Френската столица е домакин на главните тържества, посветени на 100 години от приключването на Първата световна война /1914-1918 г./. На 11 ноември 1918 г. Германия подписва примирие със страните от Съглашението, което слага край на световната касапница.
В 11.00 часа местно време – в минутата, когато е прозвучал сигналът за примирие – ще започне мемориалната церемония пред Триумфалната арка. На нея ще присъстват държавните и правителствените глави на страните-участнички в конфликта, президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, а също така ръководителите на международни организации.
По време на церемонията символично ще бъде запален Вечният огън на гроба на Незнания войн, намиращ се под сводовете на Триумфалната арка. Реч ще произнесе домакинът Еманюел Макрон. След това той ще даде официална закуска в своята резиденция в чест на високите чуждестранни гости. България е представена от президента Румен Радев.
През втората част на деня в изложбения център Гранд-ал в парка Ла-Вилет ще се открие Парижкият форум на мира. В него ще участват държавните и правителствени глави, ръководителите на неправителствени организации. Участниците във форума ще бъдат поздравени от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Срещата има за цел да представи нови предложения, които да намалят напрежението в света.
Милиони загинали
Първата световна война отне живота на 18,6 милиона души, включително на 1,7 милиона – във Франция, на 2,4 милиона – в Германия, 3,3 милиона – в Русия. В последния ден на този грандиозен конфликт са убити и изчезнали 11 хиляди души.
Вчера френският президент Еманюел Макрон и федералният канцлер Ангела Меркел откриха в Компиенската гора, намираща се на 80 км северно от Париж, мемориална дъска в памет на примирието, сключено през ноември 1918 г. и сложило край на продължилите повече от 4 години бойни действия. Актът за примирие е подписан на 11 ноември в 5 часа и 10 минути във вагона на маршал Фердинанд Фош. Военните действия са прекратени след шест часа – в 11.00 часа.
Съглашението срещу Тройния съюз, който с България стана Четворен
Причината за избухването на Първата световна война /1914-1918 г./ трябва да бъде търсено в конфликта между Германия и Великобритания, които по това време си оспорват господството в света. В началото на 20 век Германия е водеща икономическа сили в Европа и света, изпреварила Британската империя, но за разлика от нея закъсняла в разпределението на колониите. В същото време Германия не крие желанието си окончателно да се разправи със своя основен враг Франция, която е победила по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г.
Третата република е дълбоко унизена от Германия и търси реванш, но той е невъзможен без силни съюзници. Този съюзник е Русия, която след края на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и Българската криза /1885-1887/ все повече се отдалечава от Германия, с която споделя обща ценностна система и има тесни династични връзки между Романови и Хохенцолерни. Расте и недоверието между Русия и Австро-Унгария заради Балканите. Виена е подкрепяна от Берлин и това е още един разлом в отношенията между Берлин и Санкт Петербург.
Първият военен блок – Тройният се оформя още през 80-те години на 19 век благодарение на дипломацията на Ото фон Бисмарк. Той включва първоначално Германския Райх, все по-зависимата от него многонационална Австро-Унгария и Италия. Последната по-късно ще премине на страната на Антантата заради териториалните проблеми с Виена. В края на 19 век в резултат на германската експанзия на Изток към Тройния съюз ще се добави „болният човек на Европа“ - Османската империя на султан Абдул Хамид Втори. Икономическото заробване на Османската империя ще се осъществява чрез проекта за Багдадска железница, който трябва да осигури на Райха достъп до пазарите на Средния изток, с което още веднъж се хвърля ръкавицата към „старата колониална сила“ Великобритания.
Вторият военен блок се оформя в края на 80-те и началото на 90-те години на 19 век. Става дума за сближаването между две държави с напълно противоположни политически системи – Републиканска Франция и Царска Русия. В Париж ясно разбират, че без Русия не могат да воюват срещу Германия. Още през 1875 г. само благодарение на Русия и категоричната позиция на император Александър Втори /1855-1881 г./ Франция е спасена от тотално унищожение по време на така наречената военна тревога, предизвикана нарочно от Бисмарк.
През 1891 г. и 1893 г. Франция и Русия сключват таен двустранен договор, който е окончателно оформен през 1894 г. Френските капитали потичат към Русия, стотици милиони златни франкове се инвестират в руската икономика, която преживява икономическо чудо по онова време.
И Франция, и Русия имат конфликт с Великобритания. През 1899 г. се стига до така наречения Фашодски инцидент, при който френските колониални войски се изправят срещу британските в Африка. Това е връхната точка на тяхното противопоставяне. Париж и Лондон започват преговори, които се увенчават през 1904 със Сърдечното споразумение /Антанта/. Подсигурила си съюза с Британската империя, Франция се чувства доста по-уверена в отношенията си с Русия, на която се опитва да диктува своето мнение и да проявява неотстъпчивост по отношение на руските искания в стратегически важните за Санкт Петербург зони. А това на първо място са Балканите и проливите Босфор и Дарданели, които, както още в началото на 19 век император Александър Първи нарича „ключът от нашия дом“, припомня БГНЕС.
Макар че се радва на изключителни икономически постижения през 80-те и 90-те години на 19 век под ръководството на финансовите министри Бунге, Вишнеградски и Вите Русия си остава страна на големите противоречия. Страната няма конституция и парламент, а се управлява от самодържавен монарх. Земеделските реформи на Александър Втори /1861 г./ не успяват да създадат стабилно положение в руското село. За това не е случайно, че в Русия избухва Революция /1905-1907 г./, която съвпада с голямата авантюра на царизма Руско-японската война /1904-1905 г./. Излязла победена от нея Русия трябва да се откаже от своите експанзионистични планове в Азия, които по нищо не се различават от тези на нейните съперници в този регион – Великобритания, Япония, Германия, САЩ. Това прави Санкт Петербург по сговорчив на преговорите с Лондон. През 1907 г. са урегулирани отношенията между двете империи.
Целият период от 1880 до избухването на Първата световна война е белязан от малки и големи кризи, като всяка една от тях има заряда да доведе до световен конфликт между Великите сили. Само неподготвеността за голяма война я отлага във времето. Една от тези кризи с българско участие е Босненската през 1908 г., която е използвана умело от цар Фердинанд Първи /1887-1918 г./ , за да обяви независимостта на България. Тя е забележителна с това, че изостря до краен предел отношенията между двете големи полуфеодални монархии с общи ценности – Германия и Русия. Грубото отношение на германските дипломати към Русия, които буквално й извиват ръцете, за да не се притече на помощ на сърбите, които са ощетени от анексията на Босна от германския съюзник Виена, ще бъде запомнена в Санкт Петербург. И ако дотогава по една или друга причина в Русия все още са силни прогерманските чувства, 1908 г. ясно показва, че двете страни са врагове.
Предпоследният акорд преди избухването на Голямата война са Балканските войни /1912-1913 г./. Резултатът от тях е, че България излиза победена и тласната в обятията не само на Австро-Унгария, но и на Германия.
Искрата на войната се запалва от един атентат – покушението срещу австрийския престолонаследник Франц-Фердинанд, който е убит от сръбския националист Гаврило Принцип на 28 юни 1914 г. в Сараево. През юли се водят интензивни преговори, но те не могат да спрат военната машина на Германския Райх, който е разработил план за водене на война на два фронта срещу Франция и Русия. Военната машина е приведена в действия, германците атакуват Франция и Белгия, като последното е прието във Великобритания като „казус бели“.
Първоначално и двата воюващи блока са смятали, че конфликтът ще трае до края на 1914 г., но той ще се проточи цели четири години.
През 1915 г. към Тройния съюз ще се присъедини и България, което е голяма победа за дипломацията на Берлин. С встъпването на нашата страна германците си осигуряват връзката с Османската империя. Причината София да избере страната на Тройния съюз са обещанията за териториална разширяване в Македония, която сме загубили от Сърбия.
България ще бъде и първата членка от Тройния съюз, която ще капитулира след пробива на Добро поле през септември 1918 г. С излизането на страната ни е въпрос на време и останалите ни съюзници да сложат оръжие. Последна го прави Германия – на 11 ноември 1918 г.
Краят на Първата световна война е краят на големите империи в Европа – от картата изчезват Германския Райх, Австро-Унгария, Руската и Османската империи. На тяхното място се появяват редица нови държави, като Югославия, Чехословакия, Полша и др.
Тежките договори продиктувани от Съглашението и преди всичко Франция на Германия, Унгария и България залагат основите на бъдещ военен конфликт, който ще бъде още по-жесток от Първата световна война.
