 10 септември с приета резолюция Европейският парламент приветства новите предложения на ЕК. Но на срещата на министрите на ЕС в Люксембург от 14 септември не се постигна широк консенсус за релокацията на 160-те хиляди, като само се подписа решението за разпределение на приема на 40 000 бежанци в рамките на две години. Дебатът се прехвърли върху това дали бежанските квоти за 120-те хиляди души да са задължителни.
Въпреки противоречията на 22 септември министрите на вътрешните работи на ЕС одобриха с квалифицирано мнозинство задължителните квоти за разпределението на 120 000 мигранти. Румъния, Словакия, Унгария и Чехия очаквано гласуваха "против", но са се оказаха малцинство. Някои от държавите-противници обявиха, че ще ги оспорят в съда. От своя страна ЕК също обяви, че страните, които не спазват квотния принцип, могат да бъдат съдени. През октомври официално стартира квотното разселване на мигранти, но в началото на ноември от ЕК съобщиха, че само 15 от 28-те страни членки са готови да приемат бежанци в рамките на механизма. В края на годината Унгария и Словакия внесоха жалби в Европейския съд срещу квотното разпределение.
Балканският маршрут
През втората половина на 2015 г. основният маршрут на бежанците и мигрантите се пренасочи от Италия и Франция към Западните Балкани. Пътят минаваше през Турция, с лодки до Гърция, през Македония и Сърбия до страни членки на Европейския съюз, като за повечето крайната точка беше Германия. В началото на юни Анкара обяви, че въвежда мерки за ограничаване на бежанския поток от Сирия към Турция, след като няколко хиляди бежанци преминаха границата в рамките на дни. Съгласно политиката на "отворени врати" страната беше приела 1,8 млн. сирийски бежанци от началото на конфликта в Сирия през 2011 г. От юни почти до края на годината потокът на бежанци от Турция към Европа се запази на високи нива, като той включваше не само сирийци и афганистанци, но и хора от Пакистан, Сомалия и дори Косово и Албания. Към края на юни Македония съобщи, че само за последните 10 дни е издала документи за бежански статус на 5000 души, които са влезли нелегално от Гърция.
Заради топлото време през лятото бежанският натиск от Близкия Изток и Африка към Западните Балкани се усили неимоверно, което значително затрудни изпадната във финансови затруднения Гърция и политически нестабилната Македония. През юли от ЕС започнаха да оказват помощ на Македония и Сърбия за справяне с вълната. Същия месец турският министър по въпросите на ЕС посочи, че Турция ще има трудности да се справи с притока на бежанци от Сирия и мнозина от тях най-вероятно ще се насочат към Европа. По думите му страната, вече приютила 2 млн. сирийци, е надхвърлила бежанския си капацитет. Междувременно Франция и Великобритания също се сблъскаха с проблем, като мигранти от Северна Африка и Близкия изток направиха няколко масови опита за незаконно влизане от Кале, Франция, на британска територия през тунела под Ламанша.
Огромният мигрантски натиск по сухопътните граници на Западните Балкани принуди държавите да започна да затварят временно границите си, а страни като Унгария и Македония, а по-късно и Хърватия, изпратиха армията, за да съдейства за овладяването на потока от хора. Миграционният проблем на балканските държави предизвика взаимни критики и обвинения от всички страни, като ЕК, без да посочва конкретни страни, обяви, че Балканите не правят достатъчно, за да се справят с бежанската криза. Същевременно Гърция, Македония и Сърбия многократно искаха помощ от ЕС, а международните хуманитарни организации отправяха редица критики за отношението към бежанците по балканския път. Международен отзвук през август предизвика хаосът в Гевгелия, най-южният македонски град на границата с Гърция, където хиляди бяха държани без храна и вода, а срещу бежанците се изправи македонската армия. Вниманието на света привлече и образът на малкия Айлан Кюрди от Сирия, оставено да лежи мъртво на турския бряг. Момчето на снимката беше едно от дванадесетте сирийски бежанци, опитали се безуспешно да прекосят Средиземно море в две лодки, плаващи към гръцкия остров Кос.
В края на август Европейската комисия предостави допълнителна помощ от 1,5 млн. евро за справяне с хуманитарната криза с бежанците в Сърбия и Македония. През септември Комисията обяви също така, че ще отпусне в рамките на няколко седмици 442 млн. евро за гръцките острови, засегнати от бежанската вълна.
Първоначално след Сърбия бежанците по Балканския път се насочваха с влакове и автобуси към Унгария, която е член на Шенген. Обаче след усилването на бежанския натиск още през юли Будапеща започна да въвежда мерки за спиране на вълната, насочваща се към Унгария, която от началото на годината беше приела 100 000 мигранти. В началото на юли унгарските власти взеха решение за изграждане на ограда по границата със Сърбия за спиране на бежанската вълна, а след това поставиха такива и по границите с Хърватия и Румъния. Все пак въпреки категоричната позиция "против", изразена от унгарския премиер Виктор Орбан, страната не въведе толкова бързо ограничителните мерки срещу бежанци. В края на август беше обявено, че за 24 часа повече от 3200 бежанци са преминали границата между Сърбия и Унгария. Същевременно заради оградата по границата Будапеща понесе критики от много правителства и неправителствени организация, а министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс заяви, че "Унгария не уважава общите европейски ценности". От своя страна Виктор Орбан многократно защити решенията на правителството си, заявявайки, че бежанската вълна в Европа застрашава християнските корени на континента и затова правителствата трябва да контролират границите си.
След ограничаването на влизането на бежанци в Унгария, включително до 3 години затвор за нелегално преминали границата, потокът се насочи през Хърватия и Словения. Първоначално Любляна обяви, че е готова за бежанската вълна, но в последствие също ѝ се наложи да въведе временен контрол по границата си. На 17 септември Хърватия каза, че не е в състояние да приема повече бежанци, а един ден по-късно като временна мярка напълно затвори движението през 7 от 8-те си гранични пункта. На 26 октомври ЕК съобщи, че се създават 100 хиляди места за приютяване на мигранти по Балканския път, 50 хиляди от които в Гърция. Въпреки влошаващите се климатични условия, бежанската вълна през Македония и Сърбия не спря до ноември, а македонските гранични власти започнаха да връщат всички, които не идват от Сирия, Ирак и Афганистан. Това доведе до блокирането на хиляди на гръцко-македонската граница, а Гърция се наложи да поиска помощ от ЕС, след като се появиха опасения, че може да бъде изключена от Шенген.
Обетованата земя Германия
През юли Франция и Германия се съгласиха да приемат 21 000 бежанци при преразпределението на мигрантите в ЕС. Макар цифрите да варират Германия е страната с най-голям брой на мигранти и хора, потърсили убежище - числото на последните стигна 315 000 в края на октомври. Страната наистина не очакваше подобен брой търсещи убежище, като Федералната служба за миграция на Германия прогнозираше през февруари цифра от около 250 000 души. През август Берлин вече обяви бройка за 2015 г. от около 800 000 бежанци. Ситуацията за Германия се влоши в края на лятото, когато хиляди мигранти бяха допуснати да се качат на влакове от Унгария в посока Виена. След това през Австрия хората се отправиха към Германия, като за няколко седмици Бавария беше залята от мигранти и бежанци.
През август Германия прекрати процеса на връщане на търсещи убежище сирийци в първото място на влизане в ЕС. По този начин Берлин отхвърли ключова европейска процедура за бежанци по споразумението от Дъблин. В рамките на т. нар. Дъблински разпоредби първата страна от ЕС, в която пристигнат търсещите убежище, е задължена да разгледа молбата на ищеца. На 14 септември Германия въведе граничен контрол по границата си с Австрия (и двете членове на Шенген), за да попречи на бежанците да влизат безконтролно в страната. Същевременно за известно време беше спрян железопътният транспорт от Австрия за Германия. В края на октомври страната започна ускорената депортация на икономически мигранти по приет пакет от мерки на фона на засилващите се антиимигранстки настроения в страната. В началото на ноември се случи пореден сблъсък между протестиращи срещу приемането на бежанци и мигранти в Германия и такива, които защитват тяхното идване в страната. През ноември Берлин реши да удължи временния граничен контрол по границите си до средата на февруари 2016 г. Към края на годината подкрепата за миграционната политика на Меркел се увеличи до 42% спрямо началото на ноември, но все още 57% от германците не бяха доволни от подхода към мигрантската криза.
Подпомагане на Турция и контрол на въшните граници на ЕС
На 23 септември ЕК одобри нови 1,7 млрд. евро за подпомагане на страните членки, които са най-засегнати от бежанската криза, както и за увеличаване на хуманитарната помощ в подкрепа на сирийските бежанци в страните от Близкия изток, в които те са намерили убежище. Така общото финансиране достигна 9,2 млрд. евро, като от тях 4,5 млрд. евро бяха планирани за миграционни въпроси в бюджета първоначално, включително за операции по спасяване на бежанци в Средиземно море, настаняване, преместване, установяване, хуманитарни помощи и др. Тогава Жан-Клод Юнкер обяви, че Комисията ще отпусне 1 млрд. евро на Турция за уреждане на бежанската ситуация в страната. На 24 септември лидерите на страните членки на ЕС окончателно приеха решение за засилване на контрола по външните граници на ЕС и увеличаване на хуманитарната помощ за съседните на Сирия държави. Също така се реши да се отпуснат 1 млрд. евро на Агенцията на ООН за бежанците. Конкретно предложение беше създаването на центрове за прием и регистрация на мигрантите или т. нар. "горещи точки", които трябва да започнат да действат в Италия и Гърция. Появи се и идеята в България също да се изградят подобни центрове. Междувременно през ноември ЕС учреди специален фонд от 1,8 млрд. евро за борба с миграционната криза в страните от Африка.
На 8 октомври вътрешните министри на ЕС одобриха програма за връщане на нелегалните икономически имигранти от страните на Общността в държавите, от които произлизат. Съветът на министрите също така взе решение за увеличение на бюджета за борба с имиграционната криза с над 400 милиона евро. От тази сума 300 млн. евро бяха насочени за съседни на ЕС страни, в които пребивават бежанци. На 20 ноември беше обявено, че Европейският съюз ще въведе задължителен постоянен контрол по външните граници на всички преминаващи, като всеки, пресичащ границите на ЕС, ще бъде проверяван в системите за издирване на престъпници.
На фона на неспиращия бежански поток по Балканския път през октомври германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа няма шанс да се справи с бежанската криза без съдействието на Турция, а няколко седмици по-рано стана ясно, че Великобритания и Германия са сред страните, които подкрепят предложението Анкара да поеме отговорността за задържане на бежанците в замяна на по-лесно предвижване на турски граждани в рамките на ЕС. Европейската комисия обяви на 16 октомври, че е постигнато споразумение за "план за общо действие" с Турция за спиране на миграционните потоци. Според споразумението се отпускат 3 млрд. евро на Турция, имаше договорка за падане на визите за турски граждани в рамките на ЕС, гарантирано присъствие на турския президент Ердоган на срещите на Европейския съвет, както и признаване на Турция за "сигурна държава". От Анкара се искаше да се справи с трафикантите, да позволи създаването на шест центъра за прием на бежанци на нейна територия, както и съвместни действия по охрана на морските и сухопътните граници.
В края на ноември беше съобщено, че притокът на мигранти към гръцкия остров Лесбос от Турция е спрял. Той обаче се възобнови няколко дни по-късно, като това се случи след подписване на споразумението с Турция. На среща на лидерите на ЕС и Турция на 29 ноември Европа официално отпусна 3 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ за бежанците в Турция. Реши се от октомври 2016 г. турските граждани ще пътуват без визи в Съюза. Но една от големите неясноти остана откъде ще дойдат обещаните пари.
През септември стана също така ясно, че Комисията смята да създаде Европейска служба за гранична и брегова охрана. Вече в средата на декември ЕК официално обяви пакет от мерки, включващ създаването на Агенцията за европейска гранична и брегова охрана, която ще има мониторингови и надзорни функции, като ще се намесва в спешни случаи без изрично позволение от страната членка, в която се намира. Това стана на фона на данните, че рекорден брой нелегални преминавания на границата на ЕС са регистрирани през 2015 г., като от януари до ноември границите са нарушени 1,28 милиона пъти. На 18 декември лидерите на 28-те страни одобриха бързо разглеждане на предложението за нова агенция за охрана на границите. Бързото разглеждане обаче означава поне шест месеца, като ново обсъждане ще има на Съвета на ЕС през февруари.
