Срещата на „нормандската четворка“ (Русия, Франция Германия и Украйна) трябва да се състои днес в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. За среща е готова и руската делегация. Това коментират международните агенции по повод днешните очаквания, като припомняте, че в петък в рамките на конференцията са се състояли преговори между министрите на външните работи на Русия и Украйна – Сергей Лавров и Павел Климкин.
Основната част от тази предварителна среща, продължила повече от час е била посветена на осъществяването на Минския комплекс от мерки и ролята на ООН в Донбас. Медиите и наблюдателите следят отблизо и разговорите около Близкия Изток и Балканите, но не пропускат основната тема, която бе поставена още в първия ден – Русия, НАТО и САЩ.
Първият ден от работата на 54-та Мюнхенска конференция за сигурността бе посветена на първо място на сътрудничеството в рамите на НАТО и взаимодействието на алианса с ЕС, противодействието на тероризма обстановката в Близкия Изток. В различните дискусии взеха участие членове на правителствата на различни страни, представители на ООН и НАТО.
Форумът за трети път бе открит от министъра на отбраната на Германия Урсула фон дер Лейен. Значителна част от изявлението ѝ бе за взаимодействието между ЕС и САЩ. Тя акцентира върху това, че Европа трябва да увеличава влиянието си в рамките на НАТ, запазвайки отношенията си с Вашингтон.
"Искаме да подкрепяме Трансатлантическите връзки, но въпреки това да оставаме европейци. Бихме искали да сме по-самостоятелни и да имаме собствено значение в рамките на НАТО", каза тя.
По отношение на целта за постигане на 2% от БВП за отбранителна сигурност, министърът отбеляза „Ние сме далеч от целта от 2% за военни разходи, но идеята остава“.
Германският министър получи подкрепа от колегата си от Франция. Министъра на френските въоръжени сили Флоранс Парли коментира, че при настоящите условия, „старите опитни европейци трябва преди всичко да обръщат внимание на себе си“. „Нека направим това“, каза тя.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отново се съсредоточи в речта си на отношенията с Русия. Според него от НАТО са убедени в нарушение от Русия на Договора за ракети със среден и малък обсег. „Убедени сме, че Русия нарушава Договора за ракетите със среден и малък обсег, провеждайки изпитания и развива крилати ракети с наземно базиране, а също така и балистични ракети със среден обхват“, каза Столтенберг.
„За последните години САЩ и Русия унищожиха хиляди ракети. Това е огромно постижение и това потвърждава, че режимът на контрол над въоръжението работи. Но сега ние трябва да продължим работата си за спазване и развитие на договора за ракетите със среден и малък обхват“, каза той. Столтенберг е за продължаване на диалога с Русия за контрол над въоръжението и други въпроси на сигурността, припомнят агенциите.
Както коментира руският заместник-министър на външните работи, който преди това е заемал и поста на постоянен представител в НАТО, днес нито една организация не е в състояние да се отдели от околния свят и да си построи „остров на сигурност“. По думите му важно е равноправното сътрудничество. „В дълбочината си интересите на Европа не са свързани с конфронтация с Русия“, смята той.
Генералният секретар на НАТО, както отбелязват наблюдателите обръща за пореден път внимание върху това, че ядреното оръжие е било и остава основно средство за сдържане и обезпечаване на сигурността на алианса. „Северноатлантическият алианс бе и остава ядрен алианс, нашите ядрени сили и на първо място ядрените сили на САЩ са и ще останат основното възпиращо средство за НАТО“, каза той.
По думите му, всички страни от НАТО трябва да оказват максимален натиск върху КНДР за прекратяване на ракетната и ядрената й програма.
Ситуацията със сигурността в Близкия Изток също бе, а и ще бъде и в събота една от основните теми на форума по сигурността. Емирът на Катар в петък излезе с инициативата страните от региона да разработят комплексно споразумение за осигуряване на сигурност. „Настъпи времето за осигуряване на по-широка сигурност в Близкия Изток. Време е страните от региона да забравят миналото и да се договорят по основните въпроси и принципи на сигурност или поне за обезпечаване на минимално ниво на сигурност“, каза той.
Срещите в кулоарите са не по-малко важни. Така например в рамките на форума турският министър-председател е провел разговори с български си колега Бойко Борисов. Според турската Anadolu Agency премиерът на Турция Бинали Йълдъръм е засегнал темата за преговорите на Анкара за членство в Европейски съюз, като освен това са обсъдени и двустранните отношения между Турция и Съюза, на фона на българското председателство на Съвета на ЕС.
"Основната им тема на разговор бяха инфраструктурните проекти в региона. Премиерът Борисов подчерта важната роля на трансевропейските коридори 4, 8 и 10, които осигуряват свързаност в Европа», съобщиха пък от пресцентъра на правителството и дори цитираха думите на премиера, перифраза на известен цитат - „Да харчим парите за инфраструктура, за образование и култура, а не да правим нови огради“.
Според съобщението сред разговорите е била миграционната криза и подготовката за срещата ЕС-Турция, която ще се проведе във Варна в края на март. Турският премиер информира Борисов за срещата си с германския канцлер Ангела Меркел, определяйки я като ползотворна и стъпка за подобряване на отношенията.
Малко по-рано министър-председателят на България Бойко Борисов участва в дискусията „Защитавайки заедно сигурността на Запада, отбранителният съюз и неговото въздействие върху трансатлантическите отношения“, чийто модератор беше председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер. Дискусията е част от събитията в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.
„Северноатлантическият договор остава основен гарант за колективната отбрана на европейските съюзници. В същото време, засилването на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС е инвестиция в европейския фланг на НАТО. Установяването на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната е важна стъпка в този процес“, посочи премиерът Борисов като отбеляза, че PESCO подпомага изграждането на съвместни способности чрез многонационални проекти, което е стъпка напред към засилване на европейската интеграция в областта на отбраната.
