Новият сателит, който Русия се готви да изстреля от името на Иран през следващата седмица, значително ще подобри възможностите на Техеран да шпионира военни обекти в Близкия изток. Първо обаче Москва възнамерява да използва космическия апарат, за да подпомогне собствените си военни усилия в Украйна, твърдят запознати с въпроса западни служители по сигурността пред Washington Post.
Руската космическа агенция "Роскосмос" обяви датата 9 август за изстрелване на спътника, наречен "Хаям", кръстен на персийския математик от 12. век. Това става по изпълнение на споразумение, договаряно с Иран в продължение на почти четири години. Москва се съгласи да изгради и изстреля системата Kanopus-V, която ще включва камера с висока резолюция. Тя ще даде на Техеран безпрецедентни възможности, включително почти непрекъснато наблюдение на чувствителни съоръжения в Израел и Персийския залив.
Но Иран може и да не успее да поеме контрола над сателита веднага. Русия, която трудно постига военните си цели във войната в Украйна, продължаваща вече над 5 месеца, е казала на Техеран, че планира да използва сателита в продължение на няколко месеца или дори по-дълго. Целта е да подобри наблюдението над военни обекти, твърдят два източника на американското издание. Те говорят при условие за анонимност, позовавайки се на чувствителните въпроси, свързани със събирането на разузнавателна информация. Руското посолство във Вашингтон е отказало коментар.
Администрацията на Джо Байдън следи отблизо усилията на Иран в областта на сателитите, които напредват успоредно с разработването на по-мощен ракетен флот. Представители на офиса му обаче също не коментират ролята на Русия в този случай.
Събитията се случват в момент, когато в австрийската столица Виена се подновяват преговорите за спасяване на ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Байдън настоява Техеран да се върне към спазването на документа, който страната по същество изостави, след като администрацията на Доналд Тръмп едностранно се оттегли от него през 2018 г.
Очакваното изстрелване на сателита е най-новият показател за засилено военно и политическо сътрудничество между Русия и Иран. Съобщението за него идва две седмици след посещението на руския президент Владимир Путин в Техеран за срещи с иранския върховен лидер Али Хаменей, който след това приветства "дългосрочното сътрудничество" на своето правителство с Москва. Мнозина разтълкуваха срещата като унижение за Путин – припомнете си тук.
Преди няколко дни от американския Институт за изучаване на войната съобщиха, че Иран може би вече помага на Русия във войната в Украйна с прехвърляне на дронове в замяна на това да получи руски самолети Су-35. Американски отворен източник на информация коментира темата в Twitter, като неофициалните данни са, че Иран вече е пратил първа пратка дронове за тестове, както и че ирански пилоти и техници са отишли в Русия за обучение със Су-35. Всичко това излиза на бял свят на фона на съобщението на иранското външно министерство от 13 юли, че Техеран няма намерение да продава дронове на Кремъл.
Спътникът "Хаям" ще бъде изстрелян с руска ракета "Союз" от космическата станция "Байконур" в Казахстан. В изявление на „Роскосмос“ се потвърждава, че изстрелването във вторник ще изведе в орбита "оборудване за дистанционно наблюдение по искане на Ислямска република Иран".
Миналата година Washington Post съобщи за споразумението на Русия, договорено тайно с представители на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран, за изграждане и изстрелване на сателит за дистанционно наблюдение, който ще предостави на Иран широки възможности за извършване на наблюдение за военни и граждански цели. Камерата на космическия апарат има разделителна способност от 1,2 метра, твърдят западните служители по сигурността. Това е далеч от качеството, което постигат американските шпионски сателити или високотехнологичните търговски доставчици на сателитни изображения, но представлява значително подобрение в сравнение с настоящите възможности на Иран.
Според официалните лица - потенциално най-значимата полза ще бъде възможността Иран да "възложи" на новия сателит да извършва непрекъснато наблюдение на избрани от него места, включително военни съоръжения в Израел, петролни рафинерии и друга жизненоважна инфраструктура в съседните държави от Персийския залив.
Собствените опити на Иран да изведе в орбита военен разузнавателен спътник досега са били посрещани с разочарование. През 2020 г. Техеран успешно изведе в космоса военен спътник, наречен „Нур-1“. Апаратът имаше технически проблеми и беше осмян от Пентагона като "падаща уеб камера". През юни Иран обяви второто успешно изстрелване на нова ракета, наречена Zuljanah, за която твърди, че е предназначена да извежда в орбита бъдещи спътници.
Перспективата за подобрен ирански сателит засилва тревогите сред съседите и противниците на Техеран, както и сред военните и разузнавателните служители в САЩ. Според експертите - освен че ще извършва военно наблюдение за собствени цели, Иран може да споделя изображенията с проирански милиционерски групи в региона. Сред тях са бунтовниците хути, които се сражават с подкрепяните от Саудитска Арабия правителствени сили в Йемен, бойците на Хизбула в Южен Ливан и шиитските милиции в Ирак и Сирия. Проиранските милиции са свързани с многократни ракетни нападения и нападения с безпилотни самолети срещу иракски военни бази, в които се намират американски войски и военни инструктори. Иран отдавна е под непрекъснато наблюдение от американски и израелски сателитни камери с висока разделителна способност.
"Това очевидно е ясна опасност за Съединените щати и нашите съюзници в Близкия изток и в чужбина", казва Ричард Голдбърг - водещ анализатор по темата „Иран“ в Съвета за национална сигурност на администрацията на Доналд Тръмп. Сега той е старши съветник във Фондацията за защита на демокрациите - мозъчен тръст във Вашингтон.
"Тъй като Иран усъвършенства ракетния си арсенал - от ракети с малък, среден и по-дълъг обсег, наред с нарастващия си капацитет от дронове в целия Близък изток - възможността да синхронизира тези възможности със сателитните възможности и наблюдение, само ще увеличи смъртоносността на иранската заплаха“, смята Голдбърг.
