"Благоразумието ни диктува да избираме мерки, които биха имали най-голям ефект върху тези, които нарушават принципите, които сме установили заедно. Същевременно трябва да имаме предвид последиците за нас самите." Това заявява относно украинската криза пред Süddeutsche Zeitung германският канцлер Олаф Шолц.
Той не отхвърля варианта за спирането на газопровода "Северен поток 2" , ако ситуацията ескалира, но е предпазлив спрямо цялостното прекратяване на търговията с Русия.
Това се случва на фона на информация в западните медии, че Берлин е против изключването на Москва от глобалната система за разплащане SWIFT, тъй като иска да запази каналите за парични трансфери към Русия, за да поддържа вноса на газ чрез съществуващите тръбопроводи.
В момента Шолц е под засилен натиск заради възникнали съмнения в готовността му да приложи мерки за предотвратяване на руско нападение срещу Украйна. Германските съюзници се надяваха, че новата управляваща коалиция в Берлин ще изостави по-благоприятните политики към Москва от времето на Ангела Меркел. Но подобен оптимизъм може би е преувеличен, пише Politico.
Миналата седмица Германия на практика блокира Естония в намерението й да предостави военна подкрепа на Украйна, като отказа да издаде разрешително за оръжие с германски произход да бъде изнесено за Киев. Докато САЩ, Великобритания и Полша дават "зелена светлина" за такива лицензи, изисквани за подобни трансфери.
Това накара украинското външно министерство да излезе с призив "нашите германски партньори да спрат да подкопават единството с подобни действия и да окуражават Владимир Путин да предприеме нова атака по Украйна".
Дори представители на германската опозиция изразиха предпазлива позиция. Лидерът на християндемократите Фридрих Мерц заяви, че подобен ход би бил финансов еквивалент на атомна бомба.
