Дано никому не се случва, но попадането в плен, наред със смъртта или раняването, е един от рисковете на войната, от който не е застрахован никой - нито новобранците, нито опитните военни. Това не зависи от военната подготовка или мотивацията на войника - то може да се случи на всекиго. Бойци от специалните части, разузнавачи, морски пехотинци, ветерани от 2014 г. - сред тях също има мнозина пленници, защото такъв е късметът на войника, хвърлен зар и изменчива игра на числата.
Евгений Шибалов, войник от 241 бригада на Териториалната отбрана на Украйна и бивш журналист, разказва от личен опит за преживяното в руски плен, надявайки се това поне малко да помогне на някого, защото стратегиите за оцеляване в плен са аспект, който липсва при подготовката на мобилизираните войници.
Ето разказът на Шибалов пред украинското издание zn.ua:
Началото - Оцелей по пътя към Ада
В плен може да попаднеш по различен начин. Врагът може да вземе ранен войник на позиция, превзета с атака. Да изненада необучени новобранци. Често войниците попадат в плен, опитвайки се самостоятелно да излязат от обкръжението. Или в крайна сметка, какъвто бе моят случай, в неизгодна ситуация командирът ни нареди да сложим оръжие.
Всички тези сценарии имат едно общо нещо - рискът да бъдете убити на място още в момента на пленяване е голям. Понякога това се случва заради прилива на адреналин от битката. Друг път умишлено и хладнокръвно могат да те довършат - по-често така действат наемниците от ЧВК "Вагнер" отколкото войниците от редовните части на руската армия.
Веднъж ни докараха в следствения арест нов военнопленник. Сивокос, слаб, прегърбен, с бръчки и застинал поглед. После се оказа, че е едва на 19 години. На неговата позиция са били пленени десет украински бойци. Девет са застреляни от вагнеровците пред очите му. А насоченият към него пистолет два пъти засича и суеверните наемници решили, че Бог иска той да живее.
ОЩЕ: Не подбират: Руските войници са изнасилили и убили и тяхна колаборационистка в Донецк (СНИМКА)
На този етап друг начин да умрете е ако не получите медицинска помощ. По някаква причина руските медицински работнички проявяват особена жестокост към ранените украински войници. С мен в килията имаше един войник, когото превързваше лично командирът на руския батальон, защото лекарката категорично отказа да го направи. „Защо се занимавате с него? Просто го довършете!“, предложи му тя. А командирът, около 50-годишен, благоразумно отбеляза: „Животът е такъв. Днес той е наш пленник, но утре може пленници да сме ние... "
Първият кръг от Ада
Първият разпит на военнопленника се прави направо на фронтовата линия. Стандартни въпроси: кой си, от коя част, каква задача си изпълнявал, къде се намира частта ти, какво е въоръжението й. Почти неизбежно е паметта ти да бъде освежена с порция ритници. Но особени мъчения няма просто поради липсата на време.
Много по-лошо става, когато руските военни предават пленника си на своите специални служби. Специалните служби не бързат заникъде, внимателно изучават цялата ти биография от раждането до днешния ден. Следва разпит. Няколко дни пауза - явно за проверка на казаното. После още един разпит. И още един. И още...
Именно на този етап изтезанията се прилагат активно и без всякакво колебание. Обикновено тази мръсна работа се поверява на местни колаборационисти - сътрудници от следствения арест или така нареченото Министерство на държавната сигурност на Луганската народна република (ЛНР).
Особено обичат да прилагат полевия телефон TAП-5. Прикрепят електроди към тялото на пленника и завъртат дръжката на генератора. Удобно, практично и много болезнено. На ушите се окачват електроди и през мозъка се пуска ток. При най-упоритите електродите се прикрепят към половите органи. А това отново по някаква необяснима причина се прилага най-често от жените, работещи в специалните служби на ЛНР.
Въпрос. Токов удар. Нов въпрос. Още един токов удар. И така ден след ден. Рано или късно всички си казват всичко.
В допълнение към бруталните разпити, условията са ужасни. Издевателства от конвоя при транспортирането. В килията хапещи буболечки, включително енцефалитни. Лампите светят ден и нощ, храната е лоша, няма медицинска помощ, редовни побоища, принудително хорово изпълнение на руския химн. Пълна изолация, никакви новини от външния свят, никаква връзка с близките. Няма разходки на открито. Сиви стени, сиви непрани парцали по тялото, сиво спално бельо, сивите лица на съкилийниците. Сивота в душата.
Жестоки шеги от пазачите. Влизат и казват: „Ти, ти и ти! С вещите си излизате, отивате на размяна!" След това просто те прехвърлят в съседна килия и цвилят от смях. Стига се дотам да се съмняваш дали въобще има размяна.
Вторият кръг от Ада
С изтръгнатите на предния етап "признания" започват да работят следователи от Следствения комитет на Руската федерация. Тук вече никого не бият и не измъчват. Отношението към затворниците е безразлично, както към гайки от конвейера. Процедурата е отработена, документите са подписани.
Но не бива да се отпускате. Следователят не е приятел на военнопленника. Основната му задача е да издири "военнопрестъпниците". При липса на реални основания те не се двоумят да прибегнат до фалшификации. Ако някой по време на разпит изглежда твърде страхлив и готов на всичко, такъв пленник може лесно да бъде „убеден“ да "признае" престъпление, което не е извършил.
По-упоритите ги връщат на биячите от предния етап. След приключване на "разследването", започва ускорено разглеждане на делото в местния съд и присъда.
Точно в този кръг от Ада не му провървя на правозащитника Максим Буткевич, с когото бяхме в един следствен арест - осъдиха го на 13 години затвор. Аз излязох по-голям късметлия. След като научиха за моята необикновена за обикновен войник предармейска биография (15 години в журналистиката и 8 години в държавния сектор), започнаха да ми „пришиват“ сътрудничество с украински и чужди специални служби. Това означаваше за мен още две седмици разпит с описаните по-горе мъчителни процедури. Успях да избегна присъдата с цената на нови белези по душата и тялото.
Третият кръг от Ада
С тези, които са прескочили предишните два кръга, започват да работят други хора, но по съвсем различен начин. Стая за отдих, меки дивани, чисто и топло.
ОЩЕ: Мамо, върнах се: След 1 година в плен украински боец не сдържа сълзите си (ВИДЕО)
Те говорят учтиво. Предлагат ти чай и цигари. Могат да ти позволят да се обадиш на близките си. Заплахите са много деликатни и фини: „Ако не намерим общ език, Евгений, ще бъда принуден за голямо мое съжаление да те върна на онези хора, които са работили с теб досега...“
Със студен поглед следят внимателно твоите реакции.
Кои са тези хора не знам, но вероятно са много опитни психолози. И за разлика от селските тъпаци с полевия телефон TAП-5, наистина се опитват да пречупят психиката ти.
Ето откъс от един от нашите разговори:
„Евгений, съгласен ли сте, че хората в Донецк и Луганск са граждани на Украйна? Съгласен сте. А вие като войник пред кого сте се заклели? Пред народа на Украйна! Така че, ако вземете оръжие в защита на тези хора, това няма да е нарушение на вашата клетва, нали?"
Именно в този кръг от Ада се записват прословутите видеозаписи от разпитите на пленниците. В някои случаи те просто са принудени да прочетат предварително написан от някой текст. И това далеч не е най-лошият вариант.
По-лошо е, когато истинските мисли на пленника се използват срещу него. „Казахте, че вашите командири са ви оставили на произвола на съдбата? Казахте, че просто сте останали без комуникация и помощ? Казахте, че не искате да се биете повече? Сега просто го повторете пред камерата!“
По този начин психологически пленникът е хванат натясно. Той се страхува, че след завръщането си у дома ще трябва да отговаря за тези си думи. Защото той наистина не е излъгал.
Ето защо някои се поддават на убеждаване и се подписват, че се отказват от размяна. Те се страхуват, че при връщането си в Украйна за тези си думи, казани в отчаяние и записани на видео, ще лежат в затвора. Нас всички постоянно ни убеждаваха в това по време на разпитите.
Отделно от това могат да ти предложат да преминеш на служба на врага. Това също се случва. Пленниците, които имат роднини в окупираните територии, обикновено се съгласяват. Самият аз, в килията дълго време разубеждавах един човек от Нова Каховка да направи именно това. Той вярваше, че след като откаже размяната, ще бъде освободен и ще му бъде позволено да се върне при семейството си. А един друг, боец от Луганския граничен отряд, наистина подписа декларация, че се съгласява да служи в „полицията на ЛНР“. И въпреки това не го освободиха и досега е още там.
Четвъртият кръг от Ада
След предходните етапи на обработка, пленниците се прехвърлят от следствения арест в наказателната колония.
След всичко, което си преживял досега, това е почти раят на земята. Позволяват ти да се разхождаш във вътрешния двор на колонията без ограничения. Храната е много по-добра, носят ти книги от библиотеката, позволяват ти да гледаш телевизия. Наистина ти осигуряват медицински грижи, раздават ти топли дрехи. Ако позволяваха и да се обаждаш на близките си, дори можеше да се каже, че напълно се придържат към Женевската конвенция.
Но на този етап върху пленника се нахвърлят всичките му приглушени дотогава мисли и емоции. Измъчва те пълна несигурност. Обикновените затворници, които седят в съседните бараки, поне знаят за какъв срок са осъдени и могат да разпределят вътрешните си сили. Докато военнопленникът не знае. Може би ще го разменят утре, може би след година, може би след края на войната...
Петият кръг от Ада
Размяната винаги става неочаквано. През нощта те събуждат и ти нареждат да си събереш нещата.
Завързват ти очите, увиват ти ръцете с тиксо. Дълго те возят нанякъде с кола, после със самолет, след това с автобус. Пазачите не отговарят на въпросите ти. Или ако го направят, ти казват нещо от рода на „не бой се, отиваш на разстрел“.
Накрая превръзката се маха от очите и пред теб е УКРАЙНА!
Надписът на граничната табела изглежда едновременно познат и нереален. Не вярваш. Схванат си от неудобната поза от пътя и от шока, краката ти не се подчиняват. С голяма мъка правиш една крачка, втора. Тогава идва закъснялото осъзнаване. Най-накрая! Всичко е свършило! Успя! Оцеля!
Шестият кръг от Ада
Няма да пиша за това, че всичко преживяно се връща в нощните кошмари. Защото то наистина се връща.
Но най-големият шок за освободения пленник е новината, че според закона пленът не е основание за демобилизация. Независимо от факта, че поне шест месеца ще бъдете негодни за служба - както морално, така и физически.
ОЩЕ: Украинец и руснак вървяха заедно по Кръстния път във Ватикана: Посланикът на Украйна реагира рязко
Не знам колко освободени бойци биха служили доброволно, ако имаха избор. Мисля, че много. Но липсата на избор е много голям стрес.
Защото с това ни плашеха в плен. „Мислите си, че ще ви разменят и край? Не, ще ви дадат няколко седмици за рехабилитация и после обратно в окопите!" Тогава мълчахме, стискахме зъби и си повтаряхме: „Лъжете, нещастници! Ще издържа, ще се върна у дома и всичко ще свърши!"
А се оказва, че още нищо не е свършило. Защото онези негодници не лъжат, а просто смесват истината с лъжата.
