За първи път от почти 20 години насам секс работниците в Италия се събраха в град Болоня, за да обсъдят как законодателството в областта на сексуалната работа в страната влияе на тяхното ежедневие.
Мария Пиа Ковре, по-известна като Пиа, е прекарала четири десетилетия в работа като секс труженичка в Италия и почти толкова години в застъпничество за по-добри права за себе си и колегите си в страна, в която според нея стигмата срещу тази професия все още е много силна, съобщава Евронюз.
Ковре беше сред многото секс труженички, които се събраха в град Болоня, за да обсъдят как италианското законодателство за проституцията влияе на ежедневието им. Това беше първото подобно събитие, организирано в Италия от почти 20 години насам, което символично съвпадна с Международния ден на секс работниците - датата, на която се отбелязва окупацията на църква в Лион от стотина секс работнички през 1975 г. с призив за по-добри условия на труд.
На тазгодишното събитие, което последва шествие по улиците на Болоня, присъстваха групи, асоциации и отделни сексуални работници, на които им е омръзнало от подходя на страната към тях, който е основно враждебен от 1958 г. насам, когато Италия закрива "затворените домове", известни още като "домове на толерантността".
Тези "домове", въведени в края на XIX в., позволяват на секс работниците да се срещат с клиентите си в безопасното пространство на дома, който е и тяхното работно място.
Оттогава сексуалните работници в Италия са принудени да се преместят на улицата, където условията често са опасни. Според данни от 2019 г. на група, която изследва трафика на хора и сексуалния трафик в Италия и работата в сферата на сексуалните услуги, повечето от секс работниците в страната, които излизат на улицата през нощта, са жени - 79,4%. Много от тях, 19,6 %, са транссексуални жени - една от групите, които са най-уязвими на насилие, основано на пола.
По същото време, когато Италия решава да закрие "затворените домове" със закона "Мерлин" от 1958 г., страната въвежда и престъпленията експлоатация и подпомагане и подстрекаване към проституция - което означава, че всяка трета страна, която не е секс работничка или неин клиент, може да бъде преследвана, ако се установи, че участва в извличането на печалба от проституцията.
Това законодателство може да бъде използвано по положителен начин, когато е насочено към борба с трафика на хора и експлоатацията на сексуални услуги, но то създава много проблеми за секс работниците. Например наемодател, който отдава под наем жилището си на сексуален работник, може да бъде осъден на няколко години затвор, ако се установи, че е знаел за професионалната дейност на наемателя си.
Въпреки че през десетилетията сексуалната работа в Италия е останала технически законна, секс работниците се оплакват, че тя е де факто криминализирана поради законодателството, което криминализира участието на трети лица.
"Това е систематична репресия на сексуалната дейност, въведена чрез създаването на престъпления като подпомагане и подстрекаване към проституция", казва Ковре пред Евронюз. "Това означава, че хората не могат да работят в дома си, а ако работят на улицата, заемат незаконно обществена територия."
Решението? Не легализиране, а декриминализиране на сексуалните услуги
Сексработниците, събрали се в Болоня, не призовават за възстановяване на "затворените домове" и за легализиране на сексуалната работа. Вместо това те настояват за премахване на законодателството, свързано със сексуалната дейност, което наказва трети лица, и за предоставяне на сексуалните работници на същите права като на всички останали работници в страната.
"Нашето искане е да се декриминализира сексуалната вейност", казва Ковре. "Сексуалните работници вече се наказват от закона. Ако към това се прибави и фактът, че по-уязвими хора могат да бъдат секс работници, като мигранти, бежанци или транссексуални, ситуацията става непоносимо трудна."
Италианските секс труженици призовават също да се премахне стигмата, свързана с тази професия, и тя да се нормализира и да стане обществено уважавана, така че да могат да плащат данъци, да наемат жилище или да подават жалби в полицията, ако бъдат нападнати по време на работа, без да се страхуват, че ще бъдат унизени или подигравани.
"Разрушаването на стигмата означава да образоваме хората за нашия начин на живот и да променим наратива около тази професия. Има жертви, които са експлоатирани за сексуална работа, но има и много хора, които свободно решават да се занимават с това ", каза Ковре.
"Проблемът е, че ние често сме смятани за "други", за някой, към когото трябва да се отнасят като към опасен, различен", казва пред Евронюз Елетра Аразата, италианска секс работничка, живееща в Лондон.
"В нашето общество възприемането на секс работниците се променя, бавно нормализираме секса, но все още сме много далеч от това, което искаме. Сексуалните работници все още се смятат за жертви, които трябва да бъдат спасени, или за престъпници, с които трябва да се работи. Не са независими личности", добавя тя.
"Ние стоим до вас на опашката в супермаркета, в пощата, пред училището, за да вземем децата си; може да не ги познавате, но в мрежата ви от приятели и познати със сигурност има секс нлуженички", каза Аразата. "Ние сме неразделна част от обществото."
Съществуващият закон около проституцията, според Елетра, изолира секс работниците и им пречи да създадат мрежа за солидарност или кооператив, където да се грижат един за друг.
Белгийският модел
В някои страни в Европа, като Нидерландия и Германия, сексуалните услуги са легализирани, което означава, че е създаден набор от специфични правила за продажба и покупка на сексуални услуги.
Макар че от институционална гледна точка това предлага голяма степен на защита на секс работниците, то е свързано с определена степен на формалност, която според секс работниците може да направи работата недостъпна за мнозина, което може да има тежки последици. Всичко, което се случва извън тези правила, се счита за нарушение на закона и подлежи на арест.
Сексуалните работници в Италия искат от правителството страната да последва стъпките на Белгия, която наскоро декриминализира сексуалните услуги. При този модел пълнолетните по взаимно съгласие могат да купуват или продават секс, без да извършват престъпление, докато законите срещу трафика на хора, насилието, изнасилването и сексуалната експлоатация на непълнолетни остават в сила.
Нова Зеландия също напълно декриминализира сексуалните услуги за възрастни през 2003 г. с приемането на Закона за реформа на проституцията (Prostitution Reform Act - PRA). Пет години след въвеждането на закона правителствен доклад констатира, че PRA е бил ефективен "в постигането на целта си и Комитетът е убеден, че огромното мнозинство от хората, участващи в секс индустрията, са в по-добро положение при PRA, отколкото преди това".
Законът позволи да се измести фокусът на правоприлагащите органи върху защитата на секс работниците, а не върху криминализирането им, като ги защити от експлоатация от престъпници и насилие.
