Командирът на взвод от 25-та украинска десантно-щурмова бригада Игор Олейник е преминал през ада. В битката за Изюм 52-годишният мъж е бил тежко ранен, наложило се сам да ампутира раздробения си крак, а след три денонощия в гората, където оцелял благодарение на късмета си и на дъждовната вода, попаднал на група бурятски окупатори. Отведен в плен, мъжът изтърпял нечовешки мъчения и няколко пъти бил на границата на живота и смъртта преди размяната на пленници.
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Всичко започва още в първите дни на войната. На 24 февруари 2022 г. го събужда обаждане на близък, който го пита "Гледаш ли новините, войната започна". По това време руснаците вече бомбардират летището в Днипро. Игор се обажда на майка си да дойде да постои с 15-годишния му син, когото той отглежда сам, и директно отива да се запише във военната служба. Два дни по-късно вече получава назначение и моли сина си да приготви и изнесе тайно от дома им раницата с вещите му, за да не тревожи майка си. Разпределят го в 25-та десантна бригада. На въпрос не е ли мислил да поиска отсрочка от армията като самотен баща на непълнолетен, Олег отговаря: „Да, можех да го направя, но какво щеше да излезе – възпитаваш сина си, учиш го как да постъпва в живота, казваш красиви думи, а ти самият се криеш зад гърба му.“
Два месеца по-късно, през април, идва тежкото му раняване, разказва той невероятната си история пред "Апостроф". В минираното поле край селото, където стои на позиция със свой другар, срещу тях започва минометен обстрел. Игор чува звука на снаряда и успява да изтласка настрани другаря си, който е с тактически слушалки, но самият той няма време да отскочи и е поразен в десния крак.
„Падам и виждам, че кракът ми е откъснат долу ниско, при ботуша, но не напълно. Момчето с мен също бе ранено в шията. Казах му да тича при нашите за помощ и останах сам. Започна нов обстрел, дърветата бяха покосени и един от клоните падна върху ранения ми крак. Опитах се да го махна, но не можах. Силите започнаха да ме напускат, останах да лежа така през остатъка от деня и през нощта. После покрай мен минаха двама наши танкисти, измъкваха се от обкръжението. Дойдоха при мен, но аз самият, дори не знам защо, не ги помолих да махнат клона от крака ми. Поисках им само вода. Те не можеха да ме вземат със себе си, тъй като позициите ни бяха на около 30 километра оттам. Един от танкистите ме потупа по рамото, каза: „Дръж се, братле“ и двамата продължиха нататък."
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
ОЩЕ: Украински боец за пръв път вижда сина си: Разтърсващо ВИДЕО
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Игор така и не успява да измъкне крака си изпод клона, а и знае, че дори това да стане, висящият крак ще му пречи. Отрязва остатъка от крака си с голяма ножица, която носи в бронежилетката си. На въпрос колко страшна е била болката, отговаря: „Не, вече нямаше болка. Всичко от турникета надолу вече беше мъртво, защото беше минало повече от денонощие.“
По-тежко му било заради това, че бил силно дехидратиран. Завалял обаче дъжд и малко вода се събрала върху бронежилетката му, успял да я изсмуче оттам. На третия ден се появили кучета. „Измъкнаха труп от полето, а после се затичаха към мен. Мислех си, че ако решат да ме изядат, нищо няма да мога да направя. Но размахах откъснатия крак, те го подушиха и бързо избягаха.“
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Изображение: "Апостроф"
Игор успял да се обади на командира си и му казал, че е жив и лежи в полето. „Разбрах, че той не ми повярва, може би реши, че руснаците са ме накарали да се обадя. Аз самият също не бих повярвал, защото винаги съм смятал, че ако на човек му откъснат крака, няма да живее повече от 2-3 часа без лекарска помощ“, разказва той.
ОЩЕ: Киев за 3 дни и най-бързият блицкриг в историята: Мокрите сънища на Русия преди година
Вечерта на третия ден видял бронирана машина и помислил, че са украинци. Започнал да маха с ръка, но когато наближили, различил буквата V. „Приближиха ме с автомати, провериха да не съм миниран. Старшината им съобщи по радиото на командира на батальона, че е намерил ранен украинец, а командирът му каза: „Не ни трябва“. Тогава старшината ми каза: „Сам чу“ и опря пистолет в челото ми. Но след тези три дни в гората някакси вече не ми пукаше - той ме гледаше и аз го гледах в очите. Накрая прибра пистолета и каза: „Така и така ще умреш“ и си тръгнаха. Но след 20-ина минути се върнаха, натовариха ме на БМП-то и ме откараха. Хвърлиха ме в някакъв двор на бетонния под. След известно време някакъв бурят се приближи с нож и ми казва: „Избирай какво да ти отрежа: ухото или топките?“ Казах: „Нито едното, нито другото“. „Не, няма да стане, трябва нещо да си избереш“, отговори ми бурятът. Избрах ухото, той се надвеси отзад и усетих студеното острие на ножа. Но изведнъж някой му извика да ме остави, разбрах, че е бил командирът на батальона им.“
Игор разказва колко шокирани са били бурятите, че украинците не искат да бъдат „освобождавани“ и се съпротивляват. „Питаха ме защо ги убиваме, след като са дошли да ни освобождават и започнаха да ми говорят за „братски народи““, спомня си той.
След това Игор е преместен в Изюм, където го разпитват. „През нощта ме доведоха в един хангар, хвърлиха ме на една маса, завързаха ми очите с тиксо. Започнаха да питат за броя на техниката ни. Отговорих, че не знам, но това, разбира се, не ги устройваше.“ Започват да режат кости от крака му с резачка. „Изкрещях, всъщност честно казано, дори се разплаках, помолих ги да ме застрелят. След това ми отрязаха друго парче кост. Тогава разбрах, че трябва да измисля нещо и просто си измислях числеността на нашите военни и на техниката ни.“
ОЩЕ: Направо в леглото: Убиха зам.-началника на руския Генерален щаб в ДНР (СНИМКИ и ВИДЕО)
След това го отвеждат в Белгородска област в Русия. "Изведоха ни трима: аз и още две наши момчета. Натовариха първото в колата, после мен и чувам някой да казва: „Не е нужно да товарите третия, няма смисъл, хеликоптерът е пълен и няма места.“ И в следващия момент чувам изстрел - убиха го точно до колата. Карахме 30-40 минути, след което спряхме и пристигна хеликоптер."
"Откъснатият крак ме болеше през цялото време, струваше ми се, че е още там. Помолих да ми бият някаква инжекция, защото вече не издържах. Извикаха една сестра, но тя така ми заби инжекция с обезболяващо, че се почувствах още по-зле. Не поисках повече. На петия ден ме оперираха и ми отрязаха крака над коляното: оставиха ми около 5-6 сантиметра от крака. Няколко дни по-късно ме преместиха в болница в Курск."
Игор разказва и че са му дали лист и са го накарали да прочете текста от него пред камера. "Трябваше да прочета, че нашите са ме изоставили. Казаха ми, че ако не прочета този текст, повече няма да им трябвам. Дойде маскиран мъж с пистолет, застана пред мен, насочиха камерата и ми казаха да чета."
Изображение: "Апостроф"
По-късно Игор е определен за размяна на военнопленници. Откарват го в Симферопол. "В Симферопол болницата беше пълна с техните ранени. Питаха ме защо се съпротивляваме, защо не искаме да ни "освободят". Единият от руснаците дори каза, че сестра му живее в Херсон, той й писал, че ще я освободи, а тя го изпратила на майната му и той не можел да разбере защо."
ОЩЕ: Зеленски към Берлускони: Добре че, приятелят ви Путин не е идвал с танк в двора ви
"В болницата в Симферопол, между другото, атмосферата беше много особена", продължава Игор. "Имаш чувството, че си в 80-те години на миналия век - навсякъде в отделенията има портрети на Путин. Лежиш и муцуната на Путин постоянно те гледа. Беше много трудно. Но по принцип целият персонал там е от украинци. И всички се приближаваха и ми казваха на ухо: „Спокойно, аз съм от Украйна, всичко ще бъде наред“. Но ги е страх да го кажат на глас. Останах в Симферопол осем дни, а след това през нощта ни натовариха в колите и ни откараха някъде. По пътя вече разбрах, че ме водят за размяна. Заведоха ни в Запорожие, спряхме на разбит мост, видях украинското знаме и от очите ми потекоха сълзи."
