От самото начало на войната в Украйна непрекъснато се повдига въпросът защо най-добрите руски танкове Армата не се виждат на бойното поле, припомня американското специализирано издание Military Watch Magazine. Имаше дори предположения, че те или не са готови за участие в операция, или са били запазени, за да се изправят срещу по-мощни танкове на НАТО на други фронтове. В дебата се включи и депутатът от "Демократична България" Иво Мирчев, който иронизира силата на руското оръжие. А споменът за провала на танка на парад за Деня на победата на Червения площад още предизвиква смях в Интернет.
Най-боеспособният вариант на Т-90М, който влезе на въоръжение през април 2020 г., се появи за първи път в Украйна през април 2022 г., след като други класове претърпяха значителни загуби. Най-малко един Т-90М беше унищожен в битка, въпреки че неговите характеристики и способност да оцелява значително превъзхождат Т-72, Т-80 и по-старите варианти на Т-90 в руските бронирани сили. Вторият Т-90М беше загубен през септември, макар и не от вражески огън, а в резултат на залавянето му от украинските войски след отстъплението на руските части.
Това нанесе сериозен удар на програмата: нейните технологии ще бъдат внимателно проучени от НАТО и неизбежно разкрити. Т-90М е вторият клас руски танкове по бойни способности, така че липсата на Т-14 Армата предизвика най-много спекулации. Можем да кажем, че този танк е в отделна лига: нито един чуждестранен съперник не може да се похвали с подобни възможности, поне на хартия. В същото време проектът се сблъска със значителни забавяния поради проблеми в руския отбранителен сектор.
Съобщава се, че на 8 октомври (събота) единичен Т-14 е забелязан до село Миджинская близо до Луганск - на територията на бившата самопровъзгласила се Луганска народна република.
Разполагането на танка в Донбас става на фона на частичната мобилизация в Русия и ускореното въвеждане на въоръжение на повече Т-90. Макар по-старите руски танкове (като T-72B3) също да предлагат значителни предимства пред украинските бронирани единици от 70-те години на миналия век, се очаква от Т-14 заради изключително високата му способност да оцелява, мощните сензори и много по-високата мобилност да го направят страхотна сила на бойното поле.
И това е вярно, ако танкът ще се използва като командно средство за други бронирани части, както беше предположено по-рано от редица анализатори. В този случай неговата висока ситуационна осведоменост и системи за активна защита могат да се използват за поддръжка на големи единици от Т-90 или Т-72. Психологическият ефект от участието на танка на бойното поле може да окаже значително влияние върху морала както на съюзниците, така и на противника - до повратна точка във военните действия след няколко седмици загуби.
Въпреки че снарядите Vacuum-1 APFSDS на T-14 и способността да издържат на удари от всеки известен танков снаряд са ключови атрибути за потенциален сблъсък с НАТО, липсата на модерни танкове в Украйна означава, че тези способности може и да не са най-ценните качества.
Предната основна бронева защита на Армата от над 900 mm, съчетани с експлозивна реактивна броня Malachit и системата за активна защита AFGHANIT, имат потенциала да осигурят висока жизнеспособност срещу ръчни противотанкови ракети Javelin, които са основна причина за загубите на руската броня след избухването на войната. Украинският арсенал Javelin се счита за втория по големина и вероятно дори най-големия в света след значителни доставки от Съединените щати, като ракетите осигуряват асиметрично средство за компенсиране на слабостта на собствените ѝ танкове. Използването при T-14 на отделна капсула за екипажа също така осигурява много по-сигурното му оцеляване, което подобрява неговата пригодност за командни функции.
Като се има предвид, че Украйна разчита на големи пехотни формирования, няколко пъти по-големи от руския контингент, се очаква, че по-важни от Vacuum-1 ще бъдат усъвършенстваните противопехотни способности на Т-14, използващи осколочно-лъчеви снаряди Telnik. За разлика от Т-72 и Т-90, чиято скорост на заден ход е само от порядъка на 4 км/ч, което принуждава екипажите или да напуснат бойното си средства, или да изложат слабата си задна броня при отстъпление, Т-14 може да се движи със скорост 75-80 км/ч както напред, така и назад - което значително намалява шанса танкът да бъде деактивиран или заловен от врага.
Докато способността на Русия да построи значителен брой Т-14 за решаваща роля в украинския театър остава под въпрос получаването на негово копие за изучаване в случай на разширено присъствие ще бъде приоритет за украинските сили и техните съюзници от НАТО, както вече се случи с Т-90М.
В същото време се очаква на програмата Т-14 да се обърне много по-голямо внимание, както поради нарасналото напрежение с НАТО, така и поради факта, че съседна Полша се сдоби с южнокорейски танкове К2, които превъзхождат по своите характеристики и ефективност всички бойни машини в експлоатация от Западния блок.
Превод: Ганчо Каменарски