Световните лидери показаха огромна демонстрация на импотентност при началото на конференцията за климата COP21 в Париж в понеделник, 30 ноември. Амбициите на големите замърсители остават на възможно най-ниското си ниво, пише EurActiv France.
След разчетената до последната минута сутрин, организаторите на форума имаха доста проблеми, за да направят малко преди обед общата снимка на 150-те държавни глави и премиери. Придружени от ентураж на конференцията в Париж, лидерите надвишиха определеното време за фотосесията, като някои говореха със съветниците си, други идваха и се връщаха, а трети бяха с членове на екипите си във важни моменти. Хаосът по време на фотосесията символизира трудностите, които предстоят, за да може делегациите на 195-те страни да стигнат до общо решение по въпросите за климата.
Преговорите за климата, които започнаха в Париж, няма да бъда спокойни, смята Тим Гор от международната конфедерация Oxfam. “Те биха могли да станат дори ярости“, каза той.
Въпреки всичко в тона при откриването на форума имаше надежда. Френският министър на външните работи Лоран Фабиус определи преговорите като амбициозни. „Първото условие за успех е вече постигнато: 150 от вас присъстват въпреки несигурната обстановка. Вашето присъствие показва, че решителността е по-силна от варварството“, каза Фабиус. „Париж няма да реши всичко, но ние никъде няма да стигнем без него“, добави той.
Малко преди това френският президент Франсоа Оланд също призова за по-големи амбиции в реч, която засегна краткосрочни и дългосрочни цели, и поиска от лидерите да „освободят света от терора и да пожалят планетата от катастрофите“. Оланд също така се обяви за действия, които ще ограничат повишаването на температурите до +2 градуса и ако е възможно до +1,5 градуса – цел, която много смятат, че е невъзможна.
Сегашните усилия по удържане на температурите ще позволят ръст до почти +3 градуса, според изчисленията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
The #COP21 Summit is historic. We have come together to shape the future of our world & health of our planet. pic.twitter.com/P8YrQicoJF
— Narendra Modi (@narendramodi) November 30, 2015
Въпреки големите надежди на неправителствени организации и гражданското общество, бързо стана ясно, че гледните точки дълбоко се различават, като развитите и развиващите се страни са в противоположни лагери.
Президентът на Зимбабве Робърт Мугабе, който наскоро сложи Франция в списъка с опасни дестинации заради „неспособността на нейните лидери да осигурят сигурност“, обвини развитите страни, че „оставят бедните държави да се справят с проблема, който те са създали“.
Същевременно президентът на Китай Си Дзинпин подчерта важността на принципа за „общи, но диференцирани отговорности“ между държавите. Той беше разкритикуван, че говори само за целите след 2020 г., което предизвика съмнения, че Китай няма да може да се справи с ангажимента за справяне с климатичните проблеми в краткосточен план.
Сред добрите новини на деня беше това, че държавният глава на САЩ Барак Обама за първи път публично разпозна концепцията за различните отговорности и обеща финансирането на адаптацията към климатичните промени в развиващите се страни. Американският президент ще се срещне с представители на малките островни държави днес, 1 декември, което предполага, че споразумение по един от ключовите въпроси за „загуба и щети“ може би ще бъде сключено в близко бъдеще.
Много от най-уязвимите държави таят надежда, че конференцията в Париж ще убедят Световния Север (включва Северна Америка, Западна Европа и развитата част на Източна Азия) от нуждата да финансира проекти за адаптация към климата, като изграждането на диги за защита на ниви. Тези споразумения обаче могат да бъдат сключени двустранно между държавите и няма да бъдат включени в окончателния текст от конференцията в Париж.
Няколко държави обаче поставиха доста различен фокус в откриващите си изказвания. Русия хитро поиска правнообвързваща сделка, като по този начин засегна САЩ. Конгресът на САЩ е враждебно настроен към каквото и да е климатично споразумение.
В същото време обаче руският национален принос остава най-малкия при международните преговори. Най-голямата страна в света отложи всичките си цели за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от 2020 на 2030 г. Също така Москва не е показала голяма ангажираност за декарбонизация. Вместо да планира увеличаване на площта на горите си, Русия реши да използва запаса си от въглероден диоксид, за да компенсира емисиите от другите си сектори и така да намали нетните си емисии.
От другите размирници при откриването на конференцията се отличи Венецуела и Никарагуа. И двете държави обявиха, че на преговорите липсва правдоподобност и че те няма да доброволно да се ангажират с процес, който ще доведе света до температурен ръст от повече от +4 градуса по Целзий.
