Трудно е да си представим как ще изглежда Земята през 2500 г. Но едно сътрудничество между науката и изкуството предлага тревожен прозорец към начина, по който продължаващите климатични промени могат да превърнат познати сега местности в приличащи на извънземни пейзажи през следващите няколко века.
Тези визуализации - на ферми в Средния Запад на САЩ, превзети от субтропични растения, на изсъхнали амазонски дъждовни гори, на екстремни горещини, които изпепеляват индийския субконтинент - подчертават защо изследователите трябва да разширят климатичните прогнози далеч след обичайната референтна стойност 2100 г., твърдят Кристофър Лайън и колегите му в публикация в "Global Change Biology", цитирани от БГНЕС.
Изминаха петдесет години от първите прогнози за климата, които поставиха тази далечна цел 2100 г., казва Лион от университета Макгил в Монреал. Но тази дата вече не е толкова далечна, а последиците от емисиите на парникови газове, отделяни в миналото и в настоящето, ще продължат векове.
За да си представят как би могъл да изглежда този бъдещ свят, изследователите разглеждат три възможни климатични траектории - ниски, умерени и високи емисии, използвани в предишни доклади на Междуправителствената експертна група по изменение на климата към ООН, и прогнозират промени чак до 2500 г. Екипът се фокусира особено върху въздействието върху цивилизацията: топлинен стрес, загуба на посевите и промени в земеползването и растителността.
За всички сценарии, с изключение на сценария с най-ниски емисии, който е приблизително в съответствие с ограничаването на глобалното затопляне до "много под" 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалния период, както е одобрено от Парижкото споразумение от 2015 г., средната глобална температура продължава да се повишава до 2500 г., установи екипът. При сценария с най-високи емисии температурите се повишават с около 2,2 градуса по Целзий до 2100 г. и с около 4,6 градуса по Целзий до 2500 г. Това води до "значително преструктуриране на световните биоми", казват изследователите: загуба на по-голямата част от дъждовните гори на Амазония, полярно изместване на културите и нежизнеспособни температури в тропиците.
След това екипът си сътрудничи с Джеймс Маккей, художник и научен комуникатор в Университета в Лийдс, Англия, за да вдъхне живот на данните. Въз основа на прогнозите от проучването Маккей създава серия от подробни картини, представящи различни глобални пейзажи сега и през 2500 г.
Екипът не се опитва да прави предположения за бъдещи технологии или градове, за да запази картините по-скоро реалистични, отколкото научнофантастични, казва Лион. "Но искахме да покажем неща, които хората биха разпознали: безпилотни самолети, роботика, хибридни растения." На една от картините от Индия през 2500 г. човек носи херметически костюм и каска - вид облекло, което хората в някои среди с висока температура могат да носят днес", казва той.
Целта на тези картини е да помогнат на хората да си представят бъдещето по такъв начин, че то да им се стори по-важно, реално и близко - и може би да им дадат малко надежда, че хората все още могат да се адаптират. Ако се променяме в планетарен мащаб, трябва да мислим за този проблем като планетарна цивилизация", казва Лион.
Високите емисии на парникови газове биха могли да повишат средните глобални температури с около 4,6 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалния период. В резултат на това екстремните горещини в Индия биха могли драматично да променят начина на живот на хората в околната среда. Фермерите и пастирите може да се нуждаят от защитно облекло като охлаждащ костюм и каска, за да работят на открито през 2500 г.
Ако емисиите на парникови газове останат високи, фермите от "житницата" на САЩ, Средния Запад, може да се превърнат в субтропични агролесовъдни райони до 2500 г., твърдят изследователи. Регионът може да бъде осеян с някои варианти на палми и кактуси, и да разчита на устройства за улавяне на вода и напояване, за да компенсира екстремните летни горещини.
